Акт от 28.12.2018, Районен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 403 гр. Габрово, 28.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

БОЯН КОСЕВ при секретаря ИНА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 694 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба, вх. № 2984/13.04.2018 г., предявена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Р.Г.И., ЕГН ********** за установяване съществуването на вземане в общ размер на сумата 305,62 лв. - главница, представляваща непогасени задължения по договор за мобилни услуги от 04.03.2014 г. и договор за мобилни услуги № ********* от 07.08.2014 г., съгласно 3 бр. фактури издадени в периода м. април 2016 г. - м. юли 2016 г.. Излага, че сумата включвала месечни абонаментни такси, потребени далекосъобщителни услуги и неустойки за предсрочно прекратяване на двата договора за далекосъобщителни услуги, които суми не били заплатени от ответника.

Ищецът твърди, че въз основа на всеки от двата сключени договора и допълнителните споразумения към тях предоставил на ответника достъп до своята електронна съобщителна мобилна наземна мрежа и осигурил достъп до конкретни мобилни услуги, но ответникът не заплатил месечните абонаментни такси и стойността на потребените далекосъобщителни услуги по двата договора, или сумата 27.98 лева с вкл. ДДС за периода 10.03.2016 г. - 09.05.2016 г. по договор за мобилни услуги от 04.03.2014 г. и допълнително споразумение № ********* от 30.01.2015 г., съответно сумата на 72,32 лева с вкл. ДДС за периода

10.03.2016 г.- 09.05.2016 г. по договор за мобилни услуги № ********* от 07.08.2014 г. и допълнително споразумение № ********* от 09.12.2014 г..

Неизпълнението на горепосочените задължения обусловило правото на мобилния оператор едностранно предсрочно да прекрати всеки от двата договора за мобилни услуги и да начисли неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментната програма месечни такси, дължими до края на срока на всеки от договорите или сумата 92.87 лева за периода от 30.05.2016 г. до 05.03.2017 г. по договор за мобилни услуги от

04.03.2014 г. и допълнително споразумение № ********* от 30.01.2015 г., съответно сумата 112,45 лева за периода от 30.05.2016 г. до 09.12.2016 г. по договор за мобилни услуги № ********* от 07.08.2014 г. и допълнително споразумение № ********* от 09.12.2014 г.

Предвид неизпълнението, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, като по предявеното заявление било образувано частно гр. дело № 2901/2017 год. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на материалните права на вземания за посочените суми, за които му била издадена заповед за изпълнение.

В срока по чл.131 ГПК от ответника не депозиран отговор на исковата молба. В подаденото възражение по чл. 414 ГПК Р.Г.И. е посочила, че от 2002 г. е лоялен клиент на „Теленор” , като поради често изпращаните СМС-и се отказала от услугите на мобилния оператор. Посочва, че й оставали много малко месеци до приключване действието на договорите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните и видно от заявление за смяна на собственост от 04.03.2014 г. и договор за мобилни услуги от 04.03.2014 г. сключен между ищеца назован „оператор” и ответника Р.Г.И. страните постигнали съгласие операторът да предоставя услуги чрез своята обществена мобилна наземна мрежа за телефонен номер 0898******, които ответникът да заплаща, съгласно избрания от абоната тарифен план, посочен в т. 5 от договора.

Видно от допълнително споразумение

№ ********* от 30.01.2015 г. сключено между ищеца и ответника страните уговорили нов тарифен план за телефонен номер 0898******, посочен в Раздел I, т. 1 от споразумението, а именно: 11.99 лева с ДДС – месечна абонаментна такса. С подписването на споразумението, абонатът декларирал, че е запознат с Общите условия, съставляващи неразделна част от договора и с действащия ценоразпис на оператора. Страните се съгласили, че с подписване на споразумението срокът за ползване на услугите предоставени от оператора на потребителя чрез горепосочения мобилен номер се продължава до дата 05.03.2017 г., както и че това допълнително споразумение отменя подадените от потребителя преди датата на подписването му и неизпълнени заявления за смяна на абонаментен план и че настоящият договор влиза в сила от 30.01.2015 г. – Раздел III, т. 2 от допълнителното споразумение.

В Раздел III т. 4 е уговорено, че ако в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя с горепосочения мобилен номер през срока посочен в чл. 2 от този раздел, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.

Не се спори между страните и видно от договор за мобилни услуги № ********* от 07.08.2014 г. сключен между ищеца назован „оператор” и ответника Р.Г.И. назован „потребител” страните постигнали съгласие операторът да предоставя услуги чрез своята обществена мобилна наземна мрежа за телефонен номер **********, които ответникът да заплаща, съгласно избрания от абоната тарифен план, посочен в т. 5 от договора.

Видно от допълнително споразумение

№ ********* от 09.12.2014 г., сключено между ищеца и ответника страните уговорили нов тарифен план за телефонен номер **********, посочен в Раздел I, т.1 от договора, а именно: 20.99 лева с ДДС – месечна абонаментна такса. С подписването на споразумението, абонатът декларирал, че е запознат с Общите условия, съставляващи неразделна част от договора и с действащия ценоразпис на оператора. Страните се съгласили че с подписване на споразумението срокът за ползване на услугите предоставени от оператора на потребителя от горепосочения мобилен номер се продължава до дата 09.12.2016 г., както и че това допълнително споразумение отменя подадените от потребителя преди датата на подписването му и неизпълнени заявления за смяна на абонаментен план и че настоящият договор влиза в сила от 09.12.2014 г. – Раздел III, т. 2 от допълнителното споразумение.

В Раздел III, т. 4 е уговорено, че ако в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя с горепосочения мобилен номер през срока, посочен в чл. 2 от този раздел, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.

Представени са и 2 броя данъчни фактури, издадени от ищеца на ответника за отчетен период 10.03.2016 г. – 09.05.2016 г. - фактура № **********/10.04.2016 г. на стойност 69.44 лева с вкл. ДДС, за периода 10.03.2016 г.- 09.04.2016 г., с падеж – 25.04.2016 г. и фактура № ********** на стойност 44.41 лева с вкл. ДДС, за периода 10.04.2016 г.- 09.05.2016 г., с падеж – 25.04.2016 г., като видно от съдържанието им същите имат за предмет месечни и еднократни такси, дължима цена за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги на потребителя.

Представена е и данъчна фактура № **********/10.07.2016 г., издадена от ищеца на обща стойност 305.62 лева, с падеж на плащане 25.07.2016 г., от която се установява, че на ответника са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги на стойност 205.32 лева, като са налице и останали неизплатени задължения на потребителя за предходния период, възлизащи на стойност 100.30 лева с вкл. ДДС.

В Общите условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги е предвидено, че когато потребител, с вече сключен и действащ индивидуален договор, сключи нов индивидуален договор, всички използвани от него услуги преминават на обща сметка и се заплащат по една фактура – т. 18. Съответно т. 23, б. „б” и „в” от Общите условия предвиждат абонатите да заплащат месечния абонамент, който се предплаща от потребилтеля ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет, и месечна цена за ползвани услуги, представляваща сумата от стойността на всички услуги, ползвани от потребителя през дадения месец. В т. 26 и т. 27 от Общите условия е предвидено при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги да се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан в нея, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. В случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок, Теленор има право да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до услуга/услугите, с изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 19б, б. „в” от Общите условия Теленор има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно съгласно Общите условия.

От приложеното за послужване частно гр. дело № 2901/2017 год. по описа на РС Габрово, се установява, че ищецът подал по пощата заявление за издаване на заповед за изпълнение на 15.12.2017 г., като ответникът възразила срещу издадената на 20.12.2018 г. заповед по чл. 410 ГПК.

Други доказателства от значение за правния спор не са представени.

По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Предявени са установителни искове, с правна квалификация чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 27.98 лева с вкл. ДДС - месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги за периода

10.03.2016 г. - 09.05.2016 г. по договор за мобилни услуги от 04.03.2014 г. и допълнително споразумение № ********* от 30.01.2015 г., съответно сума в размер на 72,32 лева с вкл. ДДС – месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги за периода 10.03.2016 г.- 09.05.2016 г. по договор за мобилни услуги № ********* от 07.08.2014 г. и допълнително споразумение № ********* от 09.12.2014 г..

Основателността на предявените, при условията на обективно кумулативно съединяване, установителни искове за установяване задължението на Р.Г.И. да заплати стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги на обща стойност 100.30 лева, се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.

На основание чл. 154, ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано.