Решение № 14 от 17.02.2022, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Нова Загора, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. Й. при участието на секретаря Мария М. Димитрова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. Й. Административно наказателно дело № 20212220200523 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Жалбата е подадена от А.Р.З. ЕГН **********,с постоянен адрес: ********,чрез процесуален представител и съдебен адресат: адв. М.П. М. АК Сливен, адв. № 1800010888, служебен адрес: ************ Против: НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0306000730/ 07.07.2021г. на ВПД Началник Група към ОДМВР Сливен,РУ Нова Загора Жалбоподателят бил недоволен от обжалваното наказателно постановление, връчено му на 01.11.2021г., с което са му наложени административни наказания: «глоба» в размер на 3000, 00лв. и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 12 месеца, на посочено от наказващия орган основание -чл. 175а, ал.1, пр.З от ЗДвП, поради което и в законовия срок го обжалвал.

Наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно, изложената фактическа обстановка в АУАН и в НП не отговаряла на истината. Жалбоподателят не бил изпълнил от обективна и субективна страна административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

При съставянето на АУАН и при издаване на НП, въз основа на него, били допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничили правото му на защита и били абсолютно отменително основание.

АУАН и НП не съдържали всички задължителни реквизити.

Словестното описание на нарушението, дадено в АУАН, противоречало на словесното 1 описание, посочено в НП.

Посочената от наказващия орган фактическа обстановка не съответствала на дадената от него правна квалификация на административното нарушение.

Налице било несъответствие между дадената в актовете на административнонаказателното производство правна квалификация на нарушението и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Наказващият орган изобщо не е обсъдил възможността за приложение разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН, съответно не е посочил мотиви защо не прилага същата, каквото задължение има той преди постановяване на НП.

В чл.53 от ЗАНН било предвидено изискване към административнонаказващия орган да издаде наказателно постановление едва след като установи, че нарушителят е извършил деянието виновно и ако няма основания за прилагането на чл.28 и 29 ЗАНН.

След като законодателят е предвидил възможност за приложение на чл.28 от ЗАНН за всички административни нарушения, то административнонаказващият орган е следвало да изложи мотиви защо не е приложил чл.28 от ЗАНН. Изложеното в НП, че „деянието не е маловажен случай, ....т.к. засяга обществени отношения в областта на ЗДвП ...и винаги е с висока степен на обществена опасност" не съставлява мотиви, в смисъла, който е вложил законодателят.

Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г по Т.Н.Д.№1/2007г. на ОСНК на ВКС, преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Жалбоподателят счита, че в конкретния случай предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не е приложил тази разпоредба и не е изложил мотиви, защо не го е направил, което е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона.

Наказателното постановление е издадено от орган, който не е оправомощен да издава и подписва НП за нарушения по ЗДвП.

Дори да се приеме, че при управление на автомобила, жалбоподателят е допуснал той да презавие до загуба на сцепление на задните гуми, то извършеното от него не съставлявало административно нарушение, т.к. не носело характеристиките на такова, визирани в разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното,жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

АНО-ОД МВР Сливен в писмото,с което е изпратена жалбата до съда заявява,че при издаване на обжалваното НП не били допуснати нарушения на материални или процесуалните норми,обосноваващи отмяната му.

РП Сливен не изразява становище по жалбата.

В проведеното открито съдебно заседание се явява единствено процесуалния представител на жалбоподателя-адв.М.М.,която заяви,че поддържа жалбата и били налице основанията за 2 отмяна на обжалваното НП,както били изтъкнати в жалбата,а освен това липсвало и законова дефиниция за вмененото на жалбоподателя административно нарушение.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното:

На 24.06.2021г. св.Р.Й.-мл.автоконтрольор в присъствието на свидетелите И.М. и И.Б.-също полицейски служители в РУ Н.Загора е съставил процесния АУАН Серия GA №424614 на жалбоподателя затова,че на 24.06.2021г. в 14.00часа в гр.Н.Загора,на ул.“П.Енев“,на кръстовището с ул.“Цар Освободител“,управлява л.а.“БМВ 320 И“ с рег.№ ********,собственост на М.Я.А. ЕГН **********,като при маневра завой на дясно извършва следното нарушение.Водачът използва път за обществено ползване за други цели,освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на товари и хора,като извършва резки маневри,преднамерено извежда МПС извън контрол,чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми/дрифт/.С това си деяние нарушителя виновно е нарушил чл.104Б,т.2 от ЗДвП.Непосредствено след съставянето на АУАН нарушителя го е подписал и е получил препис от Акта.

В с.з.бяха разпитани и тримата свидетели-служители на РУ Н.Загора.Двамата от тях-И.М. и И.Б. са очевидци на случилото се.Заявяват,че на посочените дата и час били спрели с полицейския автомобил на светофара на кръстовището съставено от двете горепосочени улици.Били позиционирани север-юг на ул.“Цар Освободител“,а светофарът им показвал „червено“.В този момент от дясно на тях,които били първа кола и имали добра видимост към кръстовището,на зелен светофар излязъл процесния автомобил.Тръгнал подавайки максимално количество газ,в следствие на което задницата на автомобила се изнесла наляво-надясно два -три пъти,но не е навлязъл в другото-насрещното платно.Карал бързо,но свидетелите успели да го настигнат,където нарушителя бил спрян.След което повикали св.Р.Й.,който му съставил акт за нарушението,като преди това бил изпробван за алкохол и наркотици,които проби се оказали отрицателни.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено обжалваното НП,с което на жалбоподателя е било наложено,за гореописаното административно нарушение,административно наказание 3 на основание чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП „глоба“ в размер на 3000лева,както и наказание „ЛПУМПС“ за срок от 12 месеца.Препис от постановлението е връчен на нарушителя на 01.11.2021г.,а жалбата,видно от самата нея е подадена на 04.11.2021г.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,като подадена от лице имащо правен интерес,тъй като срещу него е било издадено обжалваното НП и в законовия срок.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон,които да доведат до отмяна на НП.Както АУАН така и НП съдържат всички задължителни реквизити визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са връчени при спазване на правата на нарушителя.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.

Съгл.чл.104Б,т.2 от ЗДвП, /в сила от 21.01.2017 г./ На водача на моторно превозно средство е забранено да:

1. oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване;

2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Следва да се отбележи,че в ЗДвП няма легална дефиниция за популяризираното в общественото общуване понятие "дрифт". Но смисълът, който се влага в това понятие,найобщо, обхваща техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез "презавиване", постигайки по този начин загуба сцеплението на задните гуми.

За да е извършено, обаче, едно административно нарушение, то следва да е осъществено както от обективна, така и от субективна страна. В настоящия случай съдът намира, че нарушението не е доказано да е осъществено нито от обективна, нито от субективна страна.

За да е осъществен състава на описаното в АУАН и НП нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, е необходимо да се докаже, че водачът на автомобила умишлено е извършил описаните в акта и НП действия, а именно извършвал е "дрифт" - демонстративно управление, изразяващо се в превъртане на задните задвижващи колела, форсирайки двигателя и повишавайки оборотите на същия, като с това използва пътя с друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на товари и хора.

Възражението на жалбоподателя, че нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е необосновано и недоказано, съдът намира за основателно. Съгласно посочената за нарушена разпоредба, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От показанията на разпитаните двама полицейски служители е 4 видно, че те са предприели спиране и проверка на водача на конкретното МПС именно поради това, че управляваният от него автомобил при извършване на маневра завиване е загубил сцепление на гумите и е поднесъл, но по никакъв начин не се установиха факти, от които да се налага несъмнен извод, че това е сторено умишлено и тенденциозно от водача на МПС. При положение, че възможните причини за въпросното поднасяне са многобройни, сред които:мощност на автомобила, висока скорост ; недостатъчен контрол,състояние на пътната настилка, както и други причини, в конкретния случай при липса на други доказателства за умишлено извеждане на МПС от контрол чрез изгубване на сцепление на гумите /дрифт/, обвинението не може да се приеме за доказано, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено.Освен това безспорно се установи,че процесния автомобил,въпреки всичко не е излязъл от собственото си платно за движение и не е навлязъл в насрещното,за да създаде каквато и да е опасност на пътя,за останалите участници в движението.Самите свидетели твърдят,че нарушителя е бързал за работа,тъй като закъснявал,което е възможна вероятна причина за подаването на повече газ на кръстовището или дори за случайно деяние.В случая доказателствената тежест принадлежи на АНО да опровергае подобно предположение.Това не е сторено и съмнението следва да се тълкува в полза на жалбоподателя,че действително е бързал за работа,а не да „дрифтира“.

С оглед горното съдът намира обжалваното НП за незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Въпреки изхода на делото,след като жалбоподателя не претендира разноски,а и няма доказателства да е направил такива,те не следва да му се присъждат.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 21-0306-000730 от 07.07.2021 г., издадено от ВПД Началник група към ОД МВР Сливен, РУ –Н.Загора, с което за допуснато от А.Р.З. с ЕГН**********, от ***********, нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 3000 (три хиляди) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 (дванадесет) месеца – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Сливенски административен съд, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено,по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________ 5