Определение № 1426 от 30.05.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1426 гр. Бургас, 30.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500455 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба с вх. № 9884/05.03.2025г. по описа на Районен съд – Бургас от „Топлофикация – Бургас“ АД със седалище гр. Бургас против Определение № 1088/19.02.2025г., постановено по частно гр. дело № 7440/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3769/04.11.2024г., постановена по частно гр. дело № 7440/24г. по описа на Районен съд – Бургас, издадена в полза на „Топлофикация – Бургас“ АД против Ж. Г. Р. и е прекратено производството по делото.

С частната жалба се претендира атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на определението (съобщение за изготвеното решение е получено от страната на 04.03.2025г., а жалбата е депозирана в съда на 05.03.2025г.), дължимата държавна такса е заплатена и процесуалният представител на въззивника – адвокат Милена Ангелова разполага с валидна представителна власт да сезира настоящата инстанция – 1 видно от представеното пред настоящата инстанция пълномощно – лист 6.

С депозираната частна жалба се посочва, че атакуваното определение на първоинстанционния съд противоречи на правилата, регламентирани с разпоредбите на ГПК, тъй като предвид писменото признание от страна на длъжника за търсените суми и извършеното частично плащане е отпаднало правно установеното основание за търсене на дължимите суми по исков ред и не са налице предвидените в чл. 47 от ГПК предпоставки за това.

В своята жалба, въззивното дружество е посочило и обстоятелството, че направеното от страна на длъжника недвусмислено изявление за признаване на процесните суми и самото плащане е индиция за тяхната основателност и в този смисъл дружеството е изпълнило в посочените срокове всички дадени от страна на съда указания по заповедното производство.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на жалбоподателя, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд – Бургас е предявено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Топлофикация – Бургас“ АД и в отговор на това заявление, съдът е постановил Заповед № 3769 от 04.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Ж. Г. Р. да заплати на „Топлофикация – Бургас“ АД със седалище гр. Бургас следните суми:

- 1 011, 22 лева, представляваща главница – сума за неизплатени сметки към дружеството за ползвана топлоенергия за жилище, находящо се в гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 22, вх. 8, ет. 1, ап. ляв по издадени фактури за отчетен период от месец януари – 2024г. до месец август 2024г., както и - 64, 78 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2024г. до 28.10.2024г., ведно със

- законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 31.10.2024г. до изплащане на вземането.

С Разпореждане от 03.01.2025г., Районен съд – Бургас е приел, че съобщението за постановената Заповед за изпълнение № 3769/04.11.2024г., 2 постановено по частно гр. дело № 7440/2024г. по описа на Районен съд – Бургас е връчена на длъжника – Ж. Г. Р. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на същата дата – 03.01.2025г. с Разпореждане № 107, постановено по частно гр. дело № 7440/2024г. по описа на Районен съд – Бургас е указано на заявителя, че издадената по негово заявление Заповед за изпълнение № 3769/04.11.2024г., постановено по частно гр. дело № 7440/2024г. по описа на Районен съд – Бургас е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу посоченото лице в едномесечен срок от съобщението, като довнесе държавна такса, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. С цитираното разпореждане е указано на заявителя, че следва да представи в същия срок по частно гр. дело № 7440/2024г. доказателства за предявяване на иска срещу посоченото лице, като при неизпълнение (непредставяне на такива) в едномесечния срок, заповедта за изпълнение по отношение на длъжника ще бъде служебно обезсилена, съгласно чл. 415, ал. 5 от ГПК.

Съобщение за постановеното Разпореждане № 107 от 03.01.2025г. е връчено на дружеството – заявител – „Топлофикация – Бургас“ АД на дата – 13.01.2025г.

По делото – на дата – 11.02.2025г. е депозирано Заявление с вх. № 6020 от страна на Ж. Г. Р. – длъжник по издадената Заповед за изпълнение, в което е посочено, че същата заявява, че е уведомена и признава предявената от „Топлофикация – Бургас“ АД по настоящото дело сума и ще я заплати доброволно и разсрочено въз основа на постигнато споразумение. Към заявлението е приложена и справка за счетоводната партида на Ж. Р., от която е видно, че на дата - 10.02.2025г. от нейна страна са изплатени 300 лева, които дружеството - заявител е приело, че са платени съдебни такси, възнаграждение за адвокат и част от мораторните лихви и е останал неизплатени остатък от дължимата главница.

С атакуваното Определение № 1088/19.02.2025г., постановено по частно гр. дело № 7440/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, първоинстанционният съд е обезсилил Заповед за изпълнение № 3769/04.11.2024г., постановена по частно гр. дело № 7440/2024г. по описа на Районен съд – Бургас и е прекратил производството по делото. В своите мотиви съдът е приел, че на заявителя са дадени указания в едномесечен срок 3 на предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, за които указания му е връчено съобщение на дата – 13.01.2025г., срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК е изтекъл на 13.02.2025г. и към днешна дата (19.02.2025г.) по делото не са представени доказателства за предявяване на иска.

На основание чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква, освен в случаите по чл. 414а от ГПК.

На основание ал. 2 от цитираната разпоредба възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.

На основание чл. 414а, ал. 1 от ГПК длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис на заявителя.

На основание ал. 4 от цитираната разпоредба възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище.

На основание ал. 5 от цитираната разпоредба ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.

В конкретния случай е безспорно, че след издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3769/04.11.2024г., постановена по частно гр. дело № 7440/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, издадена в полза на „Топлофикация – Бургас“ АД против Ж. Г. Р., съдът на дата – 03.01.2025г. с нарочно разпореждане е приел, че ответната страна по постановена заповед за изпълнение е редовно уведомена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, но в противоречие с разпоредбата на чл. 414, ал. 2 от ГПК не е изчакал едномесечен срок, за да даде своите указания към 4 заявителя, а е сторил това с нарочно Разпореждане № 107 от 03.01.2025г., постановено по частно гр. дело № 7440/2024г. по описа на Районен съд – Бургас – тоест – дал е своите указания за предявяване на иск още на същата дата след като е приел, че длъжникът е редовно уведомена на основание чл.

47, ал. 5 от ГПК – 03.01.2025г., а не след изтичане на едномесечния срок, предвиден в чл. 414, ал. 2 от ГПК. При положение, че съдът не е спазил срока за депозиране на възражение от страна на длъжника, то дадените указания за предявяване на иска са преждевременни и впоследствие – незаконосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК. При това положение, настоящата инстанция намира, че съдът е обезсилил постановена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК след неправилно дадени указания, депозираната частна жалба е основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното Определение № 1088 от 19.02.2025г., постановено по частно гр. дело № 7440/2024г. по описа на Районен съд – Бургас като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1088/19.02.2025г., постановено по частно гр. дело № 7440/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3769/04.11.2024г., постановена по частно гр. дело № 7440/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, издадена в полза на „Топлофикация – Бургас“ АД против Ж. Г. Р. и е прекратено производството по частно гр. дело № 7440/2024г. по описа на Районен съд – Бургас.

Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6