Протокол № 929 от 22.05.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 475/2025
- Вид
- Протокол № 929
- Подписан
- 22.05.2025
- В сила
- 22.05.2025
- Състав
- Ани Харизанова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.7, 10 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.7, 10 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
ПРОТОКОЛ
№ 929 гр. Пазарджик, 22.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220100475 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Ищцата С. П. П. - редовно призована чрез процесуалния си представител, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Постъпила е молба с вх. № 13125/09.05.2025 г. от адв. Д. М. от САК, пълномощник на ищцата, с която не възразява да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържа ИМ. Моли да се отдели като безспорно обстоятелството, че доверителката е заплатила на ответника по процесния договор възнаградителна лихва в размер на 8,29 лв. Няма да сочи други доказателства. Изразява становище по съществото на спора. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Към молбата е приложен Списък с разноски по чл. 80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие и доказателства за извършено плащане.
Ответникът „Б. Е. Д. К.“ ООД - редовно призован чрез ССЕВ, не изпращат законов или процесуален представител.
Постъпила е молба с вх. № 13363/12.05.2025 г. от юрк. Ю. Б., пълномощник на ответника, с която изразява становище по ИМ, както и че не оспорват, че по процесния договор за кредит за погасяване на възнаградителна лихва по кредита ищецът е заплатил сумата от 8,29 лв. Към молбата е приложено пълномощно.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на 1 делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 03.05.2022 год. С. П.
П. е сключила потребителски договор за кредит № 300810039 с „Б. Е. Д. К.” ООД за сумата от 250,00 лева (двеста и петдесет лева) лв., като в чл. 5 от договора са посочени съответно годишен лихвен процент от 39,78% и годишен процент на разходите от 32,72%. Съгласно договора, след изтичане на неговия срок ищцата е следвало да върне 350,00 лв., като в тази сума (без да са посочени от ГПР) се включват и следните такси: такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 75,00лв. такса за експресно обслужване по кредита, в размер на 37,50лв.
Твърди се, че по отношение на предявения иск на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. с чл.
1, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК, същият е основателен, като излагат аргументи в подкрепа на този извод.
Твърди се, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална и търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт е ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляването на ГПР по определения в Приложение 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи 2 по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Сключеният между ищцата и ответното дружество договор е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради неправилно посочване на ГПР. Аргументите за това са следните:
1.) В договора изрично е посочено, че ГПР е 32,72%, но в чл. 10 от договора - ал. 1 и ал. 2 са включени два вида такси - такса за бързо разглеждане на искането и такса за експресно обслужване по кредита. По естеството си тези две такси представляват такси за отпускане и усвояване на кредит, а на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК не е допустимо в договори за потребителски кредит да се уговарят: „заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“.
Посочените клаузи следва да бъдат включени в ГПР, което автоматично води до неговото увеличаване, имайки предвид, че общият размер на двете такси възлиза на 112,50 лв. (при отпуснат кредит с главница от 250 лв.!).
Следователно може да се направи извод за неправилно посочване на ГПР, поради непосочване в договора на всички компоненти, които го формират. По този начин за потребителя се създава неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът.
В константната съдебна практика на всички съдилища в Република България и в Решение на СЕС (С 714/2022г.) изрично се приема, че неточното посочване на ГПР в договорите за потребителски кредити се приравнява на 3 непосочен ГПР и следователно това влече нищожност на целия договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Сочат съдебна практика в тази насока - Решение № 197 от 21.02.2023г. на ОС Варна по гр.д. № 2504/2022г. (влязло в сила) Решение 4278/16.12.22г. на РС - Пловдив по гр.д.5868/22г.
В съдебната практика се приема още и (Решение №1638/19.12.2022г. на ОС Варна по в.гр. д. №2218/22г. (влязло в сила), „че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл.10, ал.1 ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляването”, т.е договорът задължително трябва да съдържа яснота, кои точно разходи формират ГПР. В тази връзка и Решение от 20.09.2018г. по дело C-448/17 на СЕС.
Твърди се, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл.11, ал.1, т.10 във вр. чл.19, ал.1 ЗПК да обяви и разпише действителния размер на ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксите - „Бързо разглеждане” и „Експресно обслужване”, чиято обща стойност се равнява 112,50лв., почти половината от размера на отпуснатата главница по кредита.
Поради това, че тези такси не са включени в размера на ГПР следва да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР, което е създало неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на уговорката относно размера на ГПР. Нищожността на клаузата относно размера на ГПР от спорния договор за кредит има, съгласно чл.22 ЗПК, за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка, също така представлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и 2, т.1 от Закона за защита на потребителите.
По отношение на осъдителния иск
Твърди се, че е безспорно, че тежките пороци, налични в потребителски договор за кредит № 300810039 между С. П. П. и „Б. Е. Д. К.” ООД водят до неговата нищожност. Това легитимира и правният интерес на ищцата да иска връщане на сумата заплатена за възнаградителна лихва по договорът за кредит, тъй като при нищожен договор се връща това, което е получено. В случая платената възнаградителна лихва се явява платено при липса на 4 основание и подлежи на връщане.
Моли се съдът да постанови решение, с което да прогласи за недействителен Договор за кредит № 300810039, сключен между С. П. П. и „Б. Е. Д. К.” ООД на основание чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11, т.7, 10 и т.20 от ЗПК.
ДА ОСЪДИ на основание чл. 55, ал. 1 от 33Д ответника „Б. Е. Д. К.” ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „И.“ ул.
„Н.“ № 25, ет. 5, представлявано от Б. К. Б., да заплати на С. П. П., с ЕГН:
**********, сумата в размер: 8,29 лв. представляваща платено при липса на основание по клаузата предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва в полза на ответника по договор за заем № 300810039, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника и не са ангажирани писмени доказателства.
ПРЕДЯВЕН Е УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК с правно основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожност на договор за кредит № 300810039/03.05.2022 г. и при условията на обективно кумулативно съединяване ОСЪДИТЕЛЕН ИСК по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
ОТДЕЛЯ като безспорно и не нуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата С. П. П. е заплатила на ответното дружество сумата от 8,29 лева, представляваща възнаградителна лихва по процесния договор.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че всяка следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи правата си.
СЪДЪТ счита, че изготвения днес по делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по делото.
5
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧИ СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
ПРИОБЩАВА към материалите по делото депозираните с днес докладваните молби Списък с разноски по чл. 80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие и доказателства за извършено плащане и пълномощно.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 10:55 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ Секретар: _______________________
6