Решение № 155 от 10.08.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Кюстендил, 09.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20211500500376 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от АНК. АС. ОВЧ., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв.М.П. от САК, със съдебен адрес:

**************************************, срещу решение

№260237/31.05.2021г. постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№2138 по описа за 2020г. на същия съд.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е допуснал извършване на съдебна делба на подробно описани 1 2 броя недвижими имоти между В. Й. Б. с ЕГН **********, В. Й. Б. с ЕГН **********, М.Г. К. с ЕГН **********, ВЛ. АС. З. с ЕГН **********, АНК.

АС. ОВЧ. с ЕГН *************** и П. Г. Г. с ЕГН **********, като е постановил делбата да се извърши съгласно правата на страните, а именно: за всеки един от съделителите по 1/6 ид.ч.

Въззивницата обжалва първоинстанционното решение в частта, в която до съдебна делба са допуснати описаните в т.2 и т.11 от диспозитива на решението поземлени имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, представляващи ниви, находящи се в землището на с.Б., със съображения за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в 1 нарушение на материалния закон и установената трайна съдебна практика.

Счита, че от събраните по делото гласни доказателства безспорно било установено че повече от 10 години А.О., съвместно с нейния брат В.З. са владели процесните два имота като собствени, демонстрирали са го пред останалите съделители, като през 2009г. имало словесен спор относно това. В подкрепа на твърденията си акцентира върху показанията на разпитаните в о.с.з. на 02.04.2021г. свидетели М. и Й. и в о.с.з. на 14.05.2021г. свидетели В. и В., както и отразеното в о.с.з. на 02.04.2021г. изявление на ищцата К., че не възразява по отношение на направено от О. възражение по чл.79 от ЗС вр. с чл.69 от ЗС за придобиване на процесните имоти по давност. Подчертава, че по отношение на същите два имота бил доказан фактическия състав на непрекъснато владение повече от 10 години, за което останалите съсобственици знаели, поради което следвало да се приеме за установено, че имотите са придобити по давност от тези двама съсобственици. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд, че А.О. и В.З. са само държатели на процесните два имота са неправилни.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да бъде прието за установено, че АНК. АС. ОВЧ. и ВЛ. АС. З. са собственици на основание чл.79 от ЗС, във вр. с чл.69 от ЗС на описаните в т.2 и т.11 от диспозитива на решението недвижими имоти. Претендират се направените съдебни разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес в гр.******, ул.„********“ *****, в който се изразява становище за основателност на депозираната въззивна жалба и доказаност на изложените в нея твърдения. Въззиваемият подчертава, че през целия си живот бил наясно с обстоятелството, че процесните два недвижими имота са собствени на А.О. и В.З., същите се обработвали от тях и те ги владеели като собствени повече от 20 год. и демонстрирали това своене пред всички останали наследници, не му били известни претенции от страна на други наследници по отношение на тези два имота. Смята, че твърденията на въззивницата О. са основателни и се подкрепяли от приложените писмени доказателства, свидетелски показания и изразено съгласие на ищцата К., като районният съд неправилно бил приложил материалния закон приемайки, че О. и З. са само държатели на имота, предвид което решението в обжалваната му част било неправилно.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване на въззивната жалба като основателна.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и от ВЛ. АС. З. с ЕГН **********, с адрес в с.Б., общ.К., ул.„************“ *****, в който се изразява становище за основателност на депозираната въззивна жалба. З. твърди, че заедно с въззивницата О. обработвал над 20 години процесните имоти (което било установено и от събраните свидетелски показания) като демонстрирали собственическо владение

2 спрямо същите пред останалите сънаследници, за което нямало възражение от тяхна страна или трети лица. Спор относно собствеността на тези имоти имало с В.Б. преди повече от 10 години, като след него последната не била предявявала претенции за собственост върху процесните имоти, а поисканата от нея доброволна делба не се осъществила поради несъгласие с предложеното от нея разпределение. Възразява срещу изводите на районния съд, че двамата с О. са държатели на процесните имоти, като твърди, че владеенето им не е било скрито и двусмислено, а ясно и категорично демонстрирали по отношение на всички, вкл. останалите сънаследници, че владеели имотите като собствени, а не само ги ползвали. Счита, че по делото бил доказан фактическия състав на непрекъснато владение над 10 години на двата имота и собствеността върху имотите била придобита по давност.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, и уважаване на въззивната жалба като основателна и доказана.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба е подаден и от В. Й. Б., с ЕГН **********, В. Й. Б., с ЕГН ********** и М.Г. К., с ЕГН **********, чрез пълномощника им адв.Д.К. от САК, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на подадената въззивна жалба. С отговора се твърди, че владението и ползването на процесните два имота било упражнявано от всички съсобственици. Въззиваемите считат, че по делото не било доказано по отношение всички съсобственици ясно и категорично своене на имотите изцяло от О. и З.. Подчертават, че изявлението на К. в първоинстанционното производство не следвало да се тълкува като признаване на правото на собственост на О. и З. върху спорните имоти, като сочат, че К. счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Твърдят, че свидетелските показания не доказват упражняването на фактическа власт върху процесните два имота от О. и З.а.

Сочат, че съсобствениците активно са се противопоставяли на намеренията на двамата да придобият изцяло двата имота, част от тях заявявайки директно на държателите, че не приемат двата имота за лична тяхна собственост, и не са били съгласни имотите да се придобият от тях без делба. Посочват, че от кореспонденцията между Б. и О. категорично личало противопоставянето на набезите за своене и се поддържало становище, че спорните земи следвало да се включат в делбената маса.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване изцяло на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В хода на въззивното производство въззиваемата В. Й. Б. е починала и същата е заличена като страна с определение с №191/25.03.2022г. Със същия акт съдът е обявил, че правоприемник на почналата е В.Й. Н., с ЕГН **********, която е страна по делото.

3

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочените въззивна жалба и отговори, е намерил, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите в контекста на оплакванията на жалбоподателката, приема за установено следното:

ДнРС е бил сезиран с иск за извършване на съдебна делба на наследствени земеделски имоти, предявен от В. Й. Б., с ЕГН **********, В.

Й. Б., с ЕГН ********** и М.Г. К., с ЕГН ********** против АНК. АС. ОВЧ., с ЕГН **********, ВЛ. АС. З. с ЕГН ********** и П. Г. Г. с ЕГН **********.

Искът е основан на твърдение за наличие на съсобственост върху дванадесет броя реституирани имоти, произтичаща от наследяване от А. З.а, б.ж. на с.Б., общ.К., починала на 05.06.1963г.

Ответниците не са оспорили иска, с изключение на ответницата А.О. и то по отношение само на два от имотите, чиято делба е претендирана, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-181018/27.04.2018г. на изп.д. на АГКК, находящ се в землището на с.Б., местност „*********“, общ.К., ***********, с площ от 535 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8, с номер по документ за собственост 000136 при граници /съседи/: имот №000135 - нива на наследниците на С.Д.Л.; имот №000970 - ****** път на Община К.; имот №000137 - нива на наследниците на К.З.И.; имот №000138 - нива на наследниците на С.К.Х., имот №015123 пасище с храсти на Община К. и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-1018/27.04.2018г. на изп.д. на АГКК, находящ се в землището на с.Б., местност „*******“, общ.К., ***********, с площ от 936 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, с номер по документ за собственост 024167 при граници /съседи/: имот №024170 - нива на „***********“ ЕООД; имот №024252 — ремонтна база на „***********“ ЕООД; имот №024259 нива на „***********“ ЕООД; имот №024172 - нива на Г.Б.К.; имот №024171 - нива на наследниците на Г.А.Х.. Относно тези имоти О. е възразила, че не следва да се допускат до делба, тъй като са изгубили съсобствения си характер, позовавайки се на изтекла в нейна и на нейния брат В.З., придобивна давност. Ответницата е посочила, че от възстановяването на имотите с решението на ПК от 1996г. до настоящия момент само тя и Вл.З. са ги владяли като собствени, което е било осъществявано без противопоставянето на другите наследници.

В съдебно заседание ищцата М.К., чрез пълномощника си адв.К., притежаващ изрично пълномощно да признва исканията на другата страна, е 4 заявила, че не оспорва възражението на О. за придобиване на имотите по давност. ВЛ. АС. З. и П. Г. Г. не са изразили становище както по иска, така и по противопоственото възражение за придобивна давност. Ищците В.Б. и В.Б., чрез пълномощника си, са заявили, че оспорват направеното от О. възражение.

Тъй като по отношение на всички останали имоти, с изключение на горепосочените два, които възражението за придобивна давност касае, решението на ДнРС е влязло в сила, въззивният съд ще разгледа установеното от фактическа и правна страна касателно само процесните два имота.

По делото е установено, че поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с.Б., местност „*********“, с площ от 535 кв.м., представляващ нива и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, находящ се в землището на с.Б., местност „*******“, с площ от 936 кв.м., представляващ нива са били възстановени на наследниците на А. З.а, б.ж. на с.Б. с решение №4001 от 22.03.1996г. на ПК-гр.К. и са съставлявали съответно имот с №000136 и имот №024167 по картата на землището.

От представеното удостоверение за наследници с №48/06.08.2020г., издадено от Кметството на с.Б., се установява, че А. З.а е починала на 05.06.1963г. и е оставила наследници по закон: **** А.Г. З., **** Ф. Г.а Б. и още един **** Г. Г. З.. А. З. е починал на 03.08.1986г. и е оставил за свои наследници низходящите В.З. (****) и А.О. (****); Ф. Б. е починала на 09.11.1989г. и е оставила наследници по закон – В.Б. – **** и В.Б.– ****; Г. З. е починал на 08.01.2009г. и е бил наследен от неговите низходящи от първа степен – М. К. и П.Г..

По делото са били разпитани свидетели. Според свидетелите К. Й. и Й.