Разпореждане № 6315 от 06.10.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6315 гр. Благоевград, 06.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Частно гражданско дело № 20261210102639 по описа за 2026 година

Производство по издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 23101/25.09.2026 г. по вх. рег. на РС Благоевград, подадено от заявителя "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, гр. ****, ЕИК 115010670, чрез Ю. Р. К., в качеството му на управител, срещу длъжника Й. Г. А., ЕГН **********.

Районен съд Благоевград констатира нередовности на заявлението, поради което го остави без движение и даде указания на заявителя за тяхното отстраняване.

Съгласно чл. 410, ал. 2, изр. 1 ГПК заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Разпоредбите на чл. 410 и чл. 411 ГПК препращат изрично към чл. 127 и чл. 128 ГПК (мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС). За да е редовно заявлението в него заявителят трябва да изложи обстоятелствата, на които се основава заявлението му (чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК). Това е същото изискване за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, което трябва да спази ищецът при формулирането на обстоятелствената част на неговата искова молба, но то е посочено чрез препращане с разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК и по този начин е въздигнато и в изискване на редовност на заявленията за издаване на заповед за изпълнение. Затова законът и съдебната практика приемат, че по принцип за да бъде редовно заявлението по чл.

410/417 ГПК, неговата обстоятелствена част трябва да отговаря на изискванията за редовност, на които трябва да отговаря и обстоятелствената част на исковата молба. Същото се отнася и за искането /петитума/ на заявлението, уредено с чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Именно въз основа на основанието /фактическите обстоятелства изложени по чл.

127, ал. 1, т. 4 ГПК/ и петитума /искането по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК/ се индивидуализира субективното право, което е предмет на делото (виж Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС).

Точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение (мотивите към т. 2.б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС). РС Благоевград констатира, че заявителят не е изложил надлежно фактически обстоятелства, въз основа на които да основе своето вземане за мораторна лихва в размер на 77,95 евро за периода от 31.07.2023 г. до 31.08.2026 г. Тя се предявява като начислена за вземане за главница в размер на 637,43 евро, дължима за незаплатени В и К услуги, ползвани за период от 28.04.2023 г. до 31.08.2026 г. Предявеният размер на вземането за мораторна лихва и нейния период на начисляване не кореспондира със заявления размер на вземането за главница.

Това вероятно се дължи на обстоятелството, че предявената главница е съставена от различни суми, дължими за различни едномесечни периоди, поради което за всяка една от тези суми настъпва забава и започва да се начислява мораторна лихва в различен момент.

Фактически твърдения обаче в тази насока не са надлежно изложени. Заявителят не е 1 посочил фактически твърдения относно сумите по отделните ежемесечни периоди, кога е настъпил падежа и забавата по всяка от тях, респ. не става ясно сумата от 77,95 евро за забавата на кое главно вземане се начислява и кога е настъпил неговия падеж.

Математически не е възможно това да е главницата от 637,43 евро, поради което вероятно е за част от съставляващите я суми, дължими за различните ежемесечни период.

Същевременно заявителят е формирал следните периоди за вземанията – за главницата от 637,43 евро е за период 28.04.2023 г. - 31.08.2026 г., а мораторната лихва от 77,95 евро е за период 31.07.2023 г. - 31.08.2026 г.

По тези съображения се констатира нередовност в заявлението и с Разпореждане № 6142 от 28.09.2026 г. по ч. гр. д. № 2639/2026 г. РС Благоевград същото се остави без движение и се указа на заявителя да отстрани констатираните нередовности относно вътрешното противоречие в заявлението между размера на главницата и размера и периода на мораторната лихва, като уточни своето искане /петитум/ относно мораторната лихва, като ясно посочи как е формирана сумата в размер на 77,95 евро, която претендира за нея и като надлежно изложи фактически обстоятелства, въз основа на които заявителят счита, че в негова полза се е породило вземане за мораторна лихва именно в този размер.

Препис от разпореждането, обективиращо указанията, е било връчено на заявителя на 29.09.2026 г. Срокът за изпълнението на указанията изтекъл на 02.10.2026 г. Заявителят не е предприел действия по изпълнение на указанията в срок.

С оглед на изложеното въз основа на доказателствата по делото заповедният съд намери следното:

Констатираните от заповедния съд нередовности на заявлението изначално никога не са засягали заявеното вземане за главница. Затова по отношение на това вземане не се констатира основание по чл. 411, ал. 2 ГПК за отхвърляне на заявлението, поради което за него следва да се издаде заповед за изпълнение.

По отношение на заявеното вземане за мораторна лихва в размер на 77,95 евро, начислена за периода 31.07.2023 г.-31.08.2026 г. всъщност то изначално е заявено в размер, който е по-малък от този, който би се получил ако се претендира обезщетение за законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, начислено върху вземането на главницата от 637,43 лв. за период на забава 31.07.2023 г.-31.08.2026 г. Затова всъщност заявителят е навел фактическо основание за мораторна лихва в размер, който е по-голям от заявения от него размер от 77,95 евро. Следователно и по отношение на това вземане не е налице основание по чл. 411, ал. 2 ГПК за отхвърляне на заявлението, поради което и за него следва да се издаде заповед за изпълнение.

Неизпълнението на указанията в срок обаче поражда други неблагоприятни последици за заявителя, които се отразяват на по-нататъшния ход на заповедното производство и на евентуалния исков процес относно заявените вземания. Заявителят е пропуснал в срок да отстрани противоречието между главницата и лихвата, вкл. посредством уточняването на искането /петитума/ на вземането за мораторна лихва. Затова занапред относно лихвата неговото искане /петитум/ в заявлението му остава само за сума в размер на само 77,95 евро и с това той е преклудирал за себе си възможността си да претендира по-голям размер на обезщетението за лихва за забава върху неплатените суми за консумирана питейна и отведна канална вода за обект, находящ се на адрес гр. ****, по партида на длъжника с абонатен № **********, за периода на забава 31.07.2023 г.-31.08.2026 г. Заявителят не е заявил това вземане частично, така както ищецът може да подаде частичен иск. Петитумът на заявителя вече не може да бъде изменен в хода на заповедното производство посредством отстраняването на нередовност на заявлението. Впоследствие, ако се развие производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, в него заявителят като ищец няма да може да измени размера на своето вземане за мораторна лихва по реда на чл. 214 ГПК, тъй като това би обусловило разминаване между вземането за тези лихви в заявлението и в исковата молба. Тъй като заявителят не е заявил това вземане частично, последващите предявявания на други суми за лихва за забава върху неплатените суми за консумирана питейна и отведна канална вода за обект, находящ се на адрес гр. ****, по партида на длъжника с абонатен № **********, за периода на забава 31.07.2023 г.-31.08.2026 г. всякога биха били обхванати от разпоредбите на чл. 126 ГПК /ако настоящото заповедно производство или евентуалния исковия процес по чл. 422, ал. 1 ГПК са висящи/ и на чл. 299 ГПК /ако настоящото заповедно производство или евентуалния исковия процес по чл. 422, ал. 1 ГПК са приключили с влязъл в сила съдебен акт, пораждащ действието на непререшаемостта/.

2

Така мотивиран Районен съд Благоевград

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, гр. ****, ЕИК 115010670, срещу длъжника Й. Г. А., ЕГН **********, за заплащането на следните суми:

1 / 637,43 евро, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведна канална вода за обект, находящ се на адрес: гр. ****, по партида на длъжника с абонатен № **********, начислена за периода от 28.04.2023 г. до 31.08.2026 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 25.09.2026 г. до окончателното изплащане на вземането;

2/ 77,95 евро – мораторна лихва за периода от 31.07.2023 г. до 31.08.2026 г.;

3 / 12,16 евро – разноски в заповедното производство, изразили се в заплащането на държавна такса;

4 / 25,56 евро – разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение.

ДА СЕ ВРЪЧИ на заявителя препис от настоящото разпореждане.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3