Решение № 498 от 03.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Велико Търново, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20254100500874 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от К. Г.

Т. въззивна жалба против Решение № 936/29.07.2025 г. по гр.д. № 671/2025 г. на Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от К. Г. Т. иск против Административен съд – Враца и Административен съд – Ловеч, за осъждане на ответниците солидарно да му заплатят сумата в размер на 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които били последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм.д. № 243/2024 г. на Административен съд – Велико Търново, водено като адм. дело № 288/2024 г. на Административен съд – Ловеч и преобразувано в адм. дело № 25/2025 г. на Административен съд – Враца, в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Жалбоподателят навежда оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решение поради неправилно прилагане на материалния закон и необсъждане на всички доводи и доказателства от съда. Посочва, че не е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като в производството не е участвал представител на прокуратурата, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не може да бъде поправено във въззивното производство. Счита, че решението е недопустимо 1 и защото са нарушени императивните правила за подсъдност и не е повдигната препирня за подсъдност по реда на чл. 122 ГПК. Излага доводи, че неправилно първоинстанционният съд е разпределил тежестта на доказване в доклада по чл. 146 ГПК, не е посочил правнорелевантните факти по делото и не е дал правна квалификация на всички претендирани от страните права и възражения. Посочва, че е ищец по гр.д. № 103/2025 г. по описа на Окръжен съд – Враца, а ответник е орган на съдебната власт, в който разпределения по делото докладчик престира своя труд, поради което счита, че е било налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и решението е неправилно на това основание. Моли решението да бъде обезсилено, евентуално отхвърлено и делото върнато за разглеждане от друг състав.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна Административен съд – Ловеч е депозирала отговор, в който заема становище за нередовност на жалбата поради липса на доказателства за платена държавна такса, евентуално – неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като всички процесуални действия от ответните страни са извършвани в кратък срок и без забавяне, поради което и правилно предявеният иск е отхвърлен. Посочва, че съдът се е произнесъл съобразно всички въведени от ищеца доводи, като е спазено и изискването на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ. Излага подробни съображения за неоснователност на възраженията за допуснато нарушение на правилата за подсъдност по чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, като счита възражението за преклудирано. Посочва, че първоинстанционният съд е изготвил доклад, съдържащ всички реквизити, предвидени в чл. 146 ГПК, като ищецът не е изложил възражения срещу същия в хода на първоинстанционното производство. Счита за неоснователни възраженията на ищеца, че съдията-докладчик е следвало да се отведе от разглеждане на делото, тъй като не е налице абсолютно основание за отвод и такъв не е искан от страна на ищеца. Заема становище за неоснователност на направените доказателствени искания. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна Административен съд – Враца е подала отговор, в който заема становище за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Посочва, че претендираните неимуществени вреди са недоказани както по основание, така и по размер и не е налице нито една от предпоставките за ангажиране отговорността на Административен съд – Враца. Твърди, че производството пред Административен съд – Враца е с обща продължителност от два месеца и шест дни, като всички съдопроизводствени действия са извършвани в разумен срок и без забавяне. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като 2 прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.

269 ГПК, въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка, съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника, че обжалваното решение е недопустимо поради нарушение на чл. 122 ГПК и чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. На първо място, според настоящия съдебен състав не е налице твърдяното нарушение на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ поради неизчерпване на всички родово компетентни съдилища от съдебния район на ответниците. От данните по делото се установява, че ищецът е предявил настоящият иск в Административен съд – Враца, като на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ производството е било прекратено и изпратено на най-близкия родово компетентен административен съд /Административен съд - Монтана/. С Определение № 173/17.02.2025 г. по адм.д. № 27/2025 г. по описа на Административен съд – Монтана, производството е било прекратено и исковата молба, подадена от К. Т. против Административен съд – Враца и Административен съд – Ловеч е изпратена на Районен съд – Елена по компетентност. Поради отвод на всички съдии в Районен съд – Елена, с Определение № 364/11.03.2025 г. по в.ч.гр.д. № 189/2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново на основание чл. 23, ал. 3 ГПК делото е изпратено за разглеждане от Районен съд – Горна Оряховица. С оглед изложеното, в случая не е допуснато нарушение на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като съдът разгледал по същество исковата молба не е страна в производството. Делото първоначално е изпратено на Районен съд – Елена, който се явява най-близкия родово компетентен съд по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, но поради отвод на всички съдии в съда, на основание чл. 23, ал. 3 ГПК делото е изпратено на Районен съд – Горна Оряховица. На следващо място, съдът споделя доводите, изложени от Административен съд – Ловеч, че така направеното възражение не е релевирано пред първоинстанционния съд, поради което и се явява преклудирано към настоящия момент.

При проверка за правилността на съдебното решение по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от К. Г. Т. субективно съединени искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ против Административен съд – Враца и Административен съд – 3

Ловеч. Ищецът сочи, че с подаване на искова молба до Административен съд – Велико Търново на 25.03.2024 г. е било образувано адм. дело № 243/2024 г., което след това е образувано като адм. дело № 288/2024 г. пред Административен съд – Ловеч, а към датата на подаване на исковата молба се разглежда от Административен съд – Враца като адм. дело № 25/2025 г.

Ищецът сочи, че не била спазена гаранцията на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок. В резултат на това твърди, че е претърпял и продължавал да търпи душевни болки и страдания – загубил доверие в правосъдието, редом с житейския дискомфорт, който изпитвал, от погазване на основаните му права. Ищецът сочи, че относно неимуществените вреди е налице съдебна практика за съществуване на необорима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типичните неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието в държавността, поради забавяне на делото. Посочва, че болките и страданията са строго индивидуални и зависят от субективното отношение на всяко лице към определено противоправно поведение. Ищецът смята, че причиняването на усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността е достатъчно, за да се ангажира отговорността на ответниците.

Твърди се, че ответниците като компетентни органи не са могли своевременно да защитят накърнените права на ищеца да получи желания съдебен акт в срок, вследствие на което била засегнат неимуществената му сфера.

Претендира се, че в резултат на това ищецът е с накърнено чувство за справедливост, изпитва гняв и безсилие от противоправното поведение на държавните органи, обида от незачитане правото му на пострадало лице да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото. Посочва, че в резултат на продължително изпитваните негативни емоции е с нарушен сън, изпитва продължително време тревожност, изпадал е в депресивно състояния, раздразнителност, потиснато настроение, хронично главоболие, настъпило разстройство на адаптацията. Твърди, че тези състояния не са отшумели и до момента. Моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата в размер на 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които били последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм.д. № 243/2024г. на Административен съд – Велико Търново, което след това е образувано пред Административен съд – Ловеч по адм. дело № 288/ 2024 г., а към датата на подаване на исковата молба се разглежда от Административен съд гр. Враца – адм. дело № 25/ 2025 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Административен съд – Ловеч. Ответникът намира исковата молба за нередовна и счита, че не са спазени изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 1 , т. 4 и т.

4

5 ГПК. На първо място се възразява срещу компетентността на административния съд да разгледа спора – същият бил в тази на районните съдилища, конкретно на Районен съд – Елена. Счита, че не са изложени обстоятелства, въз основа на които се основава претенцията на ищеца – не е ясно в какво се изразява неразумния срок на разглеждане на посоченото производство пред Административен съд – Ловеч. Посочва, че ищецът не е уточнил и посочил какви са претърпените от него неимуществени вреди и какво е искането му до съда.

По същество намира предявеният иск за неоснователен. Сочи, че с Определение № 6863/05.06.2024 г. на Трето отделение на ВАС по адм. дело № 5035/2024 г. в Административен съд – Ловеч е изпратено дело по иск на К. Г.

Т. срещу ОД МВР Велико Търново с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Исковата молба е постъпила на 10.06.2024 г. в 13:27 часа, като в 16:23 часа е образувано адм. дело № 288/2024 г. и е разпределено на съдия-докладчик Даниела Радева. С Разпореждане от 17.06.2024 г. съдията-докладчик е преценил, че исковата молба е нередовна и е дал конкретни указания и срок за тяхното отстраняване. На 27.06.2024 г. ищецът Т. е подал заявление за достъп до ЕПЕП, което е било разрешено още на същия ден. На 16.07.2024 г., след проверка в деловодната система на съда, съдия Радева констатирала, че ищецът К. Т. е завел три искови молби срещу Административен съд – Ловеч по ЗОДОВ. Мотивирана от това, съдия Радева е постановила самоотвод на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. На 17.07.2024 г. делото е било преразпределено на съдия Йонита Цанкова, която също съобразявайки трите заведени дела срещу Административен съд – Ловеч, се е отвела от разглеждане на делото на 18.07.2024 г. На 23.07.2024 г. делото е преразпределено на съдия Мирослав Вълков, който на 24.07.2024 г. също се е отвел от разглеждане на делото. На 12.08.2024 г. делото е разпределено на съдия Димитрина Павлова, която с определение от същата дата се е отвела от разглеждане на делото. На 14.08.2024 г. делото е разпределено на съдия Георги Христов, който с определение от 09.09.2024 г., след ползван платен годишен отпуск, се е отвел от разглеждане на делото. Производството е прекратено, като с писмо от 10.09.2024 г. е изпратено на ВАС за определяне на компетентен съд. С Определение на ВАС е посочено делото да се разгледа от Административен съд – Плевен. Ответникът претендира, че с така постановените отводи е избегнато съмнението за предубеденост или заинтересованост на съдебния състав. Ответникът претендира, че не е нарушено правото на разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл.