Решение № 1298 от 15.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1298 гр. София, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20201100509892 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 07.07.2020г. по гр.д. № 64027/2019 по описа на СРС, II Г.О., 177 състав С.Д.НА В.Р. /СДВР/ е осъдена да заплати на П. Б. Д. сумата от 1 598 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 01.11.2016г. - 01.11.2019г., получени чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, отчетен като извънреден и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 06.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 200 лв. законна лихва върху главницата за периода от 01.12.2016 г. - 06.11.2019г.

Решението е обжалвано от ответника С.Д.НА В.Р. /СДВР/ с оплаквания за неговата неправилност. Излага съображения, че не е налице законова празнота, като в специалната уредба по ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове за полагането нощен труд е предвидено заплащането на допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. на час, което е било надлежно изплатено на ищеца за процесния период. Сочи, че не може да се приложи правилото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, доколкото не е налице работа по трудови норми за определяне размера на възнаграждението, като в същото време продължителността на нощното работно време не е по-малка от продължителността на дневното. Твърди, че за служителите на МВР е предвидена еднаква продължителност на дневното и нощно работно време – по 8 часа и в този смисъл дори приложение да намери нормата на чл.

9, ал. 2 от НСОРЗ, коефициентът на преобразуване би бил 1. Поддържа, че в приложимата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, която урежда условията за отчитане на труда, преобразуване на нощния труд в дневен не е предвидено. Посочва, че това положение не поставя служителите на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители или служителите, 1 работещи по трудово правоотношение, доколкото те биват компенсирани с допълнителни права и материални придобивки. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като отхвърли предявените искове с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна П. Б. Д., в депозиран от нея отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Навежда доводи, че за процесния период в ЗМВР или издадените въз основа на него подзаконови актове не са предвидени правила относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време.

Твърди, че специалният характер на уредбата по ЗМВР не означава, че тя обхваща напълно и изцяло определена правна материя. Намира, че тази празнота следва да се преодолее чрез прилагането на чл. 9 от НСОРЗ. Поддържа, че възприемане на противното би поставило служителите на МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ, в нарушение на принципа за недопускане на дискриминацията, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС. Позовава се на т. 23 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГК на ВКС. Излага съображения, че работещите в системата на МВР са държавни служители и приложение следва да намери ЗДСл, в чл. 67, ал. 3 от който е предвидено, че размерите на допълнителните трудови възнаграждения, вкл. на това за нощен труд, не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В този смисъл посочва, че съгласно чл. 188, ал. 2 от КТ държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Поддържа, че в ЗМВР не е уредена нормална продължителност на работното време през нощта, поради което приложение следва да намери чл. 140, ал. 1 от КТ, предвиждащ нормална продължителност на нощното работно време от 7 часа. Излага доводи, че така се отчита специфичността на нощния труд, изразяваща се в неблагоприятното въздействие върху човешкия организъм. Навежда доводи, че при сумирано отчитане на работното време, получените часове след преобразуването на нощния труд в дневен, надхвърлящи нормата за периода, представляват извънреден труд, което следва от разпоредбите на чл. 9б, чл. 9г, чл. 18, ал. 3 от НСРОЗ, както и чл. 9, ал. 5 от НТКТС. Твръди, че допълнителното заплащане на нощния труд и особеният ред за отчитането му се прилагат едновременно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, с присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по искове на П. Б. Д. за осъждане на С.Д.НА В.Р.

/СДВР/ да заплати, на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, сумата

1598 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 01.11.2016 г. - 01.11.2019 г., 2 получени чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 200 лв. законна лихва върху главницата за периода от 01.12.2016 г. 06.11.2019 г.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът е оспорил предявените искове, като е посочил, че за служителите на МВР времевата продължителност на работното време през нощта е 8 часа, а не 7, каквато е предвидена в КТ, поради което нощните часове са равни на дневните и не следва да се преобразуват при коефициент от 1,143. В същото време е изложил, че при служителите на МВР не е налице работа по трудови норми. Изложил е твърдения, че различната времева норма на нощния труд за служителите на МВР се компенсира с права, които работниците и служителите по КТ нямат.

По делото не се спори, че ищецът е заемал длъжността „младши инспектор“ в 06 РУ- СДВР, както и че през процесния период е работил на 12-часови дежурства при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период.

Спорните между страните въпроси се концентрират около начина за отчитане и заплащане на положените от ищеца часове нощен труд. В частност, дали приложение намират разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и размера на работната заплата, или специалната уредба по ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и, ал. 6 ЗМВР /изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г./ - че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

С чл. 187, ал. 1 от ЗМВР /изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г./ е предвидена нормална продължителност на работното време от 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР /изм. и доп. - ДВ, бр.

81 от 2016 г./, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период (ал. 3, изр. 3).

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр. 3 от 10.01.2020 год., в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е 3 възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Следва да се посочи, че в тази наредба липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен подобно на това на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015год., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/.

Настоящият съдебен състав намира, че липсата на регламентация в ЗМВР и в подзаконовите актове по прилагането му на правила относно отчитането на нощния труд не може да се разглежда като забрана за преизчисляването на положените часове нощен труд в дневен, а единствено като законова празнота, която следва да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, като бъде приложена общата трудовоправна уредба относно отчитането и заплащането на нощния труд по КТ и НСОРЗ. Това разрешение съответства на общия принцип за равно третиране на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което се полага. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, предвиждаща, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., т.е. нощен труд, се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Приемане на противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл.

14 ЕКЗПЧОС /така решение № 311 от 08.01.2019 год. на ВКС по гр.дело № 1144/2018 год., ІV ГО/.

Приложение следва да намери редът за отчитане на нощния труд, съдържащ се в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, съгласно който, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР през деня е 8 часа - чл. 187, ал. 1 от ЗМВР /Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г./. Що се касае до нормалната продължителност на работното време през нощта, в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е предвидено, че работното време на държавните служите се изчислява в работни подневно, а за работещите на 8, 12 или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Настоящият съдебен състав намира от една страна, че с тази разпоредбата не се предвижда нормална продължителност на нощния труд, още повече такава от 8 часа, а само се ограничава неговото максимално времетраене. От друга страна, това ограничение се отнася за случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, а не за подневното отчитане на работното време, представляваща различна форма на отчитане на труда, която е релевантна за изчисляване на коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. С оглед на това през исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва да се приложи общото правило на чл. 140, 4 ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно отношението между нормалната продължителност на дневното работно време /8 часа/ и нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1.143.