Решение № 1078 от 29.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1078 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20241000500382 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 28.11.2023г по гр.д. № 14271/2020г СГС, ГО, 29-ти състав е отхвърлил предявените от Р. С. С. против Банка ДСК ЕАД искове с правно основание чл.439 от ГПК за установяване недължимост към банката, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, на вземания за сумите от 55926.48лвглавница, ведно със законната лихва, 249.42лв-такси, 8065.85лв- договорна лихва, 7117.32лв- наказателна лихва, 2590.77лв- разноски в заповедното производство, за които е издаден ИЛ от 15.07.2013г по заповед за незабавно изпълнение от 15.07.2013г по гр.д. № 27503/2013г по описа на СРС и образувано изп. производство по изп.д. № 67/29020г по описа на ЧСИ В.. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищеца Р. С., представляван от адв. А. от САК, изцяло, с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, че съдът неправилно е приложил закона и е постановил решение в противоречие със съдебната практика. Поддържа, че решението на СГС е неправилно, поради неправилно възприемане на доказаните факти. Поддържа, че по 1 делото е установено, че вземанията на банката от ищеца са погасени по давност. Моли решението на СГС да бъде отменено и предявеният иск- изцяло уважен. Претендира разноските, направени по делото пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата Банка ДСК АД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба . Възразява, че СГС правилно е установил фактите, правилно е приложил материалния закон и постановеното решение е законосъобразно.

В о.с.з. въззивникът Р. С. се представлява от адв. А., която поддържа въззивната жалба. Поддържа, че последното извършено изпълнително действие е нестаналата публична продан по протокол от 07.01.2014г. Оспорва изводите на СГС, че присъединяването на кредитори прекъсват давността. Поддържа, че погасителната давност е започнала да тече на 26.06.2015 и е изтекла на 26.06.2020 и образуването на новото изп. дело №67/2020г не прекъсва давността. Поддържа, че предприетите впоследствие изпълнителни действия са при вече изтекла погасителна давност за вземането на банката. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК , който представя.

Въззивникът Р. С., представляван от адв. А., е депозирал писмена защита по делото, с която поддържа съображенията си за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на банката. Излага съображения, че присъединяването на кредитори не е изпълнително действие, което прекъсва давността. Поддържа, че се установява период на петгодишно бездействие на кредитора от 07.01.2014г до 26.06.2020г, през който е изтекла погасителната давност на вземането на банкатаответник. Поддържа, че образуването на ново изпълнително дело 2020г не прекъсва давностния срок и първото изпълнително действие по новообразуваното дело е вече след погасяване на правото на банката на принудително изпълнение.

Въззиваемата страна Банка ДСК АД , представляван от юрк. Д. оспорва въззивната жалба и поддържа развитите в отговора на жалбата свои съображения.

Претендира разноски по делото, съобразно списък по чл. 80 от ГПК, който представя.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР 2

№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно като краен резултат , не страда от пороците , посочени във въззивната жалба и не е постановено в противоречие с императивни материално правни разпоредби.

Предявен е иск за установяване на недължимост на вземания на банката въз основа на факти, настъпили след постановяване на съдебно решение, с което е установено вземането на настоящия ответник от настоящия ищец , имащи значение за съществуването на процесното вземане – иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

По делото се установява, че Банка ДСК ЕАД се е снабдила с ИЛ от 15.07.2013 г, издаден по гр. дело № 27503/2013 г на СРС въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК , който легитимира ищецът Р. С. като длъжник на бантката по силата на договор за банков кредит за сумата от 55926.48 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 25.06.2013 г. до окончателното й изплащане, сумата 249.42 лева - такси, сумата 8065.85 лева – договорна лихва за периода от 25.01.2012 г до 20.06.2013 г, сумата 7117.32 лева – наказателна лихва за периода от 12.03.2012 г до 20.06.2013 г и сумата 2590.77 лева – разноски по заповедното производство.

Няма спор пред настоящата съдебна инстанция, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 26.08.2013г, като същата не е била обжалвана в срок и допуснатото със заповедта предварително изпълнение не е било спирано по реда на чл.420 от ГПК.

Въз основа на представения с молба от 01.08.2013г от Банка ДСК ЕАД изпълнителен лист от 15.07.2013г е образувано изп.д. № 510/2013 г. по описа на ЧСИ Т. Н. - В.. Видно от приложената молба взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи - пристъпване към принудително изпълнение върху движимо и недвижимо имущество на длъжника, в това число и чрез налагане на запор върху моторни превозни средства, като е възложил на ЧСИ извършване на действия пореда на чл. 18 от ЗЧСИ.

По изп.д. № 510/2013г се установява, че на 05.08.2013 г ЧСИ е постановил връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника. Същото е постановил на 11.09.2013 г и поканата е връчена на длъжника лично на 11.09.2013 г.

Установява се, че също на 05.08.2013 г ЧСИ е разпоредил налагане на запори върху банкови сметки на длъжника, а на 01.10.2013 г. - налагане на запор върху притежавания от длъжника лек автомобил – Тойота Корола, наложен на 08.10.2013 г.

Установява се, че с призовка за принудително изпълнение от 29.10.2013 г, връчена на длъжника на 14.11.2013 г., ЧСИ го е уведомил за насрочен опис и оценка на недвижим имот, върху който е учредена ипотека , на 19.11.2013 г съдебният изпълнител е извършил опис на този имот, с протокол от 07.01.2014 г е обявил 3 насрочената публична продан на имота за нестанала поради неявяване на купувачи. С молба от 07.01.2014 г взискателят Банка ДСК ЕАД е поискала насрочване на нова публична продан на ипотекирания в негова полза недвижим имот.

С молба от 02.12.2015 г. кредиторът Банка ДСК ЕАД е поискал да бъде присъединен като взискател по образувано изпълнително дело № 510/2013 г въз основа на ИЛ срещу длъжника от 02.07.2013 г. по гр. дело № 27502/2013 г. на СРС, ГО, 37-ми състав. Видно от приложеното заповедно производство по гр. дело № 27502/2013 г на СРС по молба на длъжника на основание чл. 420 от ГПК съдът е постановил спиране на изпълнението по заповедта за изпълнение от 02.07.2013 г. С определение от 14.03.2017 г., постановено по ч.гр. дело № 2405/2017 г по описа на СГС е отменено разпореждане от 02.07.2013 г и е обезсилен издаденият изпълнителен лист.След връщане на делото от СГС заповедният съд с определение от 27.04.2019 г е обезсилил и издадената заповед за изпълнение от 02.07.2013 г.

Пред настоящата съдебна инстанция няма спор, че молбата от 02.12.2015г е подадена от Банка ДСК ЕАД на посочената дата с посоченото съдържание. Този факт е установен по категоричен начин и от изслушаните и неоспорени съдебни компютърно-тефхнически експертизи пред първата съдебна инстанция.

На 24.10.2016 г ЧСИ е постановил връчване на нова покана за доброволно изпълнение на длъжника за задълженията му по първоначално представения ИЛ.

Съобщението е връчено на длъжника на 31.10.2016 г.

Със съобщение от същата дата - 24.10.2016 г, ЧСИ е уведомил длъжника за насрочена публична продан на 16.10.2016 г., като същото му е връчено на 31.10.2016 г.

С молба от 05.12.2016 г взискателят е поискал да бъде спряна насрочената публична продан на ипотекирания в негова полза недвижим имот и с постановление от 05.12.2016 г. на ЧСИ насрочената публична продан е спряна.

Установява се по изпълнителното дело, че с молба от 01.12.2016 г Георги Р.ов С. е поискал да бъде присъединен като взискател по образуваното изпълнително дело № 510/2013 г въз основа на изпълнителен лист срещу същия длъжник.

С молба от 07.12.2016 г Банка ДСК ЕАД е поискало да бъде присъединена като взискател по образуваното изпълнително дело въз основа на удостоверение, издадено от ЧСИ Я. на основание чл. 456, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

С постановление от 30.01.2019 г на ЧСИ изпълнителното дело е прекратено поради липса на предприети действия по принудително изпълнение в период от 2 години, на основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

От приложения по делото препис от изп. дело № 67/2020 г. по описа на ЧСИ Т. Н.

- В. се установява, че въз основа на молба от 26.02.2020 г от Банка ДСК АД на основание издадения ИЛ по гр. дело № 27503/2013 г на СРС срещу длъжника Р. С. е 4 образувано ново изпълнително дело. В молбата са посочени и конкретни изпълнителни способи - пристъпване към принудително чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на длъжника и изпълнение върху недвижими имоти на длъжника. Възложено е на съдебния изпълнител и извършване на действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

На 24.07.2020 г ЧСИ е постановил връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника, връчена му на 29.08.2020 г. , вписване на възбрана върху недвижим имот на ипотекарния длъжник.

Със запорни съобщения от същата дата - 24.07.2020 г, ЧСИ Н. е постановила и налагане на запор върху дружествени дялове на длъжника,на негови банкови сметки и на трудовото възнаграждение на длъжника . Запорното съобщение до дружеството е връчено на 19.10.2020 г. Наложен е запор и върху притежавано от длъжника моторно превозно средство – лек автомобил Тойота Корола.

С призовка за принудително изпълнение от 17.09.2020 г. ЧСИ Н. е уведомила длъжника за извършване на опис и оценка на недвижим имот на 08.10.2020 г, връчена на длъжника на 17.09.2020 г, като насроченият опис е отложен и извършен от ЧСИ с протокол за опис на недвижими имущества на 08.10.2020 г.

С молба от 20.10.2020 г. Банка ДСК АД е поискала да бъде присъединена като взискател по образуваното изпълнително дело въз основа на удостоверение, издадено от ЧСИ Я. , по реда на чл. 456, ал. 2 от ГПК.

На 10.11.2020 г ЧСИ Н. е изготвила обявление за публична продан на недвижим имот, като публичната продан е насрочена за 17.11.2020 г. – 17.12.2020 г.

С обезпечителна заповед от 02.12.2020 г., издадена от Софийски апелативен съд, 10-ти състав, е допуснато като обезпечение на бъдещ иск спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 67/2020 г. С разпореждане от 03.12.2020 г съдебният изпълнител е разпоредил спиране на принудителното изпълнение Настоящото дело е образувано по ИМ, депозирана в регистратурата на СГС на 23.12.2020г.

При така установените факти съдебният състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск за установяване недължимост на суми, предмет на принудително събиране, като недължимостта се дължи на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството , по което е издадено изпълнителното основание. Съгласно чл. 439 от ГПК установителният иск за недължимост на сума , предмет на принудително събиране, е изрично предвидена в закона форма на защита на длъжника и производството по така предявеният иск се явява процесуално допустимо.