Решение № 120 от 21.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Петя Попова при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100604522 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 14.06.2022 г., постановена по н.ч.х.д. № 8909/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121-ви състав, подсъдимият С. Е. М. е признат за виновен в това, че на 10.10.2018 г. около 11:30 часа в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в гр. Нови Искър, публично казал и извършил нещо унизително за честта и достойнството на Ц. Г. С. чрез израза: „Ти си луда като оная другата, ****!“, като размахвал среден пръст, поради което и на основание чл. 148, ал.

1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

С присъдата подсъдимият С. Е. М. е признат за виновен и в това, че на 10.10.2018 г. около 11:30 часа в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в гр. Нови Искър, се заканил с престъпление против личността на Ц. Г. С. чрез израза:

„Ще изпратя хора, които да ви изнасилят и да ви строшат кокалите, ще те накарам да товариш и разтоварваш материали, докато ти се отлепят кокалите!“, като снимал С. с телефона си, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, като на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. С. М. е осъден да заплати разноските по делото – 1000,00 (хиляда) лева на Ц. С. разноски за адвокатско възнаграждение и 1

380,85 (три и осемдесет лева и осемдесет и пет стотинки) лева разноски за експертиза по сметка за СРС.

Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от подс. С. М. чрез защитника му, с които се иска нейната отмяна поради неправилност и постановяване на нова оправдателна спрямо подсъдимия присъда. По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл.

146, ал. 1 от НК се изтъкват доводи, че същото е недоказано поради недостоверност на показанията, които обосновават изводите, и се твърди обективна несъставомерност на израза „и ти си луда“. Алтернативно се прави искане за прилагане на нормата на чл. 9, ал. 2 от НК, респ. твърди се явна несправедливост на наказанието. За престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК се посочва, че изразите не са от естество да възбудят основателен страх. Излагат се съображения, че не е направено разграничение на престъпно поведение по чл. 144, ал. 1 от НК и битов конфликт.

В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства.

В открито съдебно заседание пред СГС подс. С. М. и ЧТ Ц. С. редовно призовани, не се явяват лично, но се представляват от защитника си, респ. повереника си.

В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. Поддържа, че в конкретната ситуация заканата на подсъдимото лице не била реална, а в резултат на афектно отреагиране.

Повереникът на частния тъжител счита, че от събраните в хода на първоинстанционното производство по несъмнен и категоричен начин се доказва извършването на двата престъпни състава от подсъдимото лице, по които му е повдигнато обвинение, за което се излагат подробни съображения. Посочва конкретни доводи по отношение липсата на афектно отреагиране от страна на подсъдимото лице в процесния случай. Прави искане за потвърждаване на обжалваната присъда и присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, намери за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, но по съображения извън изтъкнатите.

Преди произнасянето си по същество въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че първоинстанционното производство е второ по ред, като първоначално по внесена в съда тъжба с вх. №1025672/10.04.2019 г. е образувано н.ч.х.д. № 6172/2019 г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав, което завършило с присъда от 11.11.2020 г., съгласно която подс. С. М. е признат за виновен в това, че на 10.10.2018 г. около 11:30 часа в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в гр. Нови Искър, при условията на продължавано престъпление се заканил с престъпление против личността на тъжителката Ц. Г. С. и срещу личността на нейната сестра М. Г. С. с друмите:

„****!“ и „Ще изпратя хора, които да ви изнасилят и строшат кокалите!“, като тези 2 закани биха могли да възбудят основателен страх от осъществяването им, поради което и на основание чл. 144, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

С присъдата подс. С. М. е признат за невиновен в това, че на 10.10.2018 г. около 11:30 часа в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в гр. Нови Искър, при условията на продължавано престъпление, да се е заканил с престъпление против личността на тъжителката Ц. С. с думите: „Ще те накарам да товариш и разтоварваш докато ти се отлепят кокалите!“ и „Където те видя в града ще те пребия!“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С присъдата подс. С. М. е признат за виновен в това, че на 10.10.2018 г. около 11:30 часа в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в гр. Нови Искър, при условията на продължавано престъпление, казал публично нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката Ц. С., като изрекъл думите: „И ти си луда като оная другата“, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.

С присъдата подс. С. М. е признат за невиновен в това, че на 10.10.2018 г. около 11:30 часа в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в гр. Нови Искър, при условията на продължавано престъпление, да е извършил публично нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката Ц. С., като е размахал среден пръст от отворения прозорец на автомобила си, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.

1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Присъдата от 11.11.2020 г. в частта, с която подс. С. М. е оправдан по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК не е обжалвана от частния тъжител и същата е влязла в сила на 26.11.2020 г. Присъдата в частта, с която подсъдимият е бил осъден за извършване на престъпления по чл. 144, ал. 1 от НК и чл.

148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК е обжалвана от подс. С. М. и е отменена с решение от 14.06.2021 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 279/2021 г. по описа на СГС, НО, X-ти състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС и било образувано н.ч.х.д. № 8909/2021 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав.

Установява се от фактическа страна, че подсъдимият С. Е. М. е роден на 09.04.1976 г. в гр. София, българин, български гражданин, женен, трудово неангажиран, неосъждан.

През м. октомври 2018 г. частната тъжителка Ц. С., сестра й – М. Г. С., и свидетелите В.С. и В.Н. работели в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в гр. Нови Искър, ул. ****, стопанисван от „С.*” ООД.

На 10.10.2018 г. около 11:30 часа подс. С. М. посетил пункта с лекия си автомобил марка „Джип“, модел „Чероки”, в багажника на който имало голямо количество цветни метални отпадъци, които възнамерявал да продаде. Подсъдимият започнал сам да разтоварва металните отпадъци, за да бъдат претеглени на кантара, който се намирал в двора на пункта.

По същото време в посочения обект били ЧТ Ц. С., която изпълнявала 3 длъжността касиер-приемчик, и свидетелите В.С. и В.Н., които били общи работници.

Тъй като не одобрила материала, който подс. М. докарал и вече бил разтоварил, ЧТ С. му казала, че трябва да го прибере обратно. Подсъдимият се ядосал от отказа й и започнал да й крещи: „Ти си луда като оная другата, ****“. Под „оная другата”, подсъдимият имал предвид сестрата на ЧТ С. – М. С., с която се бил виждал при предходно посещение в пункта.

Подс. М. следвало сам да натовари металните отпадъци обратно в автомобила си, което го ядосало още повече и отново се обърнал към ЧТ С. с думите: „Ще изпратя хора, които да ви изнасилят и строшат кокалите!”, като я снимал с камерата на мобилния си телефона. Уплашена от отправените й заплахи и обиди, тъй като същите били придружени със снимането й, в отговор ЧТ С. също започнала да снима подсъдимия с камерата на телефона си.

След случилото се подс. М. си тръгнал от пункта. ЧТ С. била силно разстроена и се обадила на някого по телефона с молба да дойде друг човек да я замести на пункта, след което си тръгнала.

На 13.10.2018 г. бащата на ЧТ С. – Т.И.С., а впоследствие и самата тя подали сигнал до началника на 02 РУ – СДВР за случилото се. Въз основа на сигнала била образувана пр.пр. № 50119/2018 г. по описа на СРП. В хода на същата бащата на тъжителката с протокол за доброволно предаване от 30.10.2018г. представил на полицейски служители към районното управление оптичен носител със запис от 10.10.2018 г. от видеокамери на територията на пункта в гр. Нови Искър.

С постановление на прокурор от СРП от 26.11.2018 г. е отказано образуването на наказателно производство за престъпление от общ характер и прокурорската преписка е прекратена, тъй като прокурорът приел, че деянията, които били предмет на проверка, се преследват по тъжба на пострадалия. ЧТ Ц. С. и баща й Г.С. обжалвали това постановление, като същото било потвърдено като правилно с постановление от 21.12.2018 г. на прокурор от СГП.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд при второто първоинстанционно производство е събрал всички възможни относими към предмета на делото доказателства чрез гласните доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимия С. Е. М. (л. 66 от съд. д.) и показанията на свидетелите В.С.С. (л. 31-32 от съд. д.), В.В.Н. (л. 33-34 от съд. д.), В.С.М. (л. 57-62 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 – л. 63 от н.ч.х.д. № 6172/2019 г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав); чрез писмените доказателства: от пр. пр. № 50119/2018 г. по описа на СРП: постановление от 26.11.2018 г. за отказ да се образува наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратяване на пр. пр. № 50119/2018 г. по описа на СРП (л. 26-27) и протокол за доброволно предаване от 30.10.2019 г. (л.