Решение № 1 от 15.01.2024, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Котел, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Нелли Хр. Митева като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Административно наказателно дело № 20232210200048 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 1 от 16.03.2023 г., издадено от П. Д. Д., началник на РУ - Котел, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 212 от ЗОБВВПИ, за извършено нарушение на чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, на М. И. П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500 лева.

В жалбата се излагат твърдения против обжалвания акт. Твърдят се допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон при издаването на НП. Иска се отмяна на последното.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се явява и се представлява лично.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в съдебното заседание и не взема становище по жалбата. (становище е взето пред предходния съдебен състав, но е приложена разпоредбата на чл.258 от НПК) Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, счита за установено от фактическа страна следното:

На 14.03.2023 г. около 14 и 40 часа служители на РУ Котел при извършване на проверка на адрес гр. Котел, общ. Котел, *************************, относно съхранение на ловни оръжия и 1 боеприпаси, установили, че лицето М. И. П. е предоставило касата си за съхранение на оръжие на лицето Ж. М. И., ЕГН **********. Това се потвърждава и от самия жалбоподател в подадената до съда жалба.

Лицето П. притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях № 20150154606, валидно до 27.10.2025г. за

Бенели/ Argo-E

Class полуавтомат номер

ВВ135733N16/СВ135733.

Поради гореизложеното бил съставен АУАН за извършено нарушение, който бил връчен на П. срещу подпис, като в същия е отбелязано за обяснения/възражения: „касата на сина ми е на ремонт, поради повреда на ключалката, затова оръжието се намира в моята каса. Аз съм инвалид 80%“.

Въз основа на този АУАН е издадено и процесното НП. Същото е връчено редовно на нарушителя.

Възприетата фактическа обстановка кореспондира със събраните във фазата на съдебното следствие на настоящото производство гласни доказателствени средства и писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. М. и Г. Г. като непротиворечиви и логични. Същите демонстрираха ясен спомен за събитията в процесните ден и място, спомниха си достатъчно факти от проверката. Ето защо, съдът като намери, че показанията им се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, то следва да дари с доверие показанията на свидетелите. От показанията на свидетеля Г. по категоричен начин се установява, че при проверката касата е отворена от лицето Ж. – син на жалбоподателя, който в последствие е придружил органите на реда до РУ-Котел, за да предаде оръжията си на служител в служба КОС, като касата е била заключена, а лицето и извадило ключ и я е отворило.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи – компетентността на актосъставителя следва от 2 изричната законова разпоредба на чл. 153,т.12 във вр. с чл. 152 от ЗОБВВПИ.

В хода на производството и от въпросите, които жалбоподателят зададе на свидетелите се релевира възражение от същия за срока, в който са издадени съответно АУАН и НП.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня, в който е констатирано нарушението, а НП е издадено по - малко от месец след това.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им. От доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят е получил валидно разрешение по ЗОБВВПИ за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси.

Жалбоподателят в своята жалба до съда заявява, че в действителност в момента на проверката оръжията на сина му са се намирали в неговата каса – поради „неотложни обстоятелства“ – неговата каса е била на ремонт, но същият не е предоставял ключ от касата си на сина си. В хода на производството се установи, че при проверката на горепосочения адрес П. не е присъствал, а касата е била отворена именно от сина му – Ж.. На 16.03.2023г. в 16.00 часа на адреса е извършена нова проверка, която е последваща констатираното нарушение и за която е съставен Констативен протокол, който установява липса на нарушения на ЗОБВВПИ и в който е посочено, че при проверката присъства лицето М. П..

Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС „преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото / виж решенията по делата „И. Д. срещу България от 28 април 2005 г, 43578/98, 2005, ЕСПЧ 271, параграфи 45, 47-49, „Шеврол срещу Франция” от 13 февруари 2003, 49636/99, 2003, ЕСПЧ 83, 3 параграфи 76 и 77„Ле Комт, Ван Льовен и Де Майер срещу Белгия” от 23 юни 1981, 6878/75, 7238/75, 1981, ЕСПЧ 3, пар. 51, „Злинсат, спол, С.Р.О. срещу България от 15 юни 2006 г, 57785/00, 2006, ЕСПЧ 627, пар. 73, „Янакиев срещу България” от 10 август 2006 г, 40476/98, 2006, ЕСПЧ 725, параграфи 67 и 68 и др. /“

Съдът намира, че процесното нарушение не представлява маловажен случай, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Правилното съхранение на огнестрелни оръжия и опазването им от кражби, загубване и достъп на трети лица е от съществено значение за предотвратяване на злополуки, наранявания и дори извършване на престъпление. Ето защо и като отчете, че вследствие на нарушението оръжието действително е можело да премине във фактическа власт на трето лице, което няма право на това и е съществувал риск от злополука, съдът намери, че извършеното не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Действително самият жалбоподател заявява, че в касата му са се съхранявали и оръжията на сина му, тъй като касата на последния била на ремонт, но това обстоятелство само по себе си не може да изключи отговорността му за извършеното нарушение, а следва да се третира като смекчаващо обстоятелство. За извършеното нарушение законът предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 500 до 2 000 лева /чл. 212 от ЗОБВВПИ/. На жалбоподателя е наложена глоба в минимален размер, поради което въпрос за нейното намаляване не може да се поставя.

Съдът намира, че справедлив е именно минималният размер на глобата, предвид липсата на данни за предходни нарушения от страна на жалбоподателя.

Ето защо, съдът намира, че наказателното постановление следва да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1 от 16.03.2023 г., издадено от П. Д. Д., началник на РУ - Котел, с което на основание чл. 53, ал.

1 от ЗАНН и чл. 212 от ЗОБВВПИ, за извършено нарушение на чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, на М. И. П. , с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Сливен в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 4