Решение № 5438 от 06.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5438 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110150168 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ............... срещу В. И. Г..

Ищецът твърди, че между него и ответницата В. И. Г. е сключен договор за потребителски кредит № 30041936593 от 29.08.2019 г. при следните параметри: сума на кредита: 2 500 лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската: 120 лв.;

ГПР – 49, 12 %;

ГЛП – 41, 00 %; лихвен процент на ден: 0, 11 %; общо задължение по кредита: 4 319, 70 лв.;

По поискана и закупена допълнителна услуга: възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 500 лв.; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1 450 лв.; размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 54, 17 лв.;

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 6 269, 70 лв.; общ размер на вноска: 174, 17 лв.; дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.

Твърди, че ответницата е поискала с част от сумата в размер на 2 400 лв. да бъдат рефинансирани други нейни задължения към ищеца, както и че на 30.08.2019 г. е превел на ответницата по банков път сума в размер на 100 лв.

На 30.01.2020 г. В. И. Г. е подала заявление за промяна на погасителен план, като е пожелала да бъде отложена една погасителна вноска. На 30.01.2020 г. е сключен Анекс № 1, с който страните се договарят да бъде отложена погасителна вноска № 5, 1 като тя да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план, като погасителните вноски се променят от 36 на 37.

На 24.02.2020 г. В. И. Г. е подала заявление за промяна на погасителен план, като е пожелала да бъдат отложени две погасителна вноски. На 27.02.2020 г. е сключен Анекс № 2, с който страните се договарят да бъдат отложени погасителни вноски № 6, 7, като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план, като погасителните вноски се променят от 37 на 39.

На 28.04.2020 г. В. И. Г. е подала заявление за промяна на погасителен план, като е пожелала намаляване размера погасителните вноски. На 28.04.2020 г. е сключен Анекс № 3, с който страните се договарят да бъде намален размерът на вноски № 8 и 9 на 53, 17 лв. Клиентът се задължава на уговорения падеж да заплати намалените вноски, а остатъкът от същите до пълния им размер – в края на погасителния план.

Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план, като погасителните вноски се променят от 39 на 41.

На 10.06.2020 г. В. И. Г. е подала заявление за промяна на погасителен план, като е пожелала да бъдат отложени три погасително вноски. На 12.06.2020 г. е сключен Анекс № 4, с който страните се договарят да бъдат отложени вноски № 10, 11 и 12, като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план, като погасителните вноски се променят от 41 на 44.

Твърди, че съгласно чл. 4 от Общите условия към договора длъжникът дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Предвид основанието, на което се търси неизплатеното вземане, към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 1 202, 97 лв. Договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата неизплатена вноска - 20.09.2020 г. до дата на предсрочна изискуемост – 05.10.2021 г.

Твърди, че по свое желание ответницата е закупила пакет допълнителни услуги – „Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, използвана от длъжника, и „Флекси“, изразяваща се в отлагане на определен брой погасителни вноски, използвана от длъжника, намаляване на определен брой погасителни вноски, използвана от длъжника, и смяна на падежната дата на вноските, която не е използвана от длъжника.

Твърди, че ответницата е погасила шест вноски изцяло и една - частично, след което е преустановила плащане на задълженията.

Твърди, че е обявил договора за предсрочно изискуем на 05.10.2021 г., с оглед на което има вземания към ответницата, както следва: за сумата от 2 285, 35 лв. главница, сумата от 1 202, 97 лв. договорна лихва, сумата от 422, 07 лв. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 1 224 лв. възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, сумата от 219, 54 лв. мораторна лихва и сумата от 259, 44 лв. законна лихва.

2

Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.07.2022 г. по ч.гр.д. № 35037/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като за вземанията за сумата от 422, 07 лв. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 1 224 лв. възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение. Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.

Моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 422, 07 лв. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 1 224 лв. възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В.

И. Г., с който оспорва исковете. Оспорва да е във валидно облигационно правоотношение с ищеца. Оспорва да й е бил предоставен кредит в сочения размер.

Позовава се на чл.22 ЗПК, като твърди, че:

1. договорът за потребителски кредит следва да е на шрифт не по-малък от 12, което изискване в случая не е спазено – чл.10, ал.1 ЗПК;

2. договорът не съдържа срок като в тази връзка твърди, че е същия се съдържа единствено погасителен план, но това не следва да се тълкува като срок – чл.11, ал.1, т.6 ЗПК;

3. договорът не съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен процент – чл.11, ал.1, т.9а ЗПК;

4. от съдържанието на договора и погасителния план не може да се извлече информация за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно – каква част е главница, лихва, такса – чл.11, ал.1, т.9 ЗПК;

5. договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК;

6. договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК;

7. в договора липсва информация за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден – чл.11, ал.1, т.20 ЗПК;

8. в договора липсва информация за реда за прекратяването му – чл.11, ал.1, т.23 ЗПК;

9. в договора липсва информация за наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване чл.11, ал.1, т.24 ЗПК;

Счита, че по изложените съображения договорът е недействителен, на основание чл.22 ЗПК, като съгласно чл.23 ЗПК в този случай се дължи само главницата, но тя следва да се претендира не на договорно основание, каквото е заявено в настоящото производство, а на извъндоговорно такова.

Счита, че клаузата, от която произтича вземането за договорна лихва, е нищожна: като неравноправна поради противоречие с нормите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК;

3 поради противоречие с добрите нрави, доколкото договорната лихва надхвърля трикратно законната лихва.

Счита, че клаузите, от които произтичат вземанията за цената на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, са нищожни като неравноправни. Прави възражение за давност.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, и осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.

Със заявление от 29.06.2022 г. заявителят е отправил искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за: сумата 2 285, 35 лв. главница, сумата 1 202, 97 лв. договорна лихва за периода 20.09.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата 219, 54 лв. мораторна лихва за периода 21.09.2019 г. – 05.10.2021 г., сумата 259, 44 лв. мораторна лихва за периода 05.10.2021 г. – 28.06.2022 г., сумата 422, 07 лв. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата 1 224 лв. възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.

С разпореждане от 07.07.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за: сумата 2 285, 35 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, сумата 1 202, 97 лв. договорна лихва за периода 20.09.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата 219, 54 лв. мораторна лихва за периода 21.09.2019 г. – 05.10.2021 г., сумата 259, 44 лв. мораторна лихва за периода 05.10.2021 г. – 28.06.2022 г.

С разпореждане от 07.07.2022 г. съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение за: сумата от 422, 07 лв. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 1 224 лв. възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

В срока по чл.415 ГПК съдът е предявил установителни искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, и осъдителни – за вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение.

Представен е договор за потребителски кредит „Стандарт“ № 30039108849/29.08.2019 г., сключен между ............... и В. И. Г., при следните параметри: сума на кредита: 2 500 лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската: 120 лв.;

ГПР – 49, 12 %;

ГЛП – 41, 00 %; лихвен процент на ден: 0, 11 %; общо задължение по кредита: 4 319, 70 лв.;

По поискана и закупена допълнителна услуга: възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 500 лв.; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1 450 лв.;

4 размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 54, 17 лв.;

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 6 269, 70 лв.; общ размер на вноска: 174, 17 лв.; дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.

По делото са приложени общи условия към договора, погасителен план и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Установи се от заключението на СТЕ по делото, че договорът е изготвен на шрифт „Calibri“, размер 12 pt.

От страна на ответницата не се поддържа първоначално заявеното възражение във връзка с истинността на договора за кредит, като същият е приет по делото в оригинал.

Видно от представения погасителен план към последния сключен по договора анекс № 4, падежът на последната погасителна вноска е 20.04.2023 г.

Ищецът е изпълнил задължението си за предоставяне на уговорената сума в размер на 2 500 лв., видно от представените 2 бр. извлечения от сметка на заемодателя за сумата от 2 400 лв. и сумата от 100 лв.