Споразумение № 63 от 01.04.2025, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 63 гр. София, 01.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 20 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев при участието на секретаря Елка Ант. Григорова и прокурора Л. Ив. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Руси Алексиев Наказателно дело от общ характер № 20251100200807 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:15 часа се явиха:

Председателят на съденият състав уведоми страните, че съгласно заповед № РД-011336/07.03.2025 г. на председателя на съда, в залата може да бъде извършван аудиозапис на провежданото открито съдебно заседание единствено и само за целите на изготвяне на пълен и коректен протокол от съдебното заседание и при съгласие на страните за това.

Поради посоченото, предостави възможност на страните да изразят съгласие или несъгласие за воденето на аудиозапис на откритото съдебно заседание.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Съгласни сме.

ОБВИНЯЕМИЯТ А. С. Н. – редовно призован, явява се.

Адв. Г. И., САК, упълномощен защитник - редовно призована, явява се.

За СГП – прокурор Н..

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните и след като сам намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличност на обвиняемото лице.

1

А. С. Н. - роден на **** г., в гр.София, българин, българско гражданство, неосъждан /реабилитиран/, със средно образование, работи като сервитьор в заведение за обществено хранене „Петте кьошета“, неженен, с адрес гр.

София, ж. к. ****, ЕГН **********.

СЪДЪТ провери самоличността по представен документ за самоличност - лична карта № ****, издадена на ****г., от МВР - София.

СЪДЪТ разясни правата на обвиняемия в настоящото съдебно производство, включително правото му на отвод.

ОБВИНЯЕМИЯТ Н.: Наясно съм с разяснените ми от съда права. Нямам искания за отвод на съда, прокурора и съдебния секретар.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания по реда на чл. 274 и чл. 275 от НПК.

СЪДЪТ, като съобрази липсата на искания за отводи и на такива по реда на съдебното следствие,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ПО РЕДА НА ГЛАВА

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ОТ НПК.

ДОКЛАДВА делото с прочитане на внесеното от представителя на СГП споразумение от 30.01.2025 г., за решаване на наказателното производство по досъдебно производство №1823/2023 г. по опис на 09 РУ - СДВР, пр. пр. № 22727/2023 г . по опис на СГП.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

СТРАНИТЕ

/поотделно/: Нямаме доказателствени искания.

СЪДЪТ, с оглед липсата на искания по доказателствата и изхождайки от същността на настоящата специфична съдебна процедура по реда на Глава 29 от НПК, на основание чл. 283 от НПК

ОПРЕДЕЛИ :

2

ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към материалите по делото писмените доказателства и писмените доказателствени средства.

СТРАНИТЕ (поотделно): Поддържаме така внесеното споразумение и молим да го одобрите.

СЪДЪТ, на основание чл. 382, ал. 4 от НПК, ЗАПИТВА

ОБВИНЯЕМИЯ дали разбира обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, а именно, че то има силата на влязла в сила присъда и не подлежи на обжалване или протестиране, съгласен ли е с тези последици и доброволно ли го е подписал.

ОБВИНЯЕМИЯТ Н.: Разбирам в какво ме обвиняват. Признавам се за виновен по повдигнатото ми обвинение. Разбирам последиците от споразумението, а именно, че същото има силата на влязла в сила присъда и не подлежи на обжалване, ако бъде одобрено. Съгласен съм с тези последици.

Отказвам се от разглеждане на делото по общия ред. Доброволно подписах споразумението.

СЪДЪТ, след като се запозна с текста на вписаното в съдебния протокол споразумение, намира същото за изготвено в изискуемата от закона писмена форма, сключено между процесуално легитимирани страни и съдържащо съгласие по всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл. 381, ал. 5 от НПК.

Престъплението, предмет на споразумението, респективно на воденото ДП, не попада в обхвата на рестриктивната разпоредба на чл. 381, ал. 2 от НПК. С инкриминираната деятелност не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Обвиняемият разбира обвинението и изцяло се признава за виновен. Декларира, че доброволно е подписал споразумението, както и че съзнава последиците на същото, а именно, че ако бъде одобрено от съда, ще има силата на влязла в сила присъда и не подлежи на последващо разглеждане, чрез обжалване и/или протестиране. Изтъква, че доброволно се отказва от разглеждане на делото по общия ред, като изразява съгласие за приключване на същото по реда на Глава 29 от НПК, а именно с настоящото споразумение.

Признанието на обвиняемото лице се подкрепя еднопосочно от събраните по делото доказателствени източници.

Определеното по взаимно съгласие между страните по споразумението наказание, с оглед личността на обвиняемото лице, възрастта му, трудовата му ангажираност, настоящото му процесуално поведение и всички останали, значими за целите на настоящото производство обстоятелства, Съдът намира, че не се явява явно несправедливо, а отговарящо на закона и на морала.

3

Според настоящия съдебен състав, то е от естество да реализира законоустановените цели на наказанието за лична и генерална превенция, съгласно разпоредбата на чл. 36 от НК.

По отношение на правната квалификация на инкриминираната от органите на ДП като престъпна деятелност, която е подведена под материалноправния състав на чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно като продължавано престъпление, осъществено с две деяния, в рамките на около 5 мин. - първото деяния в 00:30 часа на 08.12.2023г., а второто - в 00:35 часа на 08.12.2023 г., на едно и също, прието от органите на ДП, местоизвършване на инкриминираната деятелност, Съдът намира за необходимо да направи някои уточнения.

Според този съдебен състав, така изложеното в споразумението, инкриминираната от органите на ДП деятелност на обвиняемото лице, предмет и на воденото спрямо него наказателно производство, не следва да бъде подвеждана под специфичния квалифициращ признак на чл. 26 от НК.

Това е така, доколкото деецът, а именно обвиняемият Н., нито е осъществил самостоятелни, отделни деяния на престъплението по чл. 354а, ал.

1 от НК, нито същите са отграничени едно спрямо друго в такъв непродължителен период от време по начин, който да позволи покриване изискването на дефинитивната норма на чл. 26 от НК.

Касае се за единно престъпление, при което се реализира една от формите на изпълнителното деяние – държане с цел разпространение, на практика в един и същ период от време - на 08.12.2023 г., от 00:30 до 00:35 часа, спрямо един и същ предмет на престъплението – високорискови наркотични вещества – коноп и метамфетамин, на едно и също място.

Гореизложените фактически обстоятелства, закрепени в предявеното на обвиняемото лице обвинение, според настоящия съд, не обуславят разделянето на единното престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК на две отделни деяния, нито обосновава наличието на друга форма на усложнена престъпна дейност, каквато в случая е приложено, а именно продължавана престъпление, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

Реализирането на деятелността, изкуствено разделена на 2 деяния във времеви интервал от 5 минути, не само правно, но и житейски е трудно да се идентифицира като две отделни деяния, обхванати в единна престъпна дейност под формата на продължавано престъпление, по смисъла на чл. 20, ал.

1 от НК.

В горната насока е и константната съдебна практика по въпроса на върховната съдебна инстанция – Решение № 286/14.02.2019 г. по Н. Д. № 1092/2018 г. на ІІ НО на ВКС, Решение № 191/04.03.2020 г. по Н. Д. № 753/2019 г. на ІІІ НО на ВКС, Решение № 34/09.04.2020 г. по Н. Д № 1211/2019 г. на ІІ НО на ВКС, Решение № 511/22.10.2024 г. по Н. Д. № 413/2024 г. на ІІІ НО на ВКС и посочената там практика на ВКС, и други.

Така обсъденото обстоятелство обаче според съда не представлява съществено нарушение на материалния закон дотолкова, доколкото настоящото процесуално развитие на ДП по никакъв начин не нарушава 4 правата на обвиняемото лице, изводимо от една страна, от признаване на вината му и съгласието му досежно наложеното му наказание, а от друга - с оглед неотежняване в тази насока - по отношение на наказанието, което би могло да му бъде наложено - на процесуалното положение на обвиняемия.

От друга страна, съдебният състав намира за абсолютно формалистичен подход и безпредметно да откаже сключването на споразумение единствено заради коментираното обстоятелство, тъй като това няма да допринесе нито за по-голяма охрана на интересите на обвиняемия, нито за такава на интересите на обществото, в случая на правосъдието. Напротив, и то, и обвиняемото лице, имат интерес от максимално бързо приключване на наказателното производство. В конкретния случай, при доказаност на извършеното деяние, което, съгласно всички участващи в досъдебното производство страни – прокурорът, обвиняемият и упълномощеният му защитник, е безспорно установено, че е престъпно и е извършено от обвиняемия виновно, в интерес и на последния, и на обществото е наказателният процес да приключи възможно най-скоро, чрез налагане на справедливо наказание на обвиняемото лице.

Поради гореизложеното, Съдът не отчита коментираната непрецизност на материалноправната квалификация за съществено нарушение на закона, обуславящо неодобряване на представеното пред него споразумение.

СЪДЪТ, с оглед изявлението на всички страни по делото, а именно прокуратурата, защитата на обвиняемото лице и на самото него, на основание чл. 382, ал. 7 от НПК,