Разпореждане № 10 от 06.01.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 10 гр. Перник, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500828 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Исковото производство е образувано по предявени от М. К. Ф. и К. С. Ф. срещу Б. П. Ц. и П. П. Ц. обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл.

109 ЗС. С решение № 260126 от 28.04.2022 г. по гр.д. № 6691/2020 г. Районен съд Перник е уважил частично исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС. На основание чл.108 ЗС е признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици само на една част от процесната реална част, а именно само на реална част от 32 кв.м. от УПИ **** по РП от 1999 г. на *****, означена с точките 1-7-3 и спуснат от т.3 перпендикуляр (както е в комбинираната скица на л.100 от делото към допълнителното заключение на вещото лице от 12.01.2022 г. ) към линията, обозначена с т.6-5 по схемата на вещото лице към заключението от 04.03.2022 г. на л.119 от делото, представляваща неразделна част от решението, и е осъдил е ответниците да предадат на ищците така описаната реална част. На основание чл.109 ЗС е осъдил ответниците да преустановят неправомерните си действия, с които пречат на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост върху същата гореописана реална част от УПИ ***** по РП от 1999 г. на *****/ за която искът по чл.108 ЗС е бил уважен/ като премахнат навлизащата в имота на ищците ограда, разположена между точките 7-3 по схемата на вещото лице към заключението от 04.03.2022 г. на л.119 от делото, представляваща неразделна част от решението. Съответно и скицата на л.100 от делото към допълнителното заключение на вещото лице от 12.01.2022 г. е посочена като неразделна част от решението. Исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС са били частично отхвърлени за останалата част от процесната реална част, а именно за реална част с площ от 7 кв.м. от УПИ ***** по РП на ****, означена с точките 1-6-4-7-1 по схемата на вещото лице към заключението от 04.03.2022 г. на л.119 от делото, представляваща неразделна част от решението, и съответно за премахване на оградата по т.7-4 от същата схема. Този резултат е обусловен от извода на съда, че спорната реална част е ограничена на север от перпендикуляра /мислена линия/ от точката, в която свършва наличната ограда в имота на ищците, спуснат към регулационната линия между двата съседни имота по РП от 1999 г., и тя е с площ 39 кв.м. съгласно допълнителното заключение на вещото лице от 12.01.2022 г.

С допълнителното решение по реда на чл.250 от ГПК с № 260184/ 22.07.2022 г., първоинстанционният съд, е оставил без уважение молбата на ищците за допълване на решението с произнасяне и за разликата от установените с решението 39 кв.м. до пълния размер от 80 кв.м.

1

Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от ищците срещу основното решение № 260126 от 28.04.2022 г. в отхвърлителната му част и обусловената от това отговорност за разноските, и с въззивна жалба пак от ищците срещу допълнителното решение по а чл.250 от ГПК с № 260184 от 22.07.2022 г.

С решение №124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д. № 503/2022 г. Окръжен съд Перник е потвърдил изцяло решение № 260126 от 28.04.2022 г. по гр.д. № 6691/2020 г. Районен съд Перник и решение по реда на чл.250 от ГПК с № 260184/ 22.07.2022 г.

Подадена е касационна жалба от М. К. Ф. и К. С. Ф.- ищци в производството, чрез пълномощника им адвокат К. Б., срещу въззивно решение № 124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д.

№ 503/2022 г. на Окръжен съд- Перник.

С определение № 210 от 20.01.2025 г. по гр.д. № 3293/2023 г. ВКС допуска касационно обжалване на въззивно решение № 124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д. № 503/2022 г. на Пернишкия окръжен съд, в частта, в която, в резултата на потвърждаване на решение № 260126 от 28.04.2022 г. по гр.д. № 6691/2020 г. на Районен съд – Перник, са уважени частично предявените от М. К. Ф. и К. С. Ф. срещу Б. П. Ц. и П. П. Ц. искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС. Също така допуска касационно обжалване на въззивно решение № 124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д. № 503/2022 г. на Пернишкия окръжен съд, в частта, в която е потвърдено постановеното по реда на чл.250 от ГПК решение № 260184 от 22.07.2022 г. по гр. дело № 6691/2020 г. на Районен съд – Перник. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д. № 503/2022 г. на Пернишкия окръжен съд, в останалата част.

С Решение № 773 от 19.12.2025 г. по гр.д. № 3293/2023 г. ВКС се обезсилва въззивно решение № 124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д. № 503/2022 г. на Окръжен съд-Перник в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение № 260126 от 28.04.2022 г. по гр.д. № 6691/2020 г. на Районен съд – Перник в частите, в които са уважени частично предявените от М. К. Ф. и К. С. Ф. срещу Б. П. Ц. и П. П. Ц. искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС. Със същото решение се отменя въззивно решение № 124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д. № 503/2022 г. на Окръжен съд- Перник в частта, в която е потвърдено допълнителното решение по чл.250 от ГПК с № 260184 от 22.07.2022 г. по гр. дело № 6691/2020 г. на Районен съд – Перник, и се връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част. В мотивите на това решение е посочено, че при повторното разглеждане, в изпълнение на задълженията си по чл. 269, вр. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция следва да формира собствени решаващи мотиви, като прецени дали е налице непълнота в произнасянето от първата инстанция по предявените искове. Следва да се съпостави произнасянето на първоинстанционния съд с пространствените предели на процесната реална част, с оглед посочените с исковата молба граници (съседи) на тази спорна реална част, вкл. и в северна посока, като има предвид, че площта не е решаващ белег на поземлен имот или на част от такъв. Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе и по въпроса за отговорността за разноските, вкл. и тези в касационното производство. Във връзка със задължителните указания на касационната инстанция в този смисъл на основание чл.294, ал.

1 ГПК следва да се предостави възможност на страните да направят доказателствени искания.

Така мотивиран, Окръжен съд Перник

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.02.2025 г. от 11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.

ДОКЛАДВА въззивното производство съобразно мотивната част на определението.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните най-късно в първото по делото открито съдебно 2 заседание да направят доказателствени искания във връзка със задължителните указания на касационната инстанция на основание чл.294, ал. 1 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.

Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3

----- следващ документ -----

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 10 гр. Перник, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500828 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Исковото производство е образувано по предявени от М. К. Ф. и К. С. Ф. срещу Б. П. Ц. и П. П. Ц. обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл.

109 ЗС. С решение № 260126 от 28.04.2022 г. по гр.д. № 6691/2020 г. Районен съд Перник е уважил частично исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС. На основание чл.108 ЗС е признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици само на една част от процесната реална част, а именно само на реална част от 32 кв.м. от УПИ **** по РП от 1999 г. на *****, означена с точките 1-7-3 и спуснат от т.3 перпендикуляр (както е в комбинираната скица на л.100 от делото към допълнителното заключение на вещото лице от 12.01.2022 г. ) към линията, обозначена с т.6-5 по схемата на вещото лице към заключението от 04.03.2022 г. на л.119 от делото, представляваща неразделна част от решението, и е осъдил е ответниците да предадат на ищците така описаната реална част. На основание чл.109 ЗС е осъдил ответниците да преустановят неправомерните си действия, с които пречат на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост върху същата гореописана реална част от УПИ ***** по РП от 1999 г. на *****/ за която искът по чл.108 ЗС е бил уважен/ като премахнат навлизащата в имота на ищците ограда, разположена между точките 7-3 по схемата на вещото лице към заключението от 04.03.2022 г. на л.119 от делото, представляваща неразделна част от решението. Съответно и скицата на л.100 от делото към допълнителното заключение на вещото лице от 12.01.2022 г. е посочена като неразделна част от решението. Исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС са били частично отхвърлени за останалата част от процесната реална част, а именно за реална част с площ от 7 кв.м. от УПИ ***** по РП на ****, означена с точките 1-6-4-7-1 по схемата на вещото лице към заключението от 04.03.2022 г. на л.119 от делото, представляваща неразделна част от решението, и съответно за премахване на оградата по т.7-4 от същата схема. Този резултат е обусловен от извода на съда, че спорната реална част е ограничена на север от перпендикуляра /мислена линия/ от точката, в която свършва наличната ограда в имота на ищците, спуснат към регулационната линия между двата съседни имота по РП от 1999 г., и тя е с площ 39 кв.м. съгласно допълнителното заключение на вещото лице от 12.01.2022 г.

С допълнителното решение по реда на чл.250 от ГПК с № 260184/ 22.07.2022 г., първоинстанционният съд, е оставил без уважение молбата на ищците за допълване на решението с произнасяне и за разликата от установените с решението 39 кв.м. до пълния размер от 80 кв.м.

1

Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от ищците срещу основното решение № 260126 от 28.04.2022 г. в отхвърлителната му част и обусловената от това отговорност за разноските, и с въззивна жалба пак от ищците срещу допълнителното решение по а чл.250 от ГПК с № 260184 от 22.07.2022 г.

С решение №124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д. № 503/2022 г. Окръжен съд Перник е потвърдил изцяло решение № 260126 от 28.04.2022 г. по гр.д. № 6691/2020 г. Районен съд Перник и решение по реда на чл.250 от ГПК с № 260184/ 22.07.2022 г.

Подадена е касационна жалба от М. К. Ф. и К. С. Ф.- ищци в производството, чрез пълномощника им адвокат К. Б., срещу въззивно решение № 124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д.

№ 503/2022 г. на Окръжен съд- Перник.

С определение № 210 от 20.01.2025 г. по гр.д. № 3293/2023 г. ВКС допуска касационно обжалване на въззивно решение № 124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д. № 503/2022 г. на Пернишкия окръжен съд, в частта, в която, в резултата на потвърждаване на решение № 260126 от 28.04.2022 г. по гр.д. № 6691/2020 г. на Районен съд – Перник, са уважени частично предявените от М. К. Ф. и К. С. Ф. срещу Б. П. Ц. и П. П. Ц. искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС. Също така допуска касационно обжалване на въззивно решение № 124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д. № 503/2022 г. на Пернишкия окръжен съд, в частта, в която е потвърдено постановеното по реда на чл.250 от ГПК решение № 260184 от 22.07.2022 г. по гр. дело № 6691/2020 г. на Районен съд – Перник. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д. № 503/2022 г. на Пернишкия окръжен съд, в останалата част.

С Решение № 773 от 19.12.2025 г. по гр.д. № 3293/2023 г. ВКС се обезсилва въззивно решение № 124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д. № 503/2022 г. на Окръжен съд-Перник в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение № 260126 от 28.04.2022 г. по гр.д. № 6691/2020 г. на Районен съд – Перник в частите, в които са уважени частично предявените от М. К. Ф. и К. С. Ф. срещу Б. П. Ц. и П. П. Ц. искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС. Със същото решение се отменя въззивно решение № 124 от 21.03.2023 г. по в.гр.д. № 503/2022 г. на Окръжен съд- Перник в частта, в която е потвърдено допълнителното решение по чл.250 от ГПК с № 260184 от 22.07.2022 г. по гр. дело № 6691/2020 г. на Районен съд – Перник, и се връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част. В мотивите на това решение е посочено, че при повторното разглеждане, в изпълнение на задълженията си по чл. 269, вр. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция следва да формира собствени решаващи мотиви, като прецени дали е налице непълнота в произнасянето от първата инстанция по предявените искове. Следва да се съпостави произнасянето на първоинстанционния съд с пространствените предели на процесната реална част, с оглед посочените с исковата молба граници (съседи) на тази спорна реална част, вкл. и в северна посока, като има предвид, че площта не е решаващ белег на поземлен имот или на част от такъв. Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе и по въпроса за отговорността за разноските, вкл. и тези в касационното производство. Във връзка със задължителните указания на касационната инстанция в този смисъл на основание чл.294, ал.