Определение № 2657 от 10.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2657 гр. Варна, 07.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100500583 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. №13191/29.05.2023г. от Х. С. Ю., чрез адв.

А. К., с искане за изменение, в частта за разноските на Решение №589/17.05.2023г., постановено по настоящото дело, с увеличаване на присъдения на въззиваемия на адвокатски хонорар, до пълния претендиран размер от 1252.36лв.

Молбата е обоснована с твърденията, че тъй като предмет на делото са главен и акцесорен искове (главница и лихва за обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ), то според чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС следвало да бъде определено минимално адвокатско възнаграждение поотделно по всеки от двата иска, а именно 800.00лв. за главния иск и още 452.36лв. за лихвата, с което общият минимален хонорар възлизал на 1252.36лв. И след като толкова били платени на адвоката, размерът не бил прекомерен. Моли за увеличаване на присъдения хонорар до тази сума.

В срока по чл.248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е подадена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВОС е образувано въз основа на въззивна жалба от Прокуратура на Република България срещу Решение №11/13.01.2023г. по 1 гр. дело №482/2022г. на ПРС , в частите с което е осъдена ПРБ, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на Х. С. Ю., сумата от 5000.00лв., като обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконно привличане като обвиняем на 27.05.2011г. и след това повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 7 и т.

12, вр. с чл. 128, ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 325, ал. 2, предл. 2, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУППровадия, НОХД № 513/2011г. по описа па PC Провадия, по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. Варна, по НОХД № 580/2013 г. по описа на PCПровадия, по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. Варна, за което е оправдан с Присъда № 23/21.03.2013г. по НОХД № 513/2011г. по описа па PC-Провадия, отменена с Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на ОС Варна, и оправдан с Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС Провадия, потвърдена с Решение №113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г. на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.05.2022г. до пълното изплащане; сумата от 1523.63лв. – обезщетение за забава върху главницата от 5000.00лв, считаноот 19.05.2019г. до 19.05.2022г. , на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД; както и съдебни разноски.

С постановеното по делото Решение №589/17.05.2023г. е потвърден акта на ВРС в обжалваната му част, както и са присъдени разноски на въззиваемия в размер на 956.36лв. – адвокатски хонорар за защита пред въззивния съд, на осн. чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК вр. чл.10, ал.3 ЗОДОВ. В мотивите на решението е приета основателност на възражението на въззивника за прекомерност на адв. хонорар на въззиваемия, тъй като делото не е с висока сложност, с оглед на което адвокатското възнаграждение в полза на въззиваемия е определено върху обжалваемия интерес и съобразно вида на исковете (главница и лихва).

При направено възражение за прекомерност съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, тоест доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, както и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. Разноските за адвокатско възнаграждение възмездяват усилията, които пълномощникът реално е положил за защитата на клиента си,поради което размерът им следва да съответства на осъществената такава. При фактически и/или правно усложнено дело, защитата предполага и завишени по вид и обем усилия, както и обратното. От значение са освен това продължителността на производството, броят на откритите съдебни заседания, извършените процесуални действия и други.

Разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 2004г. предвижда общото правило за отделно възнаграждение, в отношенията адвокат-клиент, по всеки от предявените искове. Съобразно специалната разпоредба на чл. 7, ал. 2 от Наредбата обаче, възнаграждението се определя според материалния интерес.

Възнаграждението следва да е единно дори и при съединяване на искове, като база за определянето му е единствено материалния интерес по правния спор, така както се определя и цената на иска по реда на чл.68 и сл. от ГПК, в който 2 смисъл е и практиката на ВКС (Определение №60345 от 11.10.2021г. по ч.гр.д. № 3103/2021г. по описа на III ГО.; Определение №10 от 13.01.2020г. по ч.гр.д. №4908/2019г. по описа на III ГО.; Определение №29 от 20.01.2020г. по ч.т.д. №2982/2019г. по описа на II ТО; и други), която настоящият състав споделя изцяло. При буквалното тълкуване на чл.2, ал.5 от Наредбата, често тежестта за разноските би надхвърлила законовата си функция да възмезди усилията на страната в защита срещу неоснователно водене на дело с нейно участие, като би се превърнала в необоснована санкция спрямо другата страна. В подобни хипотези на практика разпоредба на подзаконов акт би дерогирала разпоредба на закон (чл.78, ал.5 от ГПК), в разрез с чл.3 от ГПК и със ЗНА, а определеният размер на разноските би могъл да доближи или дори да превиши материалния интерес по делото, което е абсолютно недопустимо.

Не това е смисъла и целта на отговорността за разноски, която насрещната страна в порцеса понася.

Отделно от горното разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 2004г. предвижда отчитане не само на броя, но и на вида и характера на предявените по делото искове. Затова не при всяко съединяване на искове е оправдано, от гледна точка на справедливостта и целта на закона – заплащане на разноски за реално предоставена защита – да се присъжда отделен хонорар по всеки иск, доколкото не винаги страната трябва да организира отделна защита по всеки от исковете. По същата причина не се следва отделен хонорар при субективно съединяване на един и същ по предмет иск, но предявен срещу повече от един ответници (например солидарно отговорни за една сума, съсобственици в СИО, и други), при които меродавен е единният интерес. В случая акцесорният иск за присъждане на лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не е повишил с абсолютно нищо нито сложността на делото, нито вида и обема на извършените от страната действия по защитата й, която защита е общо осъществена. По същата причина в самия представен договор за правна защита и съдействие, който въззиваемият е сключил с адвоката си, е определено общо възнаграждение „по делото“, без да е договаряно отделно по главния и по акцесорния иск. С това самите страни по правоотношението по правна защита са оценили труда на пълномощника въз основа на общия интерес по делото.

По изложените причини съдът намира, че след като е уважил направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, коректно е определил минималният хонорар според интереса по делото и вида на предявените искове. С това е определил справедливо и съответно на действителната фактическата и правна сложност на делото и на реално осъществената от адвоката защита, възмездяване на разноските нея. Изчислението на размера на задължението също е кокретно.

По изложените съображения молбата по чл.248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. №13191/29.05.2023г. на Х.

С. Ю., чрез адв. А. К., с искане за изменение, в частта за разноските на Решение №589/17.05.2023г., постановено по настоящото дело, с увеличаване на присъдения на въззиваемия на адвокатски хонорар, до пълния претендиран размер от 1252.36лв., на осн. чл.248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване едноседмичен срок от връчването му на страните. пред

ВКС на

РБ, в

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4