Решение № 919 от 02.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 919 гр. Бургас, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Д. Михайлова като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20232120203453 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на С. П. П. с ЕГН **********, чрез адв. К. - БАК, против Заповед за задържане на лице № 3292зз-400/10.08.2023 г. на 04 РУП Бургас.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че е задържан без да са налице данни, че е оказал съпротива или е извършил престъпление, като ангажира доказателства. Моли за отмяна на атакуваната заповед и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.

К. – БАК, който поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – А. Т., мл.разузнавач КП към 04 РУП при ОД МВР Бургас, оспорва жалбата. Пледира за отхвърляне на жалбата.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност.

Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и 1 часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта срещу подпис.

Заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно ако са пречили на полицейски орган да изпълни задълженията си, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането на основание чл.72, ал. 1, т.2 вр. с чл.

73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да осуети извършването на проверка или да пречи на орган на властта да изпълни служебните си задължения. В заповедта са посочени фактически обстоятелства, че жалбоподателят пречи на органа. Служителят издал заповедта е започнал да извършва проверка, дали лицето държи наркотични вещества, каквато информация е получено. След провеждане на личния обиск на жалбоподателя той е направил опит да избяга и да осуети последваща проверка в дома му. Показанията на св.П. П. – баща на жалбоподателя са ирелевантни, тъй като той възпроизвежда факти относими към проверката в дома му. В случая обаче преченето на органа на властта да извърши задълженията е станало в един по-ранен момент - след извършването му на личен обиск на публично място. При тези данни съдът намира, че заповедта е законосъобразна, тъй като в нея и в материалите по полицейската преписка се съдържат данни, че жалбоподателя се е опитал да осуети проверка, като е пречил на съответния орган и се е опитал да избяга.

Отделно от това е било налице и данни за извършено престъпление и жалбоподателят е можело да бъде задържан и на друго основание – такова по чл.71 ал.1 т.1 ЗМВР.При тези данни съдът счита, че правилно в хода на административното производство е направено заключението, че жалбоподателя се е опитал да осуети проверка, като пречи на съответния орган. Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено основанието въз основа на което се издава. В случая не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно доказателства, съдържащи се в доказателствата по ДП. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява противоправното му деяние. Видно от приложената по делото преписка това е изпълнено от полицейските служители, като на лицето е дадена възможност и да ангажира адвокатска защита, т. е. в конкретния случай са налице посочените предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека.

Прилагането на принудителната административна мярка е съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на органите на МВР да извършват проверки необезпокоявано в кръга на правомощията си. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая е оправдано. В тази връзка изложените в жалбата възражения съдът приема за неоснователни.

С оглед горното съдът намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е законносъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се остави без уважение, а заповедта за задържане следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на С. П. П. с ЕГН **********, чрез адв. К. - БАК, против Заповед 2 за задържане на лице № 3388зз-14/13.01.2023 г. на *** - 05 РУП Бургас като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА заповед за задържане на лице № 3292зз-400/10.08.2023 г. на А. Т. от 04 РУП Бургас.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.

Бургас в 14 - дневен срок от днес.

Решението е изготвено и обявено на страните в съдебно заседание, проведено на 02.10.2022 г.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3