Решение № 315 от 09.12.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Монтана, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20221600500420 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Жалбоподателят Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК) обжалва постановление на ДСИ при ЛРС за прекратяванне на производството по изп. д. № 398/2022 г. и изпращането му на ДСИ при РС – Пловдив.

Изтъква доводи, че ДСИ неправилно е приложил правилата за местна компетентост по седалище на главния длъжник без да съобрази, че изпълнението е насочено върху недвижими имоти, собственост на трето лице, учредило ипотека за обезпечаване дълга на „М. *“ ЕООД (л), и попадащи в териториалната компетентност на ДСИ при ЛРС. Моли постановлението да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато за продължаване на изпълнителните действия.

Длъжникът по изпълнението „М. *“ ЕООД (л) и третото задължено лице „Л.м.“ Ад не вземат становище по жалбата.

Държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, като е посочил, че приложение намира чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК и определящо е седалището на главния длъжник, а не на третото задължено лице.

1

МОС обсъди доводите на страните във връзка с доказателствата по приложеното изпълнително дело № 398/2022 г. по описа на СИС при Ломския районен съд.

Предмет на изпълнение е парично вземане на АППК срещу „М. *“ ЕООД (л). Тъй като вземането е обезпечено с ипотека върху недвижими имоти, собственост на „Л.м.“ АД, намиращи се в Община *, изпълнението е насочено върху тях.

С обжалваното постановление ДСИ е приел, че не е местно компетентен да извърши изпълнителни действия, тъй като седалището на главния длъжник „М. *“ ЕООД (л) е в гр. *. Въззивният съд намира, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като ДСИ неправилно е приложил нормата на чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК вместо чл. 427, ал. 1, т. 1 от ГПК.

МОС приема, че когато изпълнението е насочено върху недвижими имоти, какъвто е настоящият случай, то местонахождението им е определящият признак по отношение местната компетентност на съдебния изпълнител. В чл. 427, ал. 1, т. 1 от ГПК не се прави разграничение дали имотите са на главния длъжник или на трето лице, учредило ипотека за да гарантира чуждия дълг.

Самият ДСИ е посочил в своите мотиви, че този, който е дал своя вещ в залог или ипотека, не е длъжник в материалното правоотношение, но той става страна в изпълнителното производство и то като длъжник. Дори да се изходи от тази принципна постановка, то подсъдността отново не би следвало да се измени, защото „Л. м.“ АД като длъжник по изпълнението е със седалище в гр. *и ако подсъдността е по седалище, то делото следва да продължи в СИС при ЛРС.

Като намира постановлението за прекратяване за незаконосъобразно, МОС го отменя и връща делото на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия.

На основание горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 1 юли 2022 г. на ДСИ при ЛРС по изп. д. № 398/2022 г.

2

ВРЪЩА делото на СИС при ЛРС за продължаване на изпълнителните действия.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3