Определение № 2132 от 24.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2132 гр. София, 24.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Частно касационно гражданско дело № 20268003100352 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Уиз Еър Унгария Црт.“ - [населено място], Унгария, извършващо търговска дейност в Република България, чрез клона си „Уиз Еър Унгария“ Црт.

– клон България“, чрез адв. Е. П., срещу определение № 22720/14.11.2025 г. по възз. гр. д. № 12790/2024 г. на Софийски градски съд, с което краен резултат изцяло е отхвърлено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществената защита пред въззивната инстанция. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна.

Ответната страна по жалбата – Г. С. И., чрез адв.А. К., в писмен отговор е изложила доводи за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното:

За да приеме, че на „Уиз Еър Унгария Црт.“ не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, СГС е посочил, че по делото са представени 3 бр. фактури - фактура № [ЕГН]/04.11.2022 г. на обща стойност 24 186,72 лв., фактура № 25975/03.07.2023 г. на стойност 265,63 лв. и фактура № 26117/01.08.2023 г. на стойност 5 541,24 лв., като всяка от тях е издадена от Адвокатско дружество „Б. и Ко“ и има за получател дружеството - жалбоподател. В първата фактура е посочено, че сумата от 8 062,24 лв. е за „процесуално представителство Уиз Еър Унгария по гр. д. 49106/2022 53 с-в, СРС Г. И.“, а в другите две фактури, че сумите са за „процесуално представителство и съдействие по обжалване на решение 9485/5.6.2023 г. по гр. д. 49106/2022 г., 53 с-в, СРС“.

Във всички е записано плащане „по сметка в лева“, т.е. - страните са уговорили заплащането на адвокатското възнаграждение да се извърши по банкова сметка на адвокатското 1 дружество. Предвид това, за доказване действителното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение, страната следва да представи надлежно оформени платежни документи, от които да се установява плащане на сума в уговорения размер, извършено във връзка с осъщественото процесуално представителство по конкретното дело. Платежен документ, от който безспорно да е видно извършено в полза на адвокатското дружество плащане на договореното възнаграждение, не е представен по делото. Възлагането в тежест на насрещната страна на сторени от другата страна разноски не може да почива на предположения. Направен е извод, че на дружеството не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не е доказано извършването на такива.

Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

На първо място следва да се посочи, че фактура № [ЕГН]/04.11.2022 г. на обща стойност 24 186,72 лв., касае заплатените разноски за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд. По отношение на фактура № 25975/03.07.2023 г. на стойност 265,63 лв. и фактура № 26117/01.08.2023 г. на стойност 5 541,24 лв., същите касаят уговорено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство. От представените по делото банкови нотификации (л. 246, л.

247, л. 251 и л. 252, както и в сл.) не се установява извършването на заплащане по двете фактури. В първата нотификация като основание за извършване на превода са посочени следните номера на фактури - „[ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], 00000“, а във втората нотификация - „[ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], 00000“. В нито една от нотификациите не са посочени като основание на превода номерата на фактура № 25975/03.07.2023 г. на стойност 265,63 лв. и фактура № 26117/01.08.2023 г. С оглед на това, правилно въззивният съд е приел, че на дружеството не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не е доказано по безспорен начин извършването на такива за въззивното производство.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 22720/14.11.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 12790/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3