Определение № 159 от 03.12.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 159 гр. Пазарджик, 03.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело № 20215200900126 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Б.и-91” ООД, ЕИК:

107059276, със седалище и адрес на управление: област Габрово, община Севлиево, гр.

Севлиево 5400, ул. Гочо Москов No 2, вх. А, ет. 1,представлявано от Д. Г. Б. в качеството му на управител против „Грийн Мастер“ ЕООД,ЕИК 202846766,седалище и адрес на управление:с.Варвара,общ.Септември, обл.П.,ул.„Двадесет и седма“ №17, управлявано от М.. А.. В. и М.. А.. В., ЕГН-**********,от с.В.,общ. С., обл.П., ул. ***в която се твърди,че на 20.03.2020г. ответното дружество издало запис на заповед за сумата от 79 965,58 лв., с падеж 31.07.2020 г., авалиран на 20.03.2020г.от М.. А.. В. .Задължението не е изпълнено изцяло, като непогасена е останала сумата от 75 881,14 лв. За установяване и удовлетворяване на вземането на кредитора, произтичащо от неизпълнението по горепосочения менителничен ефект, са образувани ч.гр.д.№ 1976/2021г.по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, както изп.д.№ 603/21 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег.№ 889.Твърди се,че в законовия срок длъжниците са депозирали възражение с правно основание чл.414 ГПК, с което са оспорили претендираното вземане.

Счита, че процесният запис на заповед е валидно издаден при спазването на всички законови изисквания, поради което и същият е валидно правно основание за пораждане на претендираното парично задължение.

Съдът е сезиран с искане да постановите решение,с което да се установите със сила на пресъдено нещо по отношение на „Б.и-91” ООД, ЕИК: 107059276 и М.. А.. В. ,че дължат солидарно на „Б.и-91” ООД сумата от 75881,14 лв.,представляваща неплатената част от вземането по издаден на 20.03.2020г. от „Грийн Мастер“ ЕООД ЕИК: 202846766 запис на заповед за сумата от 79 965,58 лв. , авалиран на 20.03.2020г. от М.. А.. В., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.06.2021г.-датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, до изплащане на вземането.

Претендира присъждане на сторените в настоящето производство разноски, като и сторените разноски и в заповедното производство.

Във връзка с изискването на чл. 127, ал.4 ГПК, посочва банкова сметка,с титуляр на 1 която е „Б.и-91” ООД :IBAN: ***; BIC: ***.

В срока за отговор на исковата молба ответниците заявяват,че оспорват исковата претенция като поддържат,че са изплатили задължението по записа на заповед.Излагат твърдения,че между дружествата страни по делото има трайни търговски взаимоотношения от 2017г.,като ищецът продава на ответното дружество торове и препарати,а ответникът продава на ищеца зърно-царевица и пшеница. Процесният Запис на заповед от 20.03.2020г. е подписан от ответното дружество и авалиран от ответника физическо лице за обезпечение на просрочени задължения на „ГРИЙН МАСТЕР” ЕООД към ищеца по 4 бр.фактури и 11 бр.дебитни известия за закупени торове и препарати на обща стойност 74 650,73лв., подробно описани в Двустранен протокол за прихващане на вземания и задължения №281/17.09.2020г.В отговора на исковата молба се твърди,че в същото време ищецът дължал на ответното дружество сумата от 76 314, 73лв. по кредитно известие № 0000000270/18.08.2020г. и Фактура № 0000000273/16.09.2020г.,които задължения на ищеца възникнали след подписване на записа на заповед. С Двустранен протокол за прихващане на вземания и задължения №281/17.09.2020г.са прихванати задълженията и вземанията между двете дружества.По този начин след подписване на процесния запис на заповед,а именно на 17.09.2020г.дружествата уредили отношенията помежду си.Извършено било погасяване на обезпеченото със записа на заповед парично задължение чрез предвиден в закона правен способ-прихващане.

Ответниците представят като писмено доказателство Двустранен протокол за прихващане на вземания и задължения J№ 281/17.09.2020г.и формулират искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице след като се запознае с материалите по делото и извърши на място справка в счетоводната документация на двете дружества, да отговори на конкретно поставени въпроси,както и да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане, който ще установи, че страните по делото са били в трайни търговски отношения от 2017г., както и причините за подписване на процесния запис на заповед.

Възразява чл.417 от ГПК. срещу размера на адвокатското възнаграждение в производството по От ищеца е депозирана допълнителна искова молба,в която признава твърденията на ответниците за съществуващи между двете дружества трайни търговски отношения през период предшестващ издаването на процесния запис на заповед.Предвид наведените от ответниците твърдения за наличие на каузални правоотношения между страните, обезпечени с процесния менителничен ефект, уточнява, че записът на заповед е издаден в обезпечение на задължения на ответника по търговски сделки по фактурите и дебитните известия,които са цитирани в протокола за прихващане приложен от ответника към отговора на ИМ.

Същите тези задължения на ответника са били предмет на спогодба между ищеца и ответника от 20.03.20г.,по силата на която ответникът се е задължил да погаси същите в срок до 31.07.2020г.,в обезпечение на което си задължение е издал процесния запис на заповед,което е видно от съвпадението на страни, дължима сума, падеж и дата на 2 подписване. Впоследствие,с цел да изпълни задължението си към ищеца, ответникът е предложил на ищеца съответното по договорени цени количество царевица. За да бъде извършена така договорената престация на царевица вместо частично плащане (задължението на ответника е било на стойност 79965, 58 лв.,а количеството царевица за обща цена 76500 лв.), ответникът е издал фактура на ищеца за стойността на царевицата Фактура с № 0000000273 от дата 16.09.2020г. на стойност 76 500лв. за 255 тона царевица.

Така издадената фактура обективира съществените елементи на договора за продажба на 255 т.царевица.Така възникналите насрещни задължения - задължението на ответника към ищеца за сумата от 79965,58 лв.по търговски сделки и от друга страна - задължението на ищеца към ответника за 76500 лв.по договор за продажба на царевица са били прихванати до размера на по-малкото именно с протокола,който ответникът прилага към отговора на ИМ.

В изпълнение на ангажимента си за престация на 255 т.царевица,ответникът предава само 24,7 т.царевица на стойност 7 410лв.видно от приложените към настоящото товарителница №444133/18.01.2021г.и кантарна бележка №70076/18.01.2021г.-по-малко от 10% от цялото дължимо количество. Поради това и след изрична покана за доброволно изпълнение Покана №11958/07.06.2021г. по описа на ЧСИ Деница Станчева връчена на 09.06.2021г.приложена към настоящото е даден разумен срок за изпълнение,след неспазване на който ищецът е развалил договора за продажба за останалото количество царевица.Поради това и с обратно действие е отпаднало и основанието за извършване на прихващането,тъй като е отпаднала дължимостта на едното от двете насрещни вземания.От горното е видно,че след изброените по-горе факти, доказани от изявленията и на двете страни по делото и подкрепени с писмени доказателства изходящи и от двете страни, се налага извода за съществуване в патримониума на ищеца на вземане от ответника в размер на сумата от 75881,14 лв., дължимостта на която сума следва само и единствено от сключените между ответника и ищец търговски сделки по фактури и дебитни известия изрично изброени в цитирания вече двустранен протокол за прихващане.

С горното е видно,че доказана се явява и връзката между каузалното и абстрактното правоотношение.

Счита за недоказано твърдението на ответника,че с подписването на Двустранен протокол за прихващане на вземания и задължения №281/17.09.2020г.последният е изпълнил задълженията си по цитираните в протокола фактури и дебитни известия, обезпечени с процесния запис на заповед,както сам твърди ответника в отговора на искова молба.Напротив,с процесната искова молба се търси изпълнение на неизпълнено парично задължение по цитираните в протокола търговски сделки между страните,останали дължими след отпадане на съществуването на насрещното задължение, с което е следвало да бъдат прихванати.

С оглед разпоредбата па чл. 366 ГПК прилага изчисление на размера на ищцовата претенция - таблица ведно с обяснение на метода на изчисление.

Прави изявление за приемане като доказателство представения от ответника протокол за прихващане №281/17.09.2020г.,и оспорва искането за допускане на съдебно счетоводна 3 експертиза по съображения,че формулираните от ответника въпроси са ирелевантни за процесния спор,тъй като ответникът не изяснява кои факти ще доказва с отговорите на формулираните въпроси и връзката им с процесния спор.

Записът на заповед не е счетоводен документ,за да бъде търсен в счетоводните записи на ищеца или ответника.Между страните няма спор,че цитираните в двустранния протокол счетоводни документи са осчетоводени - това не с въпрос нуждаещ се от доказване.Въпросът е правен по същество на спора, а не счетоводен, като така на него ще отговори съдът в решението си,а не вещо лице.По отношение на искания свидетел счита,че искането е неоснователно,тъй като не се спори, че страните са били в търговски взаимоотношения, този факт освен безспорен може да се докаже и с писмени документи, а не със свидетелски показания.

Между страните няма спор за авторството или обезпеченото с процесния запис па заповед вземане,горното е удостоверено по делото с писмени доказателства - не е предмет на спора причината за подписване на мепителничния ефект, тя е единствено и само обезпечение на вземане.

Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на един свидетел в режим на довеждане, който ще установи множеството опити и искания на ищеца да получи фактурираните от ответника количества царевица и получения от ответника отказ да престара.

Обяснява метода на изчисление към таблица по чл. 366 ГПК ,както следва:Съгласно уговорката па чл. 5 от Спогодба от дата 20.03.2020г. след падежа на задълженията 31.07.2020г. върху сумите по фактури се начислява един и половина процента лихва месечно до датата на плащане.

Съгласно чл.6.2. от спогодбата при постъпване на частично плащане, задълженията се погасяват в реда: разноски,лихва,главница.

Във връзка с горното в приложената таблица - редове от 1 до 4 е представено изчисление - как са олихвени 4-те фактури (цитирани под номера 1,2,3 и 15 в протокола за прихващане) от падежа на задължението - 31.07.2020г. до датата на единственото постъпило частично плащане – на 01.01.2021 г. - 24.7г. царевица на стойност 7 410лв. (24.7т. X 300лв.) и каква част от натрупаните от падежа до плащането лихви са погасени с плащането (5 453,08лв.) и колко от останалото плащане е отнесено за погасяване на главница (1956,92лв.).

Във втората половина на таблицата - редове 1.1. до ред 4.1. е представено изчисление, как върху останалата след частичното плащане сума по всяка от фактурите е начислена лихва за периода от постъпилото частично плащане - 18.01.2021 г., до датата на подаване па заявлението по 417 ГПК — 04.06.2021 г. (заявлението по чл. 417 ГПК е с вх.№ 10413/09.06.2021г.по описа на Рс Пазарджик => изчислената и предявена лихва е за период с 5 дни по-кратък от описания, който факт е в пасив за ищеца).

В обобщителното каре на таблицата с направен сбор между: останалата след частичното плащане неплатена главница по фактури в размер па 63 349,38лв.,

4

- натрупаната неплатена лихва за периода от частичното плащане до предявяване па вземането със заявление по чл. 417 ГПК в размер на 4 276,08лв. (в чл. 6.1. от спогодбата е изрично предвидено, че записът па заповед обезпечава и лихвите) сумата на издадените до деня па подписване на Спогодбата от 20.03.2020г. дебитни известия, цитирани в протокола за прихващане под номера от 4 до 12 в общ размер на 8 262,68лв.

Ответниците депозират отговор на допълнителната исковата молба,в който оспорват изложеното в допълнителната искова молба,че Фактура № 273/16.09.2020г. за продажба на царевица е издадена вместо частично плащане от страна на ответника. Твърди,че фактурата е издадена на самостоятелно основание,а именно продажба на царевица от страна на ответника „ГРИЙН МАСТЕР” ЕООД на ищеца.Поради тази причина същата е осчетоводена в счетоводните книги на ищеца. Видно и от писмените доказателства е, че Двустранен протокол за прихващане на вземания и задължения № 281/17.09.2020г. е следващ датата на фактурата.Тъй като, както е посочено в отговора на исковата молба ,двете дружества имат дълготрайни търговски отношения,заявява,че ответниците не разполагат с писмени документи за доставката на царевицата.За 24,7 т.царевица ищецът е представил товарителница и кантарна бележка,но в същите не фигурира наименованието на ответника,а фигурират наименование на изпращач „Б.и 91” ООД и получател „Агровенчър” АД и „Алмагест” АД.Това е така, тъй като между ответника и ищеца не са били съставени необходимите документи.