Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 63335 от 25.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 14015/2026
Вид
Разпореждане № 63335
Подписан
25.05.2026
В сила
25.05.2026
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1, т.4-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.412 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500 · Кодекс за застраховането
  • чл.500, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.23 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 63335 гр. София, 25.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110114015 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес от суброгиралия се застраховател срещу виновния водач)

Производството е образувано по исковата молба с вх. №

161398/20.05.2026 г . от ЗД "Б*" АД, ЕИК *, гр. София, бул." Д* представлявано от С*, чрез адв. М. Г. срещу Е. И. М. ЕГН **********, адрес: с, А*, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.500, ал.1, т.3 КЗ за сумите от: 414.81 лева (212.09 евро), представляваща изплатеното от ЗД "Б*“ АД застрахователно обезщетение на застрахователя по застраховка „Каско“ ЗЕАД „*“ на МПС “*” с рег. № *, вследствие на това, че на 05.02.2023 г. в района на гр. Търговище, кв. Запад, бл. 61, е реализирано ПТП с участието на МПС “В*” с рег. № *, управлявано от Е.

И. М. и МПС “*” с рег. № *, управлявано от Е*, като причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Е. И. М., който, управлявайки МПС “В*” с per. № *, при излизане отзад на паркирали МПС, блъска МПС “*” с рег. № *, след което напуска мястото на ПТП, за което е съставен Протокол за ПТП № 1842103 от 15.06.2022 г., както и 25.00 лева, представляващи ликвидационни разноски по заведена щета № 2210023539 по описа на ищеца, ведно със законната лихва върху тях от датата на завеждането на исковата молба (20.05.2026 г.) до пълното изплащане на дължимите.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.02.2023 г. в района на гр. Търговище, кв. Запад, бл. 61, е реализирано ПТП с участието на МПС “В*” с per. № *, управлявано от Е. И. М. и МПС “*” с per. № *, управлявано от Е*, като причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Е. И. М., който, управлявайки МПС “В*” с per. № *, при излизане отзад на паркирали МПС, блъска МПС “*” с рег. № *, след което напуска мястото на ПТП, за което е съставен Протокол за ПТП № 1842103 от 15.06.2022 г.

1

Твърди се, че увреденият автомобил МПС “*” с рег. № * е бил застрахован по застраховка „Каско” в ЗЕАД „*“ със застрахователна полица № 4704210710000762. Щетите били: облицовка задна броня, панел заден десен, задна врата дясна, лайсна задна врата дясна и др.

Сочи, че МПС “Л*” с per. № * е бил застрахован по застраховка “Гражданска отоговорност” в ЗД ”Б*” АД със застрахователна полица № BG/02/123000938607, която е валидна към момента на събитието.

Твърди, че на основание чл.412 КЗ е заплатил на ЗЕАД „*“ сумата от 439.91 лева, от които 25.00 лева, представляващи заплатени разноски по заведената щета.

Сочи, че видно от Протокол за ПТП № 1842103 от 15.06.2022 г. и ответникът е напуснал мястото на ПТП, но е бил задължен да изчака органите на реда.

Излага доводи, че на основание чл. 500 от КЗ, ЗД “Б*” АД има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. С писмо уведомил ответника да ни заплати претендираната сума, но до момента не е изплатена.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка на ЗД “Б*”АД Банка - ДСК, BIC: STSABGSF, ГО AN: *.

Към исковата молба са приложените следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1.Застрахователна полица “Гражданска отговорност” № BG/02/122000270921; 2.Свидетелство за регистрация на МПС; 3.СУМПС 4.Контролен талон 5.Удостоверение от МВР - 2бр. и НП 6.Протокол за ПТП № 1842103 от 15.06.2022 г.; 7.Заявление за щета и Доклад на ЗЕАД „*; 8.Протокол за извършен оглед на МПС (описзаключения) - Збр.; 9.Снимки; 10.Документ за платено застрахователно обезщетение от ЗЕАД „*; 11.Регресна покана от ЗЕАД „* до ЗД “Б*”АД ; Застрахователна полица на ЗЕАД „*; 12.Платежно на ЗД “Б*”АД; 13.Писмо-покана до ответника и обратна разписка;

Моли да бъде допусната съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), която да даде отговор по следните две задачи: - налице ли е причинно - следствена връзка между механизма на ПТП, описан в представения протокол за ПТП и щетите върху МПС “*” с per. № *; - да се изчисли размерът на щетите върху горепосочения автомобил по средни пазарни дени към датата на ПТП.

Моли, в случай, че ответникът оспорва заплащането на застрахователно обезщетение, да бъде допусната ССЕ със задачи: -осчетоводено ли е плащане на премията по представената застрахователна полица „Гражданска отговорност”, ако да, в какъв размер и на коя дата? -редовно ли е водено счетоводството на застрахователя във връзка с процесната полица?- на коя дата довереното ми дружество е наредило плащане на сумата от 414.81лв. /212,09 евро по щетата и на коя дата е заверена банковата сметка на ЗЕАД „*?

Моли да бъде допуснат като свидетел при режим на призоваване, свидетел очевидец на ПТП - Е* с ЕГН *, с адрес: гр. Т*.

Моли да бъде изискана цялата административно-наказателна преписка.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, отговорът й и материалите по делото, приема следното 2 от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. М. Г. със съдебен адрес: гр. С*, с пълномощно валидно за всички инстанции (л. 35 от делото).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е под 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Следователно дължимата такса по това дело е 25.56 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.6 от делото).

По редовността на исковата молба

На този етап от производството, съдът приема, че исковата молба е нередовна. В исковата молба – обстоятелствена част и петитум липсва основанието, на което се предявява иска – коя от всички хипотези на чл.500 КЗ и в каква последователност.

Следва да се остави без движение.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск - чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават 3 върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници - за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 161398/20.05.2026 г., като нередовна, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане следва да отстрани нередовностите на исковата молба, с препис за противната страна, като:

1. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочи на какво основание претендира процесната сума – коя от всички хипотези на чл.500 КЗ и в каква последователност.

2. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да формулира точен, ясен и прецизен петитум, който да съответства на бъдещия диспозитив на съдебното решение, в която е посочено основанието на иска – коя хипотеза на чл.500 КЗ.

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги 4 направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски градски съд работи Съдебен център по медиация, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Центъра можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М.а Николова на тел. ***;

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра по медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.