Решение № 20794 от 15.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20794 гр. София, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110139051 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

15.12.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 39051/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ДОЗе“ ЕАД срещу СО, като се твърди, че на 09.08.2022 г., около 13:00 ч., С. Н. К управлявал собственият си лек автомобил „Порше“, модел „ Taycan S”, рег. № СВ ................ ТА в гр. София, с посока на движение от „Околовръствен път“ към центъра на гр. София, като се движел по бул. „Климент Охридски“, но бил преминал през необезопасена и несигнализирана дупка, като остър камък се бил забил в гумата на автомобила в следствие на което били настъпили вреди. Поддържа, че за увредения лек автомобил е била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 440121213141730, с период на застрахователно покритие от 09.12.2021 г. до 08.12.2022 г.

Навежда доводи, че във връзка с ПТП-то е била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 440107122222040, като на 19.09.2022 г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 540,00 лева, а освен това били сторени обичайни 1 ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Излага съображения, че ПТП-то е било настъпило на територията на СО, поради което именно същата имала правното задължение да поддържа пътя, което обосновава. Твърди, че с плащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който претенцията се оспорва. Прави отвод за нередовност на исковата молба, тъй като не било ясно точно къде е настъпило ПТП-то. Твърди, че претенцията е недоказана, за което изразява становище по представените по делото доказателства и тяхната доказателствена стойност. Поддържа, че ищецът бил заплатил застрахователното обезщетение в противоречие с общите условия към застрахователната полица, което аргументира. Навежда доводи, че участъкът за процесния период е бил поддържан от трето лице, чието привличане се иска като подпомагаща страна. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника не е изразило становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД.

В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар че в правната норма, регламентирана в чл. 410 КЗ, не е предвидена правната възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. 410 КЗ, тъй като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две разпоредби е една и съща.

Когато правото на собственост върху повредената вещ, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното 2 деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечителногаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно измежду работниците и служителите на юридическото лице или изпълнителят на работата е причинил вредоносния резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика – Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.

Между страни не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 440121213141730, с период на застрахователно покритие от 09.12.2021 г. до 08.12.2022 г.; 2) е била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 440107122222040, като на 19.09.2022 г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 540,00 лева, а освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева.

От Свидетелство за регистрация част I № 012166060 се установява, че лек автомобил „Порше“, модел „Taycan S”, рег. № СВ ................ ТА е собственост на С. Н. К.

Свидетелството за регистрация на МПС доказва наличието на придобивно основание на посочения в това свидетелство собственик, но не представлява пречка за установяване на противното. Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика на съответния автомобил – така Решение № 874 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 792 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК . Следователно свидетелството за 3 регистрация притежава обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал.

1 ГПК.

Приложено е уведомление за щета № 44010712222040, в което е посочено, че на 09.08.2022 г., около 13:00 ч. в гр. София, на бул. „Св. Климент Охридски“ е настъпило ПТП, като водачът на МПС е преминал през изрязан участък на пътното платно при което се забива остър камък в гумата. Изяснено е, че декларатор е БТБ.

Уведомлението за щета има двояко значение. На първо място чрез него се инициира застрахователната преписка, т. е. чрез подаването му до застрахователя заедно с изискуемите допълнителни данни и доказателства, застрахования – респ. трето правоимащо лице изпълнява основното си задължение по застрахователния договор – да уведоми в определени срокове застрахователят, че е настъпило застрахователно събитие, което представлява и покрит застрахователен риск – арг. чл. 380 КЗ. На второ място обаче уведомлението – от гледна точка на доказателственото право представлява свидетелски показания в писмена форма, което е недопустимо, съобразно правилата на ГПК произтичащи от това, че способа за извиличането на гласните доказателствени средства е разпит – арг. чл. 163 ГПК, респ. може да касае и само твърдения на страните в писмена форма, които нямат доказателствена стойност. Тоест, за да може да се цени, вкл. с оглед заключението на СТЕ или други допустими доказателствени средства, данните в уведомлението следва да бъдат потвърдени чрез доказателствени средства, които са събрани чрез способите допустими в ГПК – в частта досежно твърденията за настъпването на ПТПто и неговия механизъм.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С. К.

От казаното от св. К се изяснява, че ставало въпрос за инцидент със спукана гума.

Помнел, че бил в „Кръстова вада“ на МОЛ „Парадайс“ и имало ремонт на пътната мрежа, като стърчали камъни и павета, както и остри елементи, които се били забили в гумата на автомобила. Свидетелства, че не бил участвал в ПТП, при което да е шофирал от Околовръствен път по посока на центъра по бул. „Климент Охридски“. Изяснява, че вредата настъпила от забито камъче – може би гранит от пътното платно и гумата се била спукала.

Това била единствената щета, която бил завеждал пред застрахователя за колата.

Установява, че инцидентът се случил в „Кръстова вада“. Сочи, че не помни е писал към застрахователя, но на мястото се строели много нови сгради и непрекъснато имало ремонти, като в случая нямало обозначения или табели. Свидетелства, че се движел по посока на движение на улица, която била еднопосочна, но това било при МОЛ „Парадайс“ – в една от вътрешните улици по посока на Южен парк. Изяснява, че имал брокери, които се занимавали със застраховките, но не познавал БТБ, а сочи, че това вероятно бил Боби, но не знае дали е той, тъй като не му знаел имената.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. К за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.