Решение № 2873 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2873 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря ЖЕНИ П. ЖЕЛЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20261110205803 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Ц. Н. П. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №25-4332-010984 от 20.05.2025г. на Началник Сектор ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че за описаното деяние няма санкционна разпоредба, поради което не представлява административно нарушение. При съставяне на АУАН и издаване на НП били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с липса на задължително съдържание и компетентност на издателите, както и не били изложени от наказващия орган съображения относно направени възражения. В случай, че съдът не приеме тези аргументи, моли да бъде взето предвид, че наказанието не било съобразено с изискването на чл.27 от ЗАНН, а размерът бил определен, без да са отчетени тежестта на деянието, подбудите за извършване, така и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не пледира.

Наказващият орган не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Депозирани са писмени бележки с вх.№180596/05.06.2026г. от юрк. Пашунов, в които моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията за форма и задължително съдържание, а от събраните доказателства категорично се установило извършеното от жалбоподателя нарушение, за което е наказан. Претендира присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското, с искане за намаляването му до минималните размери.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С НП Ц. Н. П. е наказан с глоба в размер на 50 лева, за това, че на 20.04.2025г., около 12:45ч. в гр. София, управлява лек автомобил „Мерцедес МЛ320 ЦДИ 4 МАТИК“ с рег.№*** по бул. „Симеоновско шосе” в посока от бул. ”Околовръстен път” към ул. ”Иван Странски” и при проверка пред №177 е установено, че водачът не използва обезопасителен колан с какъвто автомобила е оборудван и е сам в МПС – нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН серия GA №3932670/20.04.2025г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжарваното НП.

Разпитани по делото са свидетелите И. Л. Х. – актосъставител и Е. Х. К. – присъствал установяване на нарушението и съставяне на акт, според които спрели за проверка водача на МПС „Мерцедес“ с посочения в АУАН рег. номер на 20.04.2025г. на бул. „Симеоновско шосе“ пред №177, тъй като възприели при добра видимост, че при управление на автомобила не използва обезопасителен колен, с какъвто е оборудвано МПС. За това нарушение му съставили АУАН в негово присъствие и му го предявили, а той нямал възражения.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП установи задължителното съдържание по чл.42, ал.1 от ЗАНН. Спазени са изискванията на чл.40, ал.1 и на чл.43, ал.1 от ЗАНН за съставяне и предявяване на акта и същият е съставен от оправомощено лице със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, по т.2.1.

Съдът установи, че НП е с предписаните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.3.6.

Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като логични и единни, като и незаинтересовани.

2

Жалбоподателят не оспорва констатациите, не ангажира доказателства, за да ги обори, а излага в жалбата си единствено аргументи за процесуални нарушения. Направи впечатление също така, че той не отрича да е управлявал автомобила на датата на полицейската проверка без да използва обезопасителен колан. При това положение, нарушението на чл.137а, ал.1 от ЗДвП е категорично доказано.

Правилно, наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, предвиждаща наказание Глоба именно за водачите, които не изпълняват задължението за използване на предпазен колан, каквото е и констатираното нарушение.

Правилно и в предвидения размер – Глоба от 50 лева е наложено наказанието към датата на деянието, съобразно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като санкционната разпоредба е по-благоприятна от настоящата, предвиждаща глобата да е в по-висок размер. В конкретният случай, нормата на чл.27, ал.2 от ЗАНН е неприложима, тъй като размера на глобата е фиксиран и наказващият орган няма възможност да съобразява размера в предвидени граници.

Конкретният случай не отговаря на критериите за маловажност по §1, т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като макар нарушението да е формално, на просто извършване, вредните последици са значителни, тъй като засягат безопасността на водача, а видно от служебната справка за наказания по ЗДвП, жалбоподателят е наказван многократно, т.е. настоящото нарушение не е изолирано и инцидентно за него, поради което и липсват множество смекчаващи обстоятелства, които да обосноват по-ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, за да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Тук е мястото съдът да посочи, че жалбоподателят противно на твърденията си в жалбата, не е вписал възражения в АУАН, а така също и не е депозирал писмени възражения, които наказващият орган да обсъжда в НП.

Що се отнася до събирането на доказателства, които по категоричен начин да установяват нарушението, авторството и вината, то такива се съдържат в констатациите на полицейските служители, които са възприели водача, че управлява МПС без да използва обезопасителен колан и затова са го спрели за проверка, а той пък – жалбоподателят не е вписал възражения, не е подал такива в писмен вид, поради което няма доказателствени източници, които да навеждат на нуждата да се събират други доказателства за установяване на нарушението на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

При изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – СДВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган е защитаван от 3 юрисконсулт, макар и депозирал само писмени бележки. При определяне на размера, съдът съобрази разпоредбите на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, бързото му приключване и извършените процесуални действия от юрк. Пашунов, депозирал само писмени бележки, които са бланкетни, предвид на наложената глоба от 50 лева с НП, то обоснован е размер на юрисконсултското възнаграждение под предвидения минимум от 130 лева, а именно 25.56 евро (50 лева). Така жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – СДВР юрисконсултско възнаграждение от 25.56 евро (50 лева).

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-4332-010984 от 20.05.2025г. на Началник Сектор ОПП-СДВР като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА жалбоподателя Ц. Н. П. с ЕГН ********** да заплати на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – ОПП-СДВР юрисконсултско възнаграждение, в размер на 25.56 евро (50 лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4