Решение № 176 от 09.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Благоевград, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Г. Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Г. Яхова Въззивно гражданско дело № 20261200500004 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от жалбоподателите Е. М. Ч. и Г. М. Ч., и двамата с постоянен адрес: с. С., чрез адв. А. Г., със съдебен адрес: гр. Г.Д., против Решение № 406/27.10.2025 г., постановено по гр.д. № 106/2025г. по описа на Районен съд Гоце Делчев.

Във въззивната жалба са изложени подробни доводи и съображения против атакуваното съдебно решение, сочи се, че в една част същото е недопустимо, като постановено по недопустим иск, а в другата част е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

В срок по делото е постъпил писмен отговор от насрещните страни по жалбата.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с жалбата и делото на районната инстанция, намира следното:

Районен съд Гоце Делчев е сезиран с искова молба, подадена от ищците А. А. М. и А. Д. М., съпрузи, срещу ответниците Е. М. Ч. и Г. М. Ч., също съпрузи. Предявени са няколко иска, както следва:

1

На първо място е направено искане да се признае за установено по отношение на ищците, че ответниците, не са собственици на основание давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С., одобрени със заповед № РД-18-511/31.07.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без данни за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, с адрес на имота с. С., местност „П.Д.“, с площ на имота от 656 кв. м, с трайно предназначение на земята: земеделска и начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8, без предишен идентификатор на имота, с номер на имота по предходен план: 029001, при съседи на имота:

***, ***, ***, ***, *** и ***, доколкото само първият ответник - Е. М. Ч., притежава, по наследство 1/12 ид. ч. от имота.

На второ място е направено искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици, на основание давностно владение върху идеалните части на наследниците на А.А. М., с друго име И.И.Ч., с ЕГН **********, починал на * г., бивш жител на с. С. А.И. М., А.И.Д., М.И.И., З.И.М. и Л.И.М. - общо на 1/3 ид. ч. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.

Направено е искане за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение, № 30, т. Ill, peг.

№ 3549, д. № 417 от 12.08.2024 г. по описа на нотариус Е.Л., с peг. № 137 в РНК, вписан в СВ при PC Гоце Делчев вх. peг. № 3036, дв. вх. peг. № 3030, акт № 200, т. XII, д. № 2469, парт. кн. 90619, в частта му, с която Е. М. Ч., с ЕГН **********, е признат за собственик по давностно владение над действително притежаваната от него, по наследство от А.А. М., с друго име И.И.Ч., с ЕГН **********, починал на * г., бивш жител на с. С., и негов дядо - 1/12 ид. ч.

Т.е предявени са едновременно отрицателен и положителен установителен иск за един и същи имот. Отрицателният иск е за целия имот, а положителният иск е за 1/3 идеална част от имота.

В о.с.з, проведено на 08.10.2025г. пред първата инстанция, ищците са изменили предявените искове в следната насока:

1. Предявеният отрицателен установителен иск остава така, както е предявен с първоначалната искова молба;

2

2. В условията на "алтернативност" е направено искане да се признае за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на повече от 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.

3. Положителният установителен иск остава, така както е предявен първоначално.

4. Направено е искане за отмяна на нотариалния акт, издаден в полза на ответниците.

Т.е с т.нар. изменение е добавен още един отрицателен установителен иск.

Районният съд е постановил решение по съществото на спора, с което е признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание давностно владение върху идеалните части на наследниците А.И. М., А.И.Д., М.И.И., З.И.М. и Л.И.М., общо на 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С., одобрени със заповед № РД-18511/31.07.2019 г. на ИД на АГКК, с площ от 656 кв. м, местност „П.Д.“, с трайно предназначение на земята: земеделска и начин на трайно ползване: нива, категория на земята: при съседи на имота: ***, ***, ***, ***, *** и ***

Едновременно с това е уважил предявения отрицателен установителен иск, като е признал за установено, че ответниците не са собственици на повече от повече от 1/3 (една трета) идеална част от гореописания поземлен имот с идентификатор ***.

Отменил е издадения в полза на отвтениците нотариален акт за разликата над 1/3 идеална част.

Настоящата въззивна инстанция е констатирала, че исковата молба е нередовна, поради което с Определение № 141/27.01.2026г., постановено по в.гр.д. № 4/2026г. по описа на Окръжен съд Благоевград е оставена без движение, а на ищците са дадени указания и срок за поправяне на исковата молба.

Указанията на въззивната инстанция са в следната насока: ищците да изберат пътя си на защита като преценят и заявят дА. Д., М. И., З. М. и Л. М., 3 предявяват положителен установителен иск или отрицателен такъв. При положение, че предявяват положителен установителен иск за твърдяната от тях 1/3 идеална част следва да посочат за какъв период от време /от- до/ са владели тази част. При положение, че ищците предявяват отрицателен установителен иск следва да обосноват правния си интерес от отричане правата на ответниците за разлика над 1/3 идеална част. Посочено е, че доколкото ищците твърдят, че са собственици на 1/3 идеална част от имота не става ясно защо отричат правата на ответниците за разликата над тази 1/3 идеална част, т. е за 2/3 идеални части от имота.

В указания от съда срок е постъпила поправена искова молба от ищците, с която заявяват, че предявяват единствено положителен установителен иск за 1/3 идеална част придобита от тях по давност. За отрицателния иск посочват, че го оттеглят.

В писмено становище ответниците заявяват, че не са съгласи с оттеглянето на иска.

Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение, в частта с която е уважен отрицателния установителен иск следва да се обезсили, а производството в тази част се прекрати. Това е така, доколкото въззивният съдът е оставил исковата молба без движение с конкретни указания, касещи предявения иск, които указания не са изпълнени от страна на ищците. Ето защо решението, по което е нА. Д., М. И., З. М. и Л. М.,це произнасяне по нередовна искова молба, по която нередовностите не са отстранени от страна на ищците в указания от въззивната инстанция срок, ще следва да се обезсили.

В допълнение на това следва да се посочи и че, уваженият отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК е и недопустим. Това е така, доколкото е недопустимо едновременно предявяване както на положителен, така и на отрицателен иск между едни и същи страни за един и същи имот. Отделно от това ищците не обосновават и правен интерес от отричане правата на ответниците за разликата над 1/3 идеална част, т.е за 2/3 идеални части.

Самите ищци сочат, че са собственици по давност на 1/3 идеална част, т. е не твърдят собственически права по отношение на целия имот. При това положение за тях липсва правен интерес да отрекат правата на ответниците за 2/3 идеални части, доколко за тези части лисват твърдения ищците да са 4 собственици, респ. да очакват, отричайки правата на Ч.и, самите те да придобият права.

Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е и недопустим по изложените по-горе съображения.

По същество на предявения положителен установителен иск по чл.

124, ал. 1 ГПК, за 1/3 идеална част, придобита от ищците по давност:

Ищците А. и А. М.и твърдят, че са собственици на основание придобивна давност на 1/3 идеална част от процесния имот, която идеална част всъщност представлява сбор от идеалните части на съсобствениците А.И. М., А.И.Д., М.И.И., З.И.М. и Л.И.М..

По делото не е спорно, че с Решение № 1657А/04.07.1995г. на ПК с. С., влязло в сила на 19.07.1995г., в полза на наследниците на А.А. М. /И.И.Ч./ е възстановен имот, представляващ Нива от 0,656 дка в местността „П.Д.“, имот № 029001, който имот по действащата КК представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С., одобрени със заповед № РД-18- 511/31.07.2019 г. на ИД на АГКК, с площ от 656 кв. м., местност „П.Д.“, с трайно предназначение на земята: земеделска и начин на трайно ползване: нива, категория на земята: при съседи на имота: ***, ***, ***, ***, *** и

***.

Общият наследодател И.И.Ч. /А.А. М./ е починал на *г. Същият е имал пет деца – Ф.И., М.Ч., А.М., А.Б. и И.Ч.. Синът А.М. е починал, няма деца или съпруга. Т.е останА. Д., М. И., З. М. и Л. М.,те четирима наследника – синове и дъщери, имат по 1/4 идеална част от имота по наследство.

Ответникът Е. Ч. е наследник /син/ на М.Ч., заедно със сестрите си А.З. и А. Ч.. Т.е ответникът Е. Ч. притежава по наследство 1/12 идеална част от имота.

Ищецът А. М. е син на А. Д., М. И., З. М. и Л. М., М. /който е жив/, последният е син на И.Ч., един от наследниците на общия наследодател И.И.Ч. /А.А. М./. А. Д., М. И., З. М. и Л. М., М. /баща на ищеца/ има брат и сестра, поради което всеки от тях притежава по 1/12 идеална част от имота по давност.

Наследници на Ф.И. дъщеря на общия наследодател И.И.Ч. /А.А. М./ са 5 нейните четири деца - А.Д., М.И., З.М. и Л.М., които притежават общо 1/4 идеална част от имота. Т.е бащата на ищеца и наследниците на Ф.И. притежават общо 1/3 идеална част от имота по наследство. За тази идеална част ищците сочат, че са придобили по давност.

На 12.08.2024г. ищците А. и А. М.и са се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, че са собственици на 1/3 идеална част от имота.

На същата дата ответниците също се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение на целия имот.

Като доказателства по делото се представени декларации, заверени от кмета на с. С. от дата 22.07.2024г., в които А.И. М., А.И.Д., М.И.И., З.И.М. и Л.И.М. /притежаващи общо 1/3 идеална част от имота/ са декларирА. Д., М.

И., З. М. и Л. М.,, че техните идеални части от имота се ползват от ищците повече от 10 години, както и че деклараторите нямат никакви претенции във връзка със собствеността и владението на притежаваните от тях идеални части.

Пред районния съд са ангажирани гласни доказателства – в качеството на свидетели са разпитани четири лица.

Св. Ш.П. посочва, че ищците са съпрузи, като са сключили брак от преди 20 години. М.и владеят една част от имота – северната част. Свидетелят е орал мястото по искане на бащата на ищеца, който заплатил за това, като това се случило през 2010г.-2012г. Ищците ползвА. Д., М. И., З. М. и Л. М., около половината от имота. Другата половина се ползвала от ответника Е..

Св. К., вуйчо на ищеца, посочва че сега половината от имота ползва А..

От около 15 години го ползва това място, не е имало спорове.

Св. М. /2 или 3 братовчед на ответницата/ посочва, че последните години имотът не се ползва. От една година ищецът има складирани дърва там.

Винаги това място е владяно от ответника. Ищецът или негов родител не е обработвал мястото.

Св. П. посочва, че от 1993г. имотът се ползва от Е. и баща му. В момента има дърва в имота, които са на ищеца.

С оглед на така ангажираните доказателства съдът намира, че не е 6 доказано ищците да са придобили 1/3 идеална част от имота по давност.