Определение № 16577 от 04.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16577 гр. София, 04.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Въззивно частно гражданско дело № 20261100506489 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Висшия съдебен съвет против определение № 20151746 от 03.04.2026 г., постановено по гр.д. № 80717/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 24 състав, с което на основание чл. 78, ал. 7 ГПК Висшият съдебен съвет /ВСС/ е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ сумата от 300 лева в евровата им равностойност, представляваща направени разноски за осъществена правна помощ на ищеца по делото З.К.С..

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Районният съд бил приел, че нормата на чл. 78, ал. 7, изр.първо от ГПКК е приложима, но неправилно не я е обвързвал с посоченото в нея, че възнаграждението се присъжда съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска. Съгласно чл. 78, ал. 7, изр. първо от ГПК когато делото е решено в полза на лице, на което е предоставена правна помощ, изплатеното адвокатско възнаграждение с присъжда в полза на НБПП, съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска. Видно от мотивите на обжалваното определение, от страна на НБПП е постъпило искане с приложени писмени доказателства, относно определено и заплатено на назначеният адвокат И. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Същото, обаче не се дължи в претендирания размер, а съобразно с уважената или отхвърлената част от исковата претенция, която в случая е в размер по-малък от половината от предявената претенция и подлежи на редуциране. Следователно независимо, че адвокатското възнаграждение е изплатено от НБПП като трето и неучастващо по делото лице, принципът на присъждане на разноските следвал неизменно общото правило на чл. 78, ап. 1 ГПК. Позовава се и на съдебна практика на ВКС. Предвид изложеното моли за отмяна на обжалваното определение.

Националното бюро за правна помощ е депозирало отговор на подадената частна 1 жалба, с който оспорва същата като неоснователна.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване, от лице, което има право и интерес от обжалването.

Поради изложеното частната жалба е процесуално допустима.

По същество, съдът намира следното:

Производството по гр. д. № 80717/2015 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, е образувано по искова молба с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, подадена от З.К.С. за осъждане на Висшия съдебен съвет да му заплати сума в размер на 4871.04 лв., представляващи получени във вр. с Разпореждане с изх. № 2203/2011/000076/28.03.2013 г. на ТД НАП София, отдел „Принудително изпълнение“ по изп. дело № 2203/2011 г. и Разпореждане с изх. № 2203/2011/000096/26.03.2015 г. на ТД НАП София, дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“ по изп. дело 2203/2011 г. (от която сума във вр. с н.о.х.д № 157/2003 г. на РС Нова Загора в размер на 840 лв.; по гр.д. № 4008/1997 г. на СГС в размер на 1115 лв.; по н.ч.х.д. № 912/2007 г. на РС Стара Загора в размер на 2767,42 лв. и по гр.д. № 1483/2008 г. по описа на РС Стара Загора в размер на 151.62 лв.), парични средства на отпаднало основание.

С определение от 19.03.2018 г. на основание чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ, на ищеца З.К.С. е предоставена правна помощ – процесуално представителство по делото.

С решение 09.08.2021 г. СРС е прекратил на основание чл. 232 ГПК производството по делото в частта за горницата над сумата от 4871.04 лв. до пълния предявен размер от 9 613.24 лв. срещу Висшия съдебен съвет и е отхвърлил предявените по делото искове за осъждане на Висшия съдебен съвет да заплати на З.К.С. сума в размер на 4871.04 лв., представляващи получени във вр. с Разпореждане с изх. № 2203/2011/000076/28.03.2013 г. на ТД НАП София, отдел „Принудително изпълнение“ по изп. дело № 2203/2011 г. и Разпореждане с изх. № 2203/2011/000096/26.03.2015 г. на ТД НАП София, дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“ по изп. дело 2203/2011 г. (от която сума във вр. с н.о.х.д № 157/2003 г. на РС Нова Загора в размер на 840 лв.; по гр.д. № 4008/1997 г. на СГС в размер на 1115 лв.; по н.ч.х.д. № 912/2007 г. на РС Стара Загора в размер на 2767,42 лв. и по гр.д. № 1483/2008 г. по описа на РС Стара Загора в размер на 151.62 лв.), парични средства на отпаднало основание.

Решението на СРС е било обжалвано, във връзка с което е бил образувано в.гр.д. № 1533/2021 г., което е приключило с влязло в сила съдебно решение от 16.02.2026 г., с което обезсилва Решение № 20169210/09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 80717/2015 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете на З.К.С. с ЕГН ********** срещу Висшия съдебен съвет за сумата от 151,62 лв. за заплатени държавни такси по Решение № 72/15.10.2009 г. по гр.д. № 1483/2008 г. на РС Стара Загора, отменено с решение 2

№ 67/19.01.2017 г. на ПОС, ГО, IХ с-в, и е прекратено производството в тази му част; отменя Решение № 20169210/09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 80717/2015 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от З.К.С. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за осъждане на Висшия съдебен съвет да му заплати сума в размер на 2500 лв. – заплатена глоба, наложена по н.ч.х.д.№ 912/2007 г. на PC Стара Загора, отменено с Решение № 7/24.01.2017 г. по н.д. № 1299/2016 г. на ВКС, както и в частта, в която З.К.С. е осъден да заплати на Висш съдебен съвет сумата над 147 лв. до 300 лв. – разноски за съдебното производство, като вместо него постановява: ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД Висшия съдебен съвет да заплати на З.К.С. с ЕГН ********** сума в размер 1278,23 евро – заплатена глоба, наложена по н.ч.х.д.№ 912/2007 г. на PC Стара Загора, отменено с Решение № 7/24.01.2017 г. по н.д. № 1299/2016 г. на ВКС.

На 19.09.2025 г. по делото пред районния съд е постъпило писмо от НБПП, към което е приложено Решение № СФ-11736-15661/2025 г. и е поискано присъждане на възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ по в.гр.д. № 11533/2021 г. по описа на СГС в полза на лицето З.К.С.. С Решение № СФ-11736-15661/2025 г. е определено възнаграждение в размер на 300 лв. за оказаната безплатна правна помощ пред въззивната инстанция. По обективираното в писмо от 25.11.2021 г. искане на НБПП за присъждане на възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ по гр.д. № 80717/2025 г. по описа на СРС, съдът не се е произнесъл и не е предмет на обжалваното определение.

Във връзка с така депозираното на 19.09.2025 г. искане районният съд се е произнесъл с определение № 20151746/03.04.2026 г., с което по реда на чл. 77 ГПК е осъдил на основание чл. 78, ал. 7 ГПК Висшия съдебен съвет да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ сумата от 300 лв., в нейната еврова равностойност, представляваща направени разноски за правна помощ за осъществено процесуално представителство.

Определението е неправилно, тъй като при постановяването му съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК, гласяща, че когато делото е решено в полза на лице, на което е предоставена правна помощ, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска. Когато делото не е решено в негова полза, лицето, на което е предоставена правна помощ по чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, дължи разноски съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска, с изключение на разноските за предоставената му правна помощ. Заплатеното от НБПП адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на бюрото винаги когато претенцията на лицето, получило правна помощ е уважена, като адресат на задължението е насрещната страна по спора, която е загубила делото (чл. 78, ал.

7, изр. 1 ГПК), но при всички положение, че присъждане на дължимата сума следва да се съобрази в каква част предявените искове са уважени.

Доколкото с окончателно поставеното и влязло в сила решение на въззивния съд исковете са частично уважени, респ. частично отхвърлени, то районният съд при произнасянето си по искането на НБПП е следвало да съобрази това обстоятелство и да 3 присъди съразмерно в полза на НБПП поисканите разноски. Доколкото в случая искането касае единствено разноските за въззивното производство пред СГС, то при преценка размера на дължимото възнаграждение, следва да се съобрази обжалваемия интерес, а именно – 4871.04 лв. Ето защо и като съобрази, че въззивният съд е уважил иска за сумата от 2 500 лв., на адвоката по съразмерност сe следва единствено възнаграждение в размер на 153.97 лв. (78.72 евро), а не пълният размер от 300 лв. (153.39 евро).

С оглед изложеното обжалваното определение следва да се отмени в частта, в която е присъдил в полза на НБПП сума над 153.97 лв. до 300 лв., като молбата на НБПП бъде оставена без уважение в тази част. В останалата част определението е правилно.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 20151746 от 03.04.2026 г., постановено по гр.д. № 80717/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 24 състав, в частта, с която на основание чл. 78, ал. 7 ГПК Висшият съдебен съвет е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ сумата над 153.97 лв. (78.72 евро) до 300 лева (153.39 евро), представляваща направени разноски за осъществена правна помощ на ищеца по делото З.К.С., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски за сумата над 153.97 лв. (78.72 евро) до 300 лева (153.39 евро), за предоставената на З.К.С. правна помощ под формата на процесуално представителство по в. гр. д. № 11533/2021 г. по описа СГС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Висшия съдебен съвет, в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4