Решение № 5063 от 05.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5063 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. П. при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100504477 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1004 от 11.02.2022 г., постановено по гр. дело № 57442/2021 г. по описа на СРС, ГО, 40-ти състав, частично са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С. Г. П. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 925,47лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.04.2018г.-30.04.2020г. до имот с адрес: гр. София, ул******* ******* източен апартамент, с аб. № 36228, ведно със законната лихва от 07.06.2021г. до изплащане на вземането, за сумата от 148,09лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 28.04.2021г., 32,12лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2018г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.06.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,12лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 28.04.2021г., като са отхвърлени иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 925,47лв. до пълния предявен от 1051,80лв. и за периода 01.05.2017г.31.03.2018г. и акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 148,09лв. до пълния предявен от 168,31лв.

Със същото решение С. Г. П. е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от искове сумата от 66,39лв. - разноски в заповедното производство и сумата от 596,19лв. — разноски в исковото производство, а ищцовото 1 дружество е осъдено да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете сумата от 10,66лв.- разноски в заповедното производство и сумата от 58.28 лв. - разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която установителните искове са били уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника, чрез адвокат адв. С.М., в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че исковете са неоснователни тъй като всички задължения към ищцовото дружество са били заплатени, като по делото били ангажирани доказателства, че към 15.08.2018 г. задълженията възлизали общо на сумата от 142,13 лв. Сочи още, че от заключението на изслушаната ССчЕ се установявало, че вземанията на ищеца „отивали“ към т.нар. „съдебни вземания“, които не били видими за потребителите, и което било в нарушение на добрите нрави. При условията на евентуалност на оплакванията изтъква, че по делото не е установено, че стойността на доставената топлинна енергия е била определена по начин, определен в разпоредбите на нормативната уредба. Не било установено монтирането на отоплителни и измервателни уреди в имота, съответно реалната стойност на доставената топлинна енергия, а заключенията на вещите лица били изготвени само въз основа на частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК, които удостоверявали изгодни за ищеца обстоятелства. Сочи, че по делото не били представени доказателства за наличието на договор за извършване на услугата дялово разпределение между ищеца и дружество Т.С. ЕООД, както и протокол за извършена услуга дялово разпределение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемият ищец - „Т.С.” ЕАД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата, излагайки подробни съображения.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като особеният представител не дължи държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във 2 въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че вземанията на ищеца за процесния период са погасени чрез извършено плащане. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ, което съдът намира за компетентно и обективно дадени и кредитира с доверие, се установява, че ответникът е извършил частично плащане в размер от 100лв. по общата фактура от 31.07.2018г., което е съобразено от ищцовото дружество, и частично плащане от 2,40лв. по общата фактура от 31.07.2019г., като това плащане също е отчетено. Вещото лице е посочил, че е приспадната и сумата от 36,02лв. поради корекция в цената на топлоенергията. С извършеното на 15.08.2018г. плащане в общ размер от 142,13лв. само 2,40лв. са погасили задължения за процесния период, като видно от таблицата на стр. 3 от заключението остатъкът е послужил за погасяване на задължения за топлинна енергия за предходен период и цена на дялово разпределение за периода м.08.2017г.-м.06.2018г., който също е извън процесния. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че с извършеното плащане ответникът не е посочил изрично кои задължения погасява и с оглед правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД са били погасени най-старите.

Видно от представената разписка на л. 51 и от заключението на ССчЕ, с извършеното на 11.08.2021г. плащане на сумата от 22,36лв. също са погасени задължения извън процесния период, а именно такива за м.05.2020г.-м.02.2021г. С оглед на това, тази сума също не е послужила за погасяване на процесните задължения, паради което оплакването, че процесните задължения са били „невидими“, тъй като били отнесени към „съдебни вземания“ не намират опора в събраните по делото доказателства, респективно не са установя, че с процесните вземания ищецът с противоречие с добрите нрави да се е обогатил неоснователно.

По отношение на оплакването, че въпреки демонтираните радиатори в имота, ищецът е начислявал топлинна енергия следва да се отбележи, че от заключението на допуснатата и изслушана пред СРС СТЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно даденото и кредитира с доверие се установява, че топлинна енергия не е била начислявана за отопление на имот, а само за БГВ, измервана чрез водомер и за сградна инсталация. Що се касае до наведеното във възивната жалба оплакване дали и какво количество топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета по делото СТЕ се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период е на стойност 1123,51 лв. Тази сума представлява сбора между прогнозната 3 продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за приспадане по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Във връзка с оплакването във въззивната жалба следва да се изясни, че не е установено по делото, че заключенията на вещите лице по изслушаните СТЕ и ССчЕ е невярно по смисъла на чл. 291 НК, още повече, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Т.С.“ ЕООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало данните, обективирани в представените главни отчети за процесните периоди и общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба методология, като от представения главен отчет се установява, че жалбоподателят е отказал. Предвиденото в чл. 70 от Наредбата за топлоснабдяването начисляване служебно на топлинна енергия при неосигуряване на достъп до имота не представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до имота за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна енергия. По този начин е установен способ за определяне на цената на реално ползваната услуга, когато не е налице обективна възможност за реалното и отчитане. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че събраните доказателства и изводите на съда били базирани единствено на счетоводни записвания при ищцовото дружество, а не обективно отразеното от измервателните уреди. В тази връзка следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета по делото СТЕ се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период е на стойност общо 1123,51 лв., като СРС е приел, че част от вземането на ищеца е погасено паради изтичане на давност.

Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи претенцията за услугата дялово разпределение съдът намира следното:

По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.

Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна 4 собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.

Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.