Решение № 59 от 27.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. П., 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М.А.А. при участието на секретаря Х.В.Х. като разгледа докладваното от М.А.А. Гражданско дело № 20251720103552 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от “***” ЕООД с ЕИК/Булстат: ***, със седалище/ адрес на управление: ***, представляван от управителя, чрез пълномощника си юрк. Г.П.А. срещу

И. К. Г., ЕГН: ********** и с адрес: *** с искане съдът

1. да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземане в полза на „***“ ЕООД срещу длъжника Б.Т.Т. с ЕГН: **********, възникало на основание неизпъление на Договор за потребителски кредит № *** в общ размер на 573,34 лева, от които: главница в размер на 400 лева; договорно възнаграждение в размер на 47.09 лева, дължимо за периода от 15.01.2023 г. до 15.07.2023 г.; 62.74 лева лихва за забава от 16.01.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 15.07.2023г. и законна лихва в размер на 63.51 лева, дължима от 15.07.2023 г. - датата на изтичане на погасителния план до 27.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в Съда 28.03.2025г. до изплащане на вземането.

2.

Да осъди ответницата И. К. Г., ЕГН: ********** да заплати дължимите суми за 368.78 лв., от които: възнаграждение за пакет от услуги в размер на 299.75 лв./двеста деветдесет и девет лева и седемдесет и пет ст./ и Законна лихва в размер на 69.03 лв./шестдесет и девет лева и три ст./, ведно със законна лихва върху вземането за услуги за периода - 01.10.2016 г. до 27.03.2025г., ведно със законната лихва до изплащане на вземането.

Ответника в законоустановения срок е депозирал отговор, в който изцяло оспорва исковите претенции, като неоснователни и недоказани.

1

В съдебно заседание ищеца не изпраща представител и изразява писмено становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответника чрез пълномощника си моли да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.

По безспорен начин в хода на производството беше установено, че На 26.09.2014 г. е сключен Договор за потребителски кредит № *** между „***” ЕООД като кредитор и И. К.

Г. и Б.И.Б., като солидарни длъжници.

Договор за потребителски кредит № *** е сключен при следните параметри:

Общо задължение по кредита и по Пакета от допълнителни услуги към него 2879.52 лева, включващо:

■

Сума на кредита: 1500.00 лв.;

■

Срок на кредита: 24 месеца;

■

Годишен процент на разходите (ГПР %) 49.90;

■

Годишен лихвен процент: 41.17;

■

Лихвен процент на ден: 0.11;

■

Общо дължима сума по кредита: 2225.52 лв.

Параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги са както следва:

■

Възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги: 654.00 лева;

■

Размер на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги: 27.25 лева;

Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупени допълнителни услуги е както следва:

■

Общо задължение: 2879.52 лева;

■

Общ размер на месечна вноска по договора: 119.98 лева;

■

Дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.

Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.

Сумата е преведена на 29.09.2014 г., в размер на 1500.00 лв. по посочена от длъжника И. К. Г., банкова сметка.

Изготвен е погасителен план с определени 24 вноски, всяка по 119.98 лв., която включва 92.73 лв.– вноска по кредита и 27.25 лв. – вноска по допълнителния пакет, с падежна дата - всяко 1-во число на месеца. Погасителния план е получен от длъжника на 29.09.2014 г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.

И. К. Г. не е изпълнил задължението, което е поела по договора.

Поради забава в плащанията, съответно неплащане на погасителните вноски, са начислени лихви за просрочие на вноските по погасителен план -14.21 лева които към момента са заплатени изцяло.

По законната лихва заплатени са 2504.24 лв.

2

Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК изтича на дата 01.10.2016 г. с изтичането на който срок настъпва и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.

Ответницата е извършвала плащания по кредита до 27.01.2024г., като е плащала суми различни от месечната вноска. Общо изплатената сума от ответницата по кредита е в размер на 4025.60 лв.

Съгласно преобладаващата практика на ВКС, сред която и Решение 50173/13.10.2022 по гр. д. № 4674 по описа за 2021 г. на III ГО, решения №65 от 06.07.2018г. по т.д.

№1556/2017г. на ТО, № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ ГО, № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ІV ГО и е обобщена в решение №38/2019 по т. д. № 1157/2018 г. на II ТО на ВКС. В него е прието, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части.

Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се.

Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД).

Ето защо приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл.

110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. Съществуващото противоречие следва да се счита за преодоляно посредством решаващите мотиви, съдържащи се в ТР от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС. В тези мотиви се утвърждава практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.