Решение № 111 от 03.03.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Благоевград, 03.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20211210102080 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Г. П., с ЕГН **********, с адрес гр. П. против И. С. Й., с ЕГН *********, с адрес с. Р..

С исковата молба се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца: сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за виновно причинените му неимуществени вреди в резултат на деликтното поведение на ответника в с.Р., община Благоевград на 11.03.2018 год., изразяващо се в отправени обиди в присъствието на съпругата му с изразите „помак” ...’’майка ти да еба помашка”, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2018 год. до окончателното изплащане на сумата. сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляващи виновно причинени и претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на воденото от ответника срещу него наказателно производство за времето от 29.03.2018 год. до 22.05.2019 год. по НЧХД № 694/2018 год. по описа на Районен съд - Благоевград, с повдигнато обвинение с негова частна тъжба за извършено престъпление по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, по което бил оправдан, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба от ищеца, че с ответника не се познавал до момента, в който станали съседи. През 2007 година закупил дворно място с къща в с.Р., като се оказало, че съсед на този имот е ответника по делото.

Сочи се, че в началото се опитал да го настройва срещу други съседи, тъй като ищецът бил чужд човек за селото. Казал му, че не желае да има каквито и да е отношения със съседите си и не го интересуват местните клюки и взаимоотношения. След като не отвърнал на неговите настроения срещу съседите, ответникът започнал да се отнася негативно към него и близките му.

Ищецът твърди, че започнал да си подрежда имота като най-напред се обърнал към геодезическа фирма, за да определи границите му, като една от тях е с неговия имот.

Оказало се, че ответникът е навлязъл в имота на ищеца с 4.5 линейни метра, които умножени по дължината на границата ни, която е с дължина 30 метра, правят завладяна площ от 135 кв. метра. Геодезическата фирма забила колчетата, за да може ищеца да си 1 постави ограда. Твърди се от ищеца, че докато се подготвял, за да постави ограда ответникът извадил колчетата и ги изхвърлил. Това станало причина повторно да вика фирмата, за да ги постави отново. Така нещата се повторили няколко пъти, което на ищеца винаги му струвало разходи за заплащане на възнаграждение на фирмата от геодезисти. Твърди се още от ищеца, че във връзка с това му поведение се наложило да иска съдействие от полицията и накрая благодарение на тяхната намеса ответникът се принудил да си премести оградата по действилната граница и да ме освободи имота. Конфликтите във връзка с оградата продължили две-три години.

Поддържа се от ищеца, че след като се решил проблема с оградата, заплатил на проектанти да му се подготви проект за масивна ограда между двата имота, за което му било издадено и разрешение за строеж, но ответникът започнал да подава жалби до различни институции във връзка с разрешението за строеж. Така блокирал възможността да си постави ограда досега.

Твърди се от ищеца, че за да не влиза в спорове, избягвал срещите с ответника и ако го срещнел на улицата, изчаква да премине, за да не си създавам излишни нерви и напрежение.

Независимо от всичко, лицето постоянно търсело повод да се заяжда като настройвал и другите съседи срещу ищеца, част от които са негови роднини. Постоянно се държи предизвикателно като пуска силна чалга музика от терасата и прави постоянни запои. След като свърши поредното запИ.е, остатъците от масата се изхвърлят в имота на ищеца и превръща имота му в сметище.

Твърди се в исковата молба от ищеца, че през месец март 2018 год. подготвял поставяне на дворна врата и ограда, закупил метални профили, на база на които да монтира плъзгаща се дворна врата и заплатил 300 лева. След като същите били монтирани в бетон, ответникът решил, че точно тогава е момента да работи с негови приятели на границата между двата имота. Тогава без да пита ищеца, изрязал профилите и ги изхвърлил, след което повече ищецът не ги намерил.

Твърди се, че на 11.03.2018 год. привечер ищецът се прибрал от Република Македония и видял, че профилите ги няма. Попитал къде са му профилите и защо са му изрязани, като ответникът се разкрещял пред жена му „Ей помак, какво искаш ти бе? Аз ги изрязах майка ти да еба помашка!” Извикал му: „Където кажа аз, там ще ги слагаш!” Тогава и неговите видимо почерпени приятели му се развикаха „Боклук” „Селяндур”, „Г. Д.ски помак”, а един от тях се нахвърлил да го бие. Ищецът твърди, че съпругата му го хванала да се отдалечат от агресивните и пияни лица. Тогава звънял на тел. 112, бил притеснен и много изплашен.

Твърди, че към края на инцидента ответникът му заявил „Аз ще те наглася тебе. Ще видиш кой съм аз. От тук насетне селото ще ти се види тясно”

Поддържа, че около месец по-късно получил частна тъжба от Районен съд - Благоевград, от която разбрал, че срещу него е било образувано НЧХД № 694/2018 год. по описа на Районен съд - Благоевград. С тази частна тъжба ответникът бил повдигнал срещу него обвинение по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК. Ответникът по делото е подал срещу ищеца тази тъжба, с която искал освен да бъде наказан за престъпление, което не е извършил, да му заплати и обезщетение в размер на 2000 лева и разноските по делото. С диспозитива на частната тъжба се правело следното искане: „Моля да ни призовете на съд с подсъдимия Р. Г. П. и след доказване на гореизложеното да признаете подсъдимия Р. Г. П. за виновен в това, че на 11.03.2018 год. около 16 часа, в с.Р., на ул.”Илинден” пред дома ми, подсъдимият Р. П., при условията на пряк умисъл ме обиди публично с думите „Ей, боклук, кво правиш бе?”, „Ти си пълен боклук, бе, нещастник, такъв”, „боклук”, с което от обективна и субективна страна осъществи състава на престъплението по чл.146 ал.1 от НК, във вр. с чл.148, ал. 1, т. 1 от НК, за което и го признаете за виновен и му наложите справедливо наказание, предвидено за това престъпление в НК.”

Ищецът твърди в исковата молба, че останал потресен и изумен от проявената наглост, тъй като именно той бил жертва на неговото агресивно поведение и в същото време му се приписвало престъпление, което не е извършил и искал да бъде наказан. Сочи, че такива 2 изрази и думи в речника му липсват, че цинизмът бил пълен, тъй като в следващия абзац от частната тъжба ответникът правел и следното искане: Моля на основание чл.84 и следващите от НПК да приемете за съвместно разглеждане в наказателното производство срещу подсъдимия и граждански иск за нанесените ми обиди с думите „Ей, боклук, кво правиш бе?”, „Ти си пълен боклук, бе, нещастник, такъв”, „боклук”, от които претърпях и продължавам да търпя неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, унижение и погазване на честта и достойнството ми, безпокойство, липса на сън и себеуважение с претендирано обезщетение в размер на сумата от 2000 лева за обезщетение за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК, вр. с чл.148, ал.1, т.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.” Ищецът сочи, че не може да опише безсилието и мъката, която следвало да изтърпи още при прочита на тъжбата, че там нямало истина. Човекът, който постоянно проявява агресия срещу него и го тормози по всички възможни начини в наглостта си стигнал до там, че да го представи и като престъпник и бил повдигнал обвинение. Сочи, че това лице го тормозело като засягало имуществото му, прогонил от дома му сина му, лично го обиждал, чрез неверни сигнали до административни органи и полиция, чрез засягане на домашните му любимци и в крайна сметка неудовлетворен от стореното от него, решил да го направи и престъпник. Като капак на всичко се изживявал като жертва и искал обезщетение от ищеца- пострадалия от продължителното му агресивно поведение. По време на процеса следвало да приеме качеството на подсъдим. Твърди се от ищеца, че ответникът се държал предизвикателно, водел лица, които твърдяли неверни обстоятелства. Трябвало да присъства на няколко съдебни заседания. В продължение на една година и два месеца срещу него било висящо наказателното производство, образувано от ответника. За времето от 29.03.2018 год. до 22.05.2019 год. бил подсъдим по това производство, без да е извършил престъпление. Това производство било зле измислен от ответника сценарий и представлявал поредна форма на агресия, при който успял за продължителен период от време да извади ищеца от равновесие.

Твърди се в исковата молба от ищеца, че през тези 14 месеца бил в постоянен стрес и напрежение, не можел да си върши работата, затворил се в себе си, отчуждил се от найблизките си, чувствал се безсилен и безпомощен срещу агресията на този човек. Не можел да спи, да се храни, особено силен бил стреса, когато се появявали лица, които твърдяли неистини и трябвало да търпи всичко това. Твърди, че в очите му се казвали неща, които го засягали психологически и емоционално. В крайна сметка лансираните в частната тъжба неверни обстоятелства били опровергани от безспорни доказателства, които установили, че става въпрос за една измислица, защото по времето, когато лицата твърдяли, че бил там се оказало, че бил в Република Македония.

Сочи се, че в крайна сметка била постановена Присъда № 1190/06.02.2019 год. по НЧХД № 694/2018 год. по силата на която бил оправдан по повдигнатото обвинение и предявения граждански иск бил отхвърлен изцяло като неоснователен.

Твърди се от ищеца, че след като приключило делото се надявал, че ответникът ще се успокои и няма да продължава с агресията си срещу него. Ефектът бил точно обратен. Всеки път, когато го види започва да крещи и да се заяжда, да се изхрачва срещу него. Подавал сигнали във връзка с кучета, които се намирали само в имота на ищеца. Нямал намерение да водя дела, но единственият начин да получа някаква защита е по законоустановения ред и затова счел, че следва да търся правата си. Твърди, че агресията на това лице не престава и всеки един ден е в очакване да извърши поредното зло срещу него, срещу близките му, срещу имуществото му и домашните му любимци. Ответникът е много комбинативен и изобретателен. Това е причината и да иска обезщетение за причинените му от него неимуществени вреди.

Твърди се от ищеца, че с поведението си ответникът виновно на 11.03.2018 год. в с.Р. в дворното място на ищеца му причинил неимуществени вреди като си позволил в присъствието на съпругата му да го обижда с изразите „помак” .., ...’’майка ти да еба помашка”. По този начин ответникът казал унизителни за честта и достойнството на ищеца изрази. Била засегната репутацията му, твърди, че с това си поведение ответникът му 3 причинил неимуществени вреди, изразяващи се в лични болки и страдания заради засегнатите лична чест и достойнство от страна на ответника. Тези вреди следва да бъдат овъзмездени адекватно като ответникът бъде осъден да му заплати сумата от 2000 /две хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

Освен това за времето от 29.03.2018 год. до 22.05.2019 год. в рамките на образуваното от него наказателно производство срещу мен по НЧХД № 694/2018 год. по описа на Районен съд - Благоевград му повдигнал обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, по което бил оправдан, но за продължителен период от време му причинил сериозни по интензитет неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания. Съгласно критерия за справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД „обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост”. На основание тази разпоредба така претърпените от ищеца неимуществени вреди с оглед тяхната продължителност и сила твърди, че следва да бъдат овъзмездени, като ответникът бъде осъден да му заплати сумата от 3000 /три хиляди/ лева, които претендира ведно със законната лихва, считано от 22.05.2019 год. до окончателното изплащане на сумата. Смята, че това е адекватното и справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди съгласно чл.52 от ЗЗД.