Решение № 22176 от 06.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14725/2024
- Вид
- Решение № 22176
- Подписан
- 06.12.2024
- В сила
- 06.12.2024
- Състав
- ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 318 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 22176
**** 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110114725 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, вр. чл. 318 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 21 119,95 лева, представляваща неплатено възнаграждение по договор за възлагане на услуга № 08/11.04.2022 г., а именно: 2 639,95 лева - по фактура № ****/30.06.2022 г., 2 640,00 лева - по фактура № ****/29.07.2022 г., 2 640,00 лева - по фактура № ****10.02.2023 г., 2 640,00 лева по фактура № **********/28.02.2023 г., 2 640,00 лева - по фактура № **********/31.03.2023 г., 2 640,00 лева – по фактура № ****/28.04.2023 г., 2 640,00 лева - по фактура №*****/31.05.2023 г. и 2 640,00 лева - по фактура № *****/29.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.12.2023 г. до изплащане на вземането; 2 188,40 лева, представляваща мораторна лихва за периода от деня, следващ падежа на плащане по всяка от фактурите до 17.12.2023 г., а именно: 444,94 лева - върху вземането по фактура № ****/30.06.2022 г. за периода от 08.07.2022 г. до 17.12.2023 г., 423,67 лева - върху вземането по фактура № ****/29.07.2022 г. за периода от 06.08.2022 г. до 17.12.2023 г., 274,94 лева - върху вземането по фактура № ****10.02.2023 г. за периода от 18.02.2023 г. до 17.12.2023 г., 259,87 лева – върху вземането по фактура № **********/28.02.2023 г. за периода от 08.03.2023 г. до 17.12.2023 г., 233,91 лева – върху вземането по фактура № **********/31.03.2023 г. за периода от 08.04.2023 г. до 17.12.2023 г., 210,46 лева – върху вземането по фактура № ****/28.04.2023 г. за периода от 06.05.2023 г. до 17.12.2023 г., 182,82 лева – върху вземането по фактура № *****/31.05.2023 г. за периода от 08.06.2023 г. до 17.12.2023 г., 157,79 лева - върху вземането по фактура № *****/29.06.2023 г. за периода от 07.07.2023 г. до 17.12.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 69562/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.01.2024 г.
Ищецът ***** твърди, че между него и ответника „**** е сключен договор за възлагане на услуга № 08/11.04.2022 г. на основание проведена процедура с предмет „*****, като надлежно е изпълнил възложената му услуга, както следва: 1/ пазарна площадка „**** с обща площ от 2 700 кв. м. в т. ч. и 220 броя търговски маси и прилежащите зелени площи, 2/ 1 пазарна площадка „*** с обща площ от 2 350 кв. м. в т. ч. и 169 броя търговски маси и прилежащите зелени площи и 3/ пазарна площадка „Борово“ с обща площ от 1 700 кв. м. в т. ч. и 35 броя търговски маси и прилежащите зелени площи, 4/ обект – административна сграда, находяща се на адрес: ***** и прилежащите зелени площи и 5/ обект – административна сграда, находяща се на адрес: **** и прилежащите зелени площи, срещу което ответникът е следвало да заплаща 2 640 лв. с ДДС месечно в едноседмичен срок след подписване на протокола по чл. 2, ал. 2 от договора и получаване на съответната фактура.
Сочи, че от негова страна не е заплатено дължимото възнаграждение за предоставените услуги по „*****, за което са издадени съответните фактури, ккато следва: по фактура № ****/30.06.2022 г. на стойност от 2 639,95 лева, мораторна лихва в размер на 444,94 лева върху вземането по фактура № ****/30.06.2022 г. за периода от 08.07.2022 г. до 17.12.2023 г., по фактура № ****/29.07.2022 г. на стойност от 2 640,00 лева, мораторна лихва в размер на 423,67 лева върху вземането по фактура № ****/29.07.2022 г. за периода от 06.08.2022 г. до 17.12.2023 г., фактура № ****10.02.2023 г. на стойност от 2 640,00 лева, мораторна лихва в размер на 274,94 лева върху вземането по фактура № ****10.02.2023 г. за периода от 18.02.2023 г. до 17.12.2023 г., фактура № **********/28.02.2023 г. на стойност от 2 640,00 лева, мораторна лихва в размер на 259,87 лева върху вземането по фактура № **********/28.02.2023 г. за периода от 08.03.2023 г. до 17.12.2023 г., фактура № **********/31.03.2023 г. на стойност от 2 640,00 лева, мораторна лихва в размер на 233,91 лева върху вземането по фактура № **********/31.03.2023 г. за периода от 08.04.2023 г. до 17.12.2023 г., фактура № ****/28.04.2023 г. на стойност от 2 640,00 лева, мораторна лихва в размер на 210,46 лева върху вземането по фактура № ****/28.04.2023 г. за периода от 06.05.2023 г. до 17.12.2023 г., фактура №*****/31.05.2023 г. на стойност от 2 640,00 лева, мораторна лихва в размер на 182,82 лева върху вземането по фактура № *****/31.05.2023 г. за периода от 08.06.2023 г. до 17.12.2023 г., фактура № *****/29.06.2023 г. на стойност от 2 640,00 лева, мораторна лихва в размер на 157,79 лева върху вземането по фактура № *****/29.06.2023 г. за периода от 07.07.2023 г. до 17.12.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**** не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Със становище от 04.12.2024 г., докладвано в о. с. з. на 05.12.2024 г., процесуалният представител на ищеца – адв. А., е заявила, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото открито съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с 2 което предявените установителни искове за посочените по-горе суми бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.12.2023 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по ч. гр. дело № 69562/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в настоящото исково производство, които съответно възлизат на 516,17 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 3 294,04 лв. – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, като реалното заплащане на последното съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 13.03.2024 г. (л. 151 от делото), в който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***** срещу „****, ЕИК 131029734, със седалище и адрес на управление: **** р-н „****, бул. *****, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, вр. чл. 318 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „**** дължи на ***** сумите, както следва: 21 119,95 лева, представляваща неплатено възнаграждение по договор за възлагане на услуга № 08/11.04.2022 г., а именно: 2 639,95 лева - по фактура № ****/30.06.2022 г., 2 640,00 лева - по фактура № ****/29.07.2022 г., 2 640,00 лева - по фактура № ****10.02.2023 г., 2 640,00 лева - по фактура № **********/28.02.2023 г., 2 640,00 лева - по фактура № **********/31.03.2023 г., 2 640,00 лева – по фактура № ****/28.04.2023 г., 2 640,00 лева - по фактура №*****/31.05.2023 г. и 2 640,00 лева - по фактура № *****/29.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.12.2023 г. до изплащане на вземането; 2 188,40 лева, представляваща мораторна лихва за периода от деня, следващ падежа на плащане по всяка от фактурите до 17.12.2023 г., а именно: 444,94 лева - върху вземането по фактура № ****/30.06.2022 г. за периода от 08.07.2022 г. до 17.12.2023 г., 423,67 лева - върху вземането по фактура № ****/29.07.2022 г. за периода от 06.08.2022 г. до 17.12.2023 г., 274,94 лева върху вземането по фактура № ****10.02.2023 г. за периода от 18.02.2023 г. до 17.12.2023 г., 259,87 лева – върху вземането по фактура № **********/28.02.2023 г. за периода от 08.03.2023 г. до 17.12.2023 г., 233,91 лева – върху вземането по фактура № **********/31.03.2023 г. за периода от 08.04.2023 г. до 17.12.2023 г., 210,46 лева – върху вземането по фактура № ****/28.04.2023 г. за периода от 06.05.2023 г. до 17.12.2023 г., 182,82 лева – върху вземането по фактура № *****/31.05.2023 г. за периода от 08.06.2023 г. до 17.12.2023 г., 157,79 лева - върху вземането по фактура № *****/29.06.2023 г. за периода от 07.07.2023 г. до 17.12.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 69562/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.01.2024 г.
ОСЪЖДА „****, ЕИК 131029734, със седалище и адрес на управление: **** р-н „****, бул. „**** да заплати на *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
*****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 516,17 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 69562/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 3 294,04 лв., представляваща разноски в исковото производство.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4