Определение № 3277 от 24.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3277 гр. Варна, 24.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20263100501322 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от процесуалния представител на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 208597211, гр. София срещу определение № 5430/08.04.2026г., постановено по гр.д. № 9294/2025г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на дружеството, обективрано в молба № 19050/10.03.2026г. за изменение на решение № 408/06.02.2026г. в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.

В частната жалба се сочи, че с признанието на иска по чл. 439 ГПК и с процесуалното и извънпроцесуалното си поведение, страната, явяваща се ответника, не е станала причина за завеждане на делото, поради което разноските за адвокатско възнаграждение, присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА и държавна такса, следва да останат в тежест на ищеца Д. Г., на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК.

Въз основа на изложено настоява за отмяна на определението по чл. 248 ГПК, като разноските за адвокатско възнаграждение останат в тежест на ищеца.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, насрещната по частната жалба страна – Д. Г. счита, че обжалваното определение е законосъобразно, тъй като не е налице първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което моли за потвърждаване на съдебния акт.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С решението, постановено по реда на чл. 237 ГПК, чието изменение в частта за разноските е поискано, първоинстанционният съд е приел за установено в отношенията между Д. Г. и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че е погасено правото на принудително изпълнение в полза на дружеството за следните суми: главница в размер на 8395,67 лв., договорна лихва в размер на 1209,45 лв. за периода от 29.01.2010 г. до 15.11.2010 г., такса за закъснение в размер на 532,65 лв. за периода 29.01.2010 г. до 15.11.2010 г., по договор за текущо потребление от 11.05.2006 г., договор за поръчителство от 11.05.2006 г., на основание чл. 417, т.2 ГПК, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 15.11.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и направените по делото съдебно - деловодни разноски представляващи за държавна такса в размер на 202,76 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 452,76 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, посочени в заповед № 10465 от 17.11.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 17884 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, поради изтекла погасителна давност след издаване на изпълнителния лист, на осн. чл. 439 ГПК.

С оглед изхода на спора, в тежест на ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро, на осн. чл. 38 ЗА, както и държавна такса от 248, 40 евро, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

В отговора на исковата молба, ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, е признало следните релевантни за делото факти: 1./ че е носител на вземания, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 11.05.2006г. и договор за поръчителство от 11.05.2026г., които вземания са прехвърлени с договор за цесия в полза на „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕАД от цедента „БАНКА ДСК“ ЕАД, а с договор за цесия от 21.10.2020г. в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД; 2./ че въз основа на заявление по чл. 417, т. 3 ГПК, заявителят БАНКА ДСК АД се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист в производството по ч.гр.д. № 17884/2010г. на Районен съд – Варна; 3./ че по молба на кредитора е образувано изпълнително производство по изпълнително дело № 502/2012г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева; 3./ че в изпълнителното производство дружеството не е конституирано като взискател и не е заявявало искане за предприемане на изпълнителни действия за удовлетворяване на вземанията; 4./ че изпълнителното производство е прекратено, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; 5./ че правото на принудително изпълнение е погасено по давност поради изтичане на законоустановения срок.

2

Считайки, че с поведението си не е станал повод за завеждане на делото по чл.

439 ГПК, ответникът е настоял разноските в производството да останат в тежест на ищеца.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че ако с поведението си ответникът не е станал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Предпоставките са кумулативни и следва да се преценят във връзка с предмета на делото.

По въпроса за предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК при предявен от длъжника срещу кредитора иск по чл. 439 ГПК за недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, когато искът е признат от кредитора и той разполага с изпълнителен лист, а по образуваното изпълнително дело е настъпила перемпция, е постановено практика по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, обективирана в Определение № 3006 от 27.10.2025 г., постановено по ч.т.д. № 2266/2024 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Определение № 2807 от 08.10.2025 г., постановено по ч.т.д. № 1477/2025 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Определение № 1220 от 05.12.2023 г., постановено по ч.т.д.

№ 1809/2023 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и др., която се възприема от съда. В нея е прието, че за да се освободи от отговорност за съдебни разноски, кредиторът следва да докаже, че с извънсъдебното си поведение не е създал предпоставки за предявява от длъжника на отрицателния установителен иск, като не е достатъчно фактически да не е предприел действия по образуване на ново изпълнително дело.

Съобразявайки, че за да отрече със СПН процесуалното право на кредитора да удовлетвори удостовереното в изпълнителния лист изпълняемо право, чрез държавна принуда след изтичане на срока на погасителната давност, длъжникът следва да предяви отрицателен установителен иск, че фактът на прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /поради настъпила перемпция/, не е пречка кредиторът да получи обратно изпълнителния лист и да образува ново производство за принудително изпълнение, по което бъдат предприети изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника, както и, че не се твърди и доказва изпълнителният лист да е върнат на длъжника, то следва да се приеме, че с извънпроцесуалното си поведение, ответникът е станал причина за завеждане на делото.

Предвид изложеното, доколкото не е налице една от предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 200 евро и тези за дължима за производството държавна такса по чл. 78, ал. 6 ГПК, следва да останат в тежест на ищеца.

Изложеното налага извод за неоснователност на сезиралата съда частна жалба, поради което атакуваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5430/08.04.2026г., постановено по гр.д. № 9294/2025г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 208597211, гр. София, обективрано в молба № 19050/10.03.2026г. за изменение на решение № 408/06.02.2026г. в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4