Присъда № 5 от 08.05.2024, Районен съд - Каварна

МОТИВИ към присъда № 5/08.05.2024 г. по НОХД 112/2023 г. по описа на Районен съд Каварна Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура Добрич ТО Каварна с внесен обвинителен акт против Й. В. Й., ****, с постоянен адрес: гр.

Каварна, ул. “***“ № 36, вх. Б, ет. 8, ап. 23, българин, български гражданин, неженен, неосъждан (реабилитиран по право) с основно образование, безработен, ЕГН **********, за това, че на 21.12.2021 г. в гр. Каварна, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – мобилен телефон XIAOMI Редми-9, собственост на И. В. К., на стойност 151,20 лв., като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 206, ал.

5, вр. с ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Добрич поддържа изцяло повдигнатото обвинение и намира, че въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства обвинението се явява доказано по несъмнен начин и подсъдимият е виновен в извършването на престъплението за което е обвинен. Пледира за определяне на наказание при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства, като предлага да бъде наложено наказание глоба в размер на 250 лв.

Защитникът на подсъдимия, адв. Г., пледира за оправдателна присъда.

Изразява становище, че обвинението е несъставомерно. Същото е и недоказано от събраните доказателства, от които се установява неизпълнение на граждански договор. Поддържа, че обвиняемият не е извършил деянието по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият Й. В. Й. в съдебно заседание се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. В последната си дума изразява съжаление, за стореното.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и самопризнанията на подсъдимия, по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Й. В. Й., ЕГН ********** е ****, с постоянен адрес: гр.

Каварна, ул. “***“ № 36, вх. Б, ет. 8, ап. 23, българин, български гражданин, неженен, неосъждан (реабилитиран по право) с основно образование, безработен.

На 21.12.2021 г. около 16.00 часа на мобилния телефон на св. И. В. К. позвънил подсъдимият Й. В. Й. и му казал, че ще отиде до дома му във връзка с мобилния телефон марка XIAOMI Редми-9, който К. бил обявил за продаване в социалните мрежи. Причината поради, която К. решил да обяви мобилния телефон за продажба била, че към него момент бил трудно подвижен, вследствие фрактура на крака и му предстояли операции, за които имал нужда от парични средства. Мобилното устройство било подарък от К.

1 за приятелката му св. П. Д., за което нямал документи.

Около 16.30 часа подс. Й. отишъл до дома на свидетеля И. К. и заявил готовност да вземе телефона, за да го продаде. Подс. Й. уверил св. К., че ще му помогне да продаде телефона си за 220 лева, като за услугата искал да получи 10 лева. Свидетел на договорката била П. К. Д.-приятелка на К..

Подсъдимият Й. заедно със св. П. Д. отишли до рампите в градския парк на гр. Каварна, находящи се срещу помощното училище, където тя му дала телефона и зарядното за него, без СИМ карта. Д. предложила на Й. да отиде с него до човека, който ще купува телефона, но подсъдимият отхвърлил предложението й. След известно време подс. Й. се върнал при св. Д. като и съобщил, че човекът не си е в къщи. След известно време подс. Й. отново отишъл да провери, но отново се върнал и казал на Д., че човекът, който трябвало да закупи телефона го няма. Подсъдимият предложил на Д. да се прибира в къщи, а той обещал след 19.00 часа да донесе парите от продажбата на телефона у дома им.

След като минало уговореното време св.К. се опитал няколко пъти да се свърже с подс.Й., но не успял, затова подал сигнал до полицията, чрез ЕЕН 112, за случилото се.

В обясненията дадени в съдебно заседание проведено на 05.12.2022 г. подс. Й. заявява, че след като взел телефона, отишъл във Варна, продал го на неизвестно лице и изхарчил парите. До датата на приключване на съдебното следствие подсъдимият не е върнал на собственика, респ. неговите наследници, вещта или нейната равностойност.

Според оценката на вещото лице предмета на обсебване: мобилен телефон марка XIAOMI Редми-9, собственост на пострадалия И. В. К., към момента на деянието възлизал на стойността 151.20 лева.

От двете заключения на вещите лица по изготвените за нуждите на наказателното производство СПЕ се установява, че към момента на извършване на деянието - 21.12.2021 г. подсъдимият Й. не се е намирал в „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“ и не е страдал от тежко слабоумие. Бил е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От свидетелството за съдимост на подс. Й. е видно, че същият е реабилитиран и е с недобри характеристични данни.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и способите за доказване (изготвените по делото експертизи), които го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите П. К. Д. и И. И. К.

/последните приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 от НПК/, от заключението на изготвената в хода на ДП съдебна-оценителна експертиза и изготвените в хода на съдебното следствие две съдебно-психиатрични експертизи, от справките за съдимост и характеристични данни на подсъдимия, както и от останалите писмени 2 доказателства, приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетеля П. К., дадени в хода на съдебното следствие, както и надлежно приобщените нейни показания, дадени в хода на досъдебното производство, пред съдия, които не противоречат на дадените в съдебно заседание, но са по подробни с оглед поблизкия времеви момент на депозирането им до инкриминираното събитие.

Показанията на свидетеля съдът кредитира като ясни и кореспондиращи с документите по делото.

Съдът кредитира и показанията на св.И. И. К. приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, с оглед настъпилата смърт на свидетеля в хода на съдебното производство, като намира същите за подробни, ясни, лишени от вътрешни противоречия и такива с останалата доказателствена съвкупност.

Следва да се отчете, че фактическите обстоятелства по делото са безспорно установени, като в разпитите си свидетелите не изказват противоречия, нито се констатират такива между показанията на свидетелите и останалия доказателствен материал.

Съдът кредитира и изготвените по делото експертни заключение на оценителната експертиза и психиатричните експертизи, които са пълни, обосновани и изготвени от компетентни вещи лица.

Доказателствените източници в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, като еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е извършител на деянието.

При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

Престъпление обсебване е налице, когато дееца получи на някакво правно основание (определено конкретно – било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо предаване) чуждо имущество, да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес, като недвусмислено манифестира промяната на отношението си към него като към свое, засягайки възможността на собственикът на вещта да се разпорежда с нея. В правната теория и съдебната практика е прието еднопосочно, че изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с чуждата вещ, така и в отказ същата да бъде върната на собственика й. Във втората хипотеза отказът да се върне вещта следва да е противозаконен, като поведението на дееца да бъде в разрез с правното основание, на което той владее тази вещ (в тази насока Решение № 46/2014 г., II НО на ВКС, Решение № 231/2001 г. на I НО на ВКС и Решение № 35/2009 на III НО на ВКС). За да е налице обсебване е необходимо деецът да присвои чуждата движима вещ, която владее или пази на законно основание, а своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към вещта, който престава да я счита за чужда и започва да я държи като своя.

Невръщането на чуждата вещ след поискването й от собственика или на 3 лицето на което е следвало да бъде върната, се определя като акт на имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна дейност. Престъплението е резултатно и като такова, може да бъде извършено само с пряк умисъл, деецът трябва да съзнава, че поведението му ще увреди защитените обществени отношения, свързани със собствеността (интелектуалния момента на умисъла) и да желае настъпването на общественоопасния резултат (волевия момент).

От обективна страна подсъдимият Й. В. Й. на валидно правно основание, е получил владението върху чужда движима вещ – мобилен телефон XIAOMI Редми-9, собственост на И. В. К., със задължението да я продаде, като получената от продажбата сума предаде на собственика, а за себе си задържи сумата от 10 лева. След като не продал вещта съгласно уговорката и не я върнал на собственика, а я задържал за себе си осъществявайки нейното противозаконно присвояване, а в последствие разпореждайки се с нея в собствен интерес, подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 206, ал. 5, вр. с ал. 1 от НК. Престъплението е довършено с факта на задържането на вещта след изтичането на срока на правомерното владение.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл подсъдимият е знаел, че вещта не е негова собственост, че я е получил съгласно конкретна договорка между страните, която не е спазил, а се е разпоредели с нея в собствен интерес извън представените му правомощия, т. е. целял е настъпването на обществено опасните последици.

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – подс. Й.

В. Й. е пълнолетно вменяемо лице. По време на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

По вида и размера на наказанието

Разпоредбата на чл. 206, ал. 5, вр. с ал. 1 от НК предвижда налагането на наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. При определяне на наказанието, съдът взе предвид наличните смекчаващи отговорността на подс. Й. обстоятелства: неосъждан /реабилитиран по право/, невисоката степен на обществената опасност на деянието, младата му възраст, доброто процесуално поведение, както и отегчаващите: недобри характеристични данни и невъзстановяване стойноста на предмета на престъплението.

Състава на съда намери, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, не представляват съществено отклонение от типичните случаи и не притежават нито изключителност, нито извънредност, нито необичайност, каквито законодателят изисква за приложението на чл. 55 от НК. Тук следва да се отчете и наличието на отегчаващите обстоятелства, изключващи възможността смекчаващите такива да бъдат оценени като многобройни и да мотивират настоящата инстанция да приеме, че и найлекото наказание, предвидено за извършеното от подс. Й. се явява 4 несъразмерно тежко, а именно, че предметът на престъпно посегателство не е възстановен, т. е. последиците от престъплението не са ликвидирани.

При определянето на наказанието се прецениха и подбудите за извършване на престъплението – лошото материално положение на подсъдимия и незачитане от негова страна на правовия ред, гарантиращ свободното и пълноценно осъществявате на конституционното правото на собственост в страната.

При това положение настоящият състав на съда счете за справедливо и съответно на извършеното, да наложи на подс. Й. наказание при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно – глоба в размер на 300,00 лева.

Съдът счете, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на специалната и генерална превенция на наказанието визирани в чл.

36 от НК, като се обезпечи въздържането на подсъдимия от извършване а други престъпления и коригиране на ценностната му система.

По разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Й. В. Й., с ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР Добрич сумата 58,50 лв. /петдесет и осем лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Каварна сумата 832,20 лв. /осемстотин тридесет и два лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски в съдебното производство.