Решение № 329 от 25.09.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Пловдив, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.а

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000462 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на Г. И. А., ЕГН **********, в качеството й на новоизбран председател на НЧ "Г. М - ****" - с.С., ЕИК *********, срещу решение №305/05.07.2024г., постановено по т.д. №379/2024г. по описа окръжен съд Пловдив. С обжалваното решение е оставена без уважение жалбата на Г. И. А., ЕГН **********, като новоизбран председател на НЧ "Г.

М - ****" - с.С., ЕИК *********, чрез пълномощник адв.С. С., против отказ на длъжностно лице по регистрация при А* №**************/********г. за вписване на промени по партида на ч., заявени със заявление обр.А** №**************.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, с искане да бъде отменено и да се дадат указания на ДЛР при А* за вписване на заявените за вписване обстоятелства. Въведено е оплакване, че решението на окръжния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Жалбоподателят се позовава 1 на задължителната съдебна практика – ТР №1/31.03.2023г. по тълк.д.

№1/2020г. на ОСТК; ТР №6/15.01.2019г. по тълк.д. №6/2017г. на ОСГТК; на разпоредбите на ЗТРРЮЛНЦ – чл.21 – чл.25. Твърди се неизпълнение на задължението на ДЛР по чл.22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, както и на възможността проверяващият съд да даде дължимите от ДЛР указания. Като неправилност на обжалваното решение се посочва неправилно приложение на нормата на чл.15 ал.1, изр.2-ро от ЗНЧ, като жалбоподателят се позовава и на аналогичната разпоредба на чл.16, ал.1, изр.2-ро от Устава на ч., като са наведени подробно доводи в тази насока. Твърди се противоречие в мотивите, поради разминаването между фактите и приложената от съда материалноправна норма. Наведени са доводи, че предвиденият в чл.15, ал.1, изр.2-ро от ЗНЧ 15-дневен срок е инструктивен, а не преклузивен, както и съображения, свеждащи се до тълкуване на правната норма, като е цитирана съдебна практика. Изразено е несъгласие с изводите на окръжния съд за ненадлежно връчване на поканите за провеждане на общо събрание, /като са анализирани доказателства/. Въведено е възражение срещу извода на съда, че в списъка на членовете не са отразени адресите, посочени от тях за писмена кореспонденция, на които могат да бъдат открити. Във връзка с отправяне на поканите за провеждане на ОС до членовете на ч., жалбоподателят се позовава и на неправилно приложение на нормата на чл.43 от Общите условия на договора с потребителите на универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Б. п.“ ЕАД. Изразено е и несъгласие с извода на съда за непровеждане на събранието на мястото, посочено в поканите, „че събранието следвало да бъде изначало насрочено на място, на което достъпът не би бил ограничен“. Твърди се и че с оглед общия брой на членовете на ч., броят на гласувалите членове на общото събрание за взетите решения, дори и да бяха присъствали други членове и да биха гласували против, не би се стигнало до нарушение изискването за кворум, както и за мнозинство за взимане на решенията. Жалбата съдържа и позоваване на чл.11 ал.1 и ал.2 от К.з.п.* и основните свободи, както и на чл.44 ал.1 от Конституцията на РБ. Към жалбата са приложени писмени доказателства – изброени.

В постъпилия писмен отговор от А*, представлявана от ИД Д.М., чрез юк. И. И., се оспорва подадената жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

2

Пловдивският апелативен съд провери основателността на оплакванията, изложени във въззивната жалба и с оглед на представените по делото доказателства прие следното:

Със заявление образец А** вх.№************** са заявени за вписване по партидата на НЧ "Г. М - ****" - с.С., ЕИК ********* за вписване промени в подлежащите на вписване обстоятелства: за вписване на нови председател и секретар, представляващи ч., за вписване на нов числен и поименен състав на П. к. и на Н. на ч., които промени произтичат от взети на 17.05.2024г. решения на извънредно общо събрание на ч..

За да потвърди отказа на ДЛР при А*, окръжният съд е възприел изводите на длъжностното лице по регистрацията за нередовно свикване на извънредното общо събрание /че от приложените към заявлението документи не се установява редовността на свикване и провеждане на събранието, поспециално не се установява всички членове на ч. да са били надлежни поканени/, както и че общото събрание е незаконно проведено, тъй като според приложения протокол същото се е провело на място, различно от посоченото в поканата.

Спазвайки именно цитираната от жалбоподателя задължителна съдебна практика

– ТР №6/15.01.2019г. по тълк.д. №6/2017г. на ОСГТК ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба /и доколкото чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ препраща към реда за разглеждане на частни жалби/, окръжният съд е изложил и допълнителни съображения за липса на предпоставките за вписване на заявените за вписване обстоятелства, свеждащи се до нередовно свикване и провеждане на извънредното общо събрание.

Данните, изведени от приложените към заявлението документи, сочат, че заявените за вписване обстоятелства произтичат, както се посочи, от взети на 17.05.2024г. решения на извънредно общо събрание на ч.. Същото е свикано от П. к., след като последната е отправила искане за свикване на извънредно общо събрание до Н. на 11.03.2024г., а на 24.04.2024г. П. к. е свикала извънредното общо събрание – съгласно покана за свикване, носеща посочената дата.

Не се споделя казаното от окръжния съд, че извънредното общо 3 събрание е свикано от П. к. в нарушение изискванията на устава, аргументирани с тълкуването на чл.16 ал.1 от действащия Устав, а именно, че според същия, единственият орган, оправомощен да свика редовно или извънредно общо събрание, е Н. на ч.. Вярно е, че нормата на чл.16 ал.1, изр. второ от действащия Устав гласи: „Извънредно общо събрание може да бъде свикано по решение на Н., по искане на П. к. или на 1/3 от действителните членове на ч.“. Тази норма обаче, изрично предвижда, че извънредно общо събрание може да се свика по искане на П. к. /каквото в случая е упражнено/, но не регламентира по-нататъшната процедура по така упражнено право на искане от посочения орган. Тази процедура е разписана в Закона и тя е именно разпоредбата на чл.15 ал.1 от Закона за народните читалища. Съгласно цитираната разпоредба, извънредно общо събрание може да бъде свикано по решение на Н., по искане на П. к. или на една трета от членовете на ч. с право на глас; При отказ на Н. да свика извънредно общо събрание, до 15 дни от постъпването на искането П. к. или една трета от членовете на ч. с право на глас могат да свикат извънредно общо събрание от свое име. В случая не се касае за съотношение на специална норма на Устава спрямо норма на Закона, както е приел окръжният съд, а за непълнота на Устава, при което приложение следва да намери законовата норма. Неправилно е и тълкуването, дадено от окръжния съд на разпоредбата на чл.15 ал.1 от ЗНЧ по приложимостта на визирания в същата 15-дневен срок, което се дължи на непрецизно употребена пунктуация в третото изречение /като изразът „до 15 дни от постъпването на искането“ е обособена част от изречението и би следвало да бъде поставен пунктуационният знак „ ,“ и след този израз/. В този смисъл настоящият съд споделя изцяло приетото в цитираното от жалбоподателя решение

№50023/06.07.2023г. на ВКС по т. д. №322/2022г., I т. о., което е в насока, че логическото тълкуване на чл.15 ал.1, изр. трето, води до извод, че волята на законодателя е за оправомощаване на П. к. да свика извънредно общо събрание, в случай че в 15-дневен срок от постъпване на искането й до Н., последният орган не удовлетвори това искане /а не както е приел окръжният съд, че правото на П. к. е скрепено със срок и той е в рамките на 15 дни от постъпването на искането, което е постъпило на 11.03.2024г., а поканата за свикване на събрание, изготвена от П. к. на основание чл.15, ал.1, изречение трето ЗНЧ, датира от 24.04.2024г./. Визираният в разпоредбата 15-дневен срок от постъпване на искането, е срокът, в който следва да бъде материализирана 4 волята на Н. да свика извънредно общо събрание и при отказ – изричен или мълчалив /непредприемане на действия по свикване на ИОС в рамките на този 15-дневен срок/ настъпва потестативното право за П. к. да свика ИОС от свое име. Противното би било житейски и правно нелогично. /Аргумент в подкрепа на даденото тълкуване е аналогичната воля на законодателя по отношение реда за свикване на ОС на други юридически лица, намерила израз в разпоредбата на чл.128 ал.2, изр.2 от ТЗ; чл.223 ал.2 от ТЗ; чл.16 ал.4 от ЗК./ Неправилно е тълкуването, дадено от окръжния съд на разпоредбата на чл.43 „Условия за доставяне“ от Общите условия на договора с потребителите на универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Б. п.“ ЕАД /в сила от 19.05.2014г./ и по- конкретно – на б. „б“ от същия.

Вярно е, че изр. първо гласи: „В случай че получателят отказва да получи пощенската пратка…, той отбелязва това върху служебния формуляр и се подписва“. Това изречение е тълкувано изолирано от общия дух на нормата и систематичната му връзка с изр. второ: „Ако получателят откаже, това се удостоверява от пощенския служител“ – т.е. – пощенският служител удостоверява, както отказа на адресата, така и отказа му да отбележи това и да се подпише върху служебния формуляр. /В този смисъл окръжният съд неправилно е приел, че тъй като липсвал подпис на лицето, отказало да получи пратката, не е налице надлежно удостоверен отказ./ Що се отнася до казаното от окръжния съд, че в списъка на действителните индивидуални членове на ч. няма адреси на членовете, следва да се посочи, че действително липсва такова законово изискване или изискване, разписано в Устава, но това би било удачно за прецизност на проверката по чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ, като, според представения „Списък на действителните индивидуални членове на НЧ към 24.04.2024г., членственият състав на ч. е от 121 индивидуални членове.

Споделят се изцяло обаче изводите на окръжния съд за ненадлежно свикване на извънредното общо събрание, поради неизпълнение на императивното изискване на чл.15 ал.2 от ЗНЧ, възпроизведен в чл.16 ал.2 от Устава на ч., свеждащо се до това – всички членове на ч. да бъдат надлежно поканени за насроченото ИОС, не по-късно от 7 дни от датата на провеждането му. Окръжният съд е извършил прецизен и детайлен анализ на доказателствата, относими към проверката за съществуване на заявеното за 5 вписване обстоятелство и съответствието му със закона и в тази насока липсва твърдяното от жалбоподателя разминаване между фактите и приложената от съда материалноправна норма. Документите, относими към съществуването на заявените за вписване обстоятелства сочат, че преобладаващият членствен състав на ч. от общия брой членове 121, са получили поканата за провеждане на ИОС лично и в срок /подписи, положени в Списък на действителните индивидуални членове на НЧ, получили покана за свикване на ИОС –л.41л.43/, а четиринадесет са получили покана по пощата. От 14-те уведомени по пощата, шестима са отказали да получат пратката, петима са я получили лично или чрез член на домакинството, за един пратката е „непотърсена“, а за последните двама И. Ж. - № ** и С. К. - № ** липсват данни за доставка/връчване на пощенското известие за доставяне. Приложените известия за доставяне /л.46 и л.47/ не съдържат данни за връчване /отразена дата на връчване/. Относно начина на изпращане на поканата, съдебната практика трайно е установила правилото, че законът акцентира най-вече върху доказаността на факта на получаването на поканата за събранието, като способът, по който е станало това, няма решаващо значение. С оглед горепосочените констатации поканата за провеждането на ИОС не е надлежно връчена/получена от трима от членовете на ч.. Решенията на върховния орган на юридическо лице, включително и на това с нестопанска цел, каквото е народното читалище, са надлежно, законно формирани, при положение че общото събрание е надлежно свикано и надлежно проведено, като двете изисквания следва да са налице кумулативно. Връчването на поканата за провеждане на ОС при изискуемите се от закона и устава условия – в случая – надлежното връчване на поканата на всички членове, е елемент от законосъобрасността при свикване на ОС, а изискванията за материалноправна законосъобразност – кворум и мнозинство, са елемент от изискването за законосъобразно провеждане на ОС. Неспазването на което и да е от тези изисквания опорочава взетите от върховния орган на юридическото лице решения. А съгласно разпоредбата на чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществува заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, а това се установява от представените документи. Доколкото именно от представените документи и конкретно – от приложените от самия заявител към заявлението по чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ известия за доставяне на поканите е 6 видно, че част от членовете на ч., макар и малка, не са надлежно поканени – не е спазено предвиденото от закона и от устава изискване за връчване на поканата за провеждане на ИОС, то длъжностното лице по регистрацията, в рамките на предоставената му от закона компетентност, правилно е постановило отказ за вписване на подлежащите на вписване решения, взети на проведеното на 17.05.2024г. ИОС, в какъвто смисъл е изводът на окръжния съд в обжалваното решение. Ненадлежното свикване на ОС води до възпрепятстване на упражняването на члевствените права и доводът на жалбоподателя, че с оглед общия брой на членовете на ч., броят на гласувалите членове на общото събрание за взетите решения, дори и да бяха присъствали други членове и да биха гласували против, не би се стигнало до нарушение изискването за кворум, както и за мнозинство за взимане на решенията – не намира правна опора. За пълнота само следва да се посочи, че в конкретния случай този довод не би могъл да бъде основателен.