Решение № 312 от 20.12.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Шумен, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20233600500481 по описа за 2023 година

Производство по чл.435, ал.2, т.6 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 14435/12.09.2023 г. депозирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр. София, действащо чрез пълномощника юрисконсулт М.Н., против Постановление с изх. № 12070/16.08.2023 г. /изпратено до длъжника със съобщение изх.№ 12451/24.08.2023 г./ по изп. дело № 20239310400436 по описа на ЧСИ Р. Р. с рег. № 931, с район на действие района на ШОС. Жалбоподателят счита постановлението за незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че във връзка с влязло сила решение № 471/14.06.2023 г. по гр.д. № 2166/2023 г. на ШРС и договор за цесия своевременно на 20.07.2023 г. извършили плащане на дължимата сума на адв. Д. С.. На 24.07.2023 г. получили ПДИ за заплащане на същата сума от ЧСИ Р. Р., което е след датата на плащане на задължението. Считат, че не са дали повод за образуване на изпълнителното дело, а напротив, в най-кратък срок са превели сумите на адв. С.. На 03.08.2023г. депозирали молба за прекратяване на изпълнителното дело с приложено доказателство за направеното плащане, но ЧСИс постановил атакувания отказ. Моли съдът да отмени постановлението и да прекрати изпълнителното дело, тъй като задължението било платено преди получаване на ПДИ и сторените разноски следва да останат за сметка на страните, така като са направени.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят е депозирал писмено възражение по жалбата, като счита същата за неоснователна.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за неоснователност на жалбата.

1

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, /съобщението за постановлението е получено на 28.08.2023 г., а видно от приложената товарителница № 1-000623017129080080002701212, на Sрeedy, жалбата е подадена на 11.09.2023 г./, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдения изпълнител, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Приложеното изп. д.№ 20239310400436 по описа на ЧСИ с рег. № 931 Р. Р. е образувано по депозирана на 17.07.2023 г. молба от Д. С. С., с приложен към нея изпълнителен лист № 235/13.07.2023 г. издаден по гр.д. № 2166/2022 г. на ШРС, в полза на К.В.З., срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр. София, за заплащане на сумата от 147,03 лв. деловодни разноски. В молбата за образуване е посочен алтернативен способ за изпълнение опис и продажба на вещи, собственост на длъжника.

Видно от приложения договор за цесия от 13.07.2023 г. К.В.З. прехвърлил вземането си спрямо „Ти Би Ай Банк“ по гр.д.№ 2166/2022г. на ШРС, на Д. С. С.. На 13.07.2023 г. Д.

С. е уведомил банката за извършената цесия.

На 20.07.2023 г. по ел. поща Д. С. е уведомил ЧСИ, че на същата дата му е преведена сумата от 147.03лв. и моли дълга по делото да бъде намален с посочената сума.

На 24.07.2023 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че вземането възлиза на сумата 667,27лв. от които 147,03лв. неолихвяема сума, 350лв. разноски по изп. дело и 170,24лв. такси по ТТР ЗЧСИ.

С молба вх.№ 12720/03.08.2023 г. длъжникът е поискал ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, тъй като е платил сумата на взискателя на 20.07.2023 г., преди получаване на поканата за доброволно изпълнение /24.07.2023 г./. Към молбата прилага платежно нареждане за внесената на 20.07.2023 г. сума от 147,03лв. в полза на Д. С. С..

С постановление изх.№ 12070/16.08.2023 г. ЧСИ е постановил отказ да прекрати изпълнителното дело. Приел е за погасено чрез плащане на 20.07.2023 г. задължението по изпълнителния лист в размер на 147,03лв., като е постановил, че производството продължава за събиране на дължимите разноски по същото, в размер на 520,24лв.. ЧСИ е приел в мотивите си, че плащането е извършено на 20.07.2023 г., т.е. след образуване на изпълнителното дело /17.07.2023 г./, поради което на основание чл.79, ал.1, т.1 ГПК разноските по изпълнителното производство следва да се поемат от длъжника.

С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Според нормата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК изпълнението се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на 2 изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителния процес като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят. Посочената разпоредба съдържа изчерпателно хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. Това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентност по разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на длъжника по реда на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно – плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва с недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки, че задължението е било доброволно изпълнено.

В случая не се спори по делото, а и от представеното платежно нареждане се установява, че сумата, предмет на изпълнителния лист е заплатена на 20.07.2023 г. Това плащане обаче не е извършено преди образуване на изпълнителното производство 17.07.2023 г. Следователно плащането е било извършено в хода на висящото изпълнително производство и не са налице предпоставките на нормата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК за прекратяване на изпълнението.

Не може да бъде споделено съображението на длъжника, че след като задължението е платено преди получаване на поканата за доброволно изпълнение разноските следва да останат за сметка на страните, така както са направени. Както се посочи по-горе действието по изпълнението се предприема в рамките на образуваното вече изпълнително дело, т. е. получаването на поканата за доброволно изпълнение не се приравнява по правни последици на "образуване на изпълнителното производство" по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.

Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата начл.79 от ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласночл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В случая процесното изпълняемо права не е погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство, а след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число за процесуално представителство, защита и съдействие, както и за начислените такси по ТТРЗЧСИ. По делото няма данни дължимите такси и разноски по изпълнението да са заплатени от длъжника. Ето защо изпълнителното производство спрямо длъжника следва да 3 продължи за събиране на разноските по изпълнението, поради което не е налице основание за неговото прекратяване.

Предвид изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.437 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 14435/12.09.2023 г. депозирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр. София, действащо чрез пълномощника юрисконсулт М.Н., против Постановление с изх. № 12070/16.08.2023 г. /изпратено до длъжника със съобщение изх.№ 12451/24.08.2023 г./ по изп. дело № 20239310400436 по описа на ЧСИ Р. Р. с рег. № 931, с район на действие района на ШОС, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4