Определение № 8819 от 06.04.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8819 гр. София, 06.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20211110148895 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на редовна искова молба, подадена от „Теленор България” ЕАД, с която са предявени допустими установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу С. Т. М.. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения й на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. А., е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила основателността на исковете. Поради това и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен проект за доклад и съдът да се произнесе по доказателствените искания на ищеца (доколкото само той е направил такива).

Мотивиран от горното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.05.2022 г. от 10:05 часа , за която дата да се призоват страните.

НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

2. Ищецът „Теленор България” ЕАД твърди, че между него и ответника С. Т. М. бил сключен договор за мобилни услуги от 03.01.2015 г. за мобилен номер ***, изменен с допълнително споразумение от 05.04.2018 г. Във връзка с този договор между страните бил сключен договор за лизинг от 04.05.2018 г. на устройство Huawei Р20 Lite dual black. В исковата молба се сочи, че стандартната цена на устройството била 869,90 лева, а договорената лизингова цена с избраната програма Тотал – 527,76 лева, както и че отстъпката, която ответницата получила била в размер на 342,14 лева.

Изложено е, че между страните бил сключен и договор за мобилни услуги от 28.01.2018 г. за номер ***. Във връзка с него подписали и договор за лизинг от 04.05.2018 г. на устройство Huawei Mate 10 Lite dual black при лизингова цена от 662,16 лева и стандартна цена на устройството в размер на 869,90 лева. Ищецът 1 поддържа, че отстъпката, която получила С. Т. М. за устройството била в размер на 207,74 лева. Излага, че поради неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на дължимите суми по договорите същите били предсрочно прекратени по нейна вина.

Поради това и на основание т. IV-4 от допълнителното споразумение от 05.04.2018 г. за нея възникнало задължение да заплати в полза на „Теленор България” ЕАД сумата 274,08 лева – неустойка, формирана по следния начин: 92,46 лева – стойност на три стандартни абонаментни такси в размер на 30,82 лева и 181,62 лева – част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и общата лизингова цена, съответстваща на оставащия срок на договора. На основание т. 11 от договора от 28.01.2018 г. за С. Т. М. възникнало задължение да заплати на ищеца неустойка в размер на 149,73 лева, формирана, както следва: 62,46 лева – стойност на три месечни абонаментни такси в размер на 20,82 лева и 87,27 лева - част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и общата лизингова цена, съответстваща на оставащия срок на договора. Въз основа на подадено от „Теленор България” ЕАД заявление по чл. 410 ГПК в негова полза срещу С. Т. М. била издадена заповед за изпълнение за посочените вземания по ч.гр.д. № 46057/ 2020 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав. Тъй като препис от заповедта бил връчен на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 47 ГПК, съдът указал на дружеството да предяви искове за установяване на вземанията си. Поради това „Теленор България” ЕАД предявило исковете, предмет на настоящия процес, с които иска да бъде признато за установено, че ответницата му дължи 274,08 лева – неустойка по т. IV-4 от допълнителното споразумение от 05.04.2018 г., формирана по следния начин: 92,46 лева – стойност на три стандартни абонаментни такси в размер на 30,82 лева и 181,62 лева – част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и общата лизингова цена, съответстваща на оставащия срок на договора; както и 149,73 лева – неустойка по т. 11 от договора от 28.01.2018, формирана, както следва:

62,46 лева – стойност на три месечни абонаментни такси в размер на 20,82 лева и 87,27 лева - част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и общата лизингова цена, съответстваща на оставащия срок на договора.

3. Ответникът С. Т. М. чрез назначения й на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. А. оспорва предявените искове. Сочи, че договорът за потребление е сключен при общи условия, с които не е имала възможност да се запознае предварително и да влияе върху съдържанието им, както и че същият е в нейна вреда и създава значителна нееквивалентност между правата и задълженията на страните. С оглед на тези съображения счита, че договорът е нищожен.

3. Доказателствената тежест се разпределя както следва:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е поел задължение да заплати посочените неустойки при прекратяване на договорите поради забава в изпълнението на задълженията й и размера им; че действието на договорите е прекратено на соченото основание; както и датата на прекратяване на договорите. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнила задълженията си по договорите за заплащане на дължимите суми в срок, или че е заплатила претендираните неустойки, за което не сочи доказателства.

4. УКАЗВА на ответника да конкретизира твърдението си за нищожност на договор, като посочи кой договор е нищожен, защо счита, че е сключен в нейна врата и в какво се изразява нееквивалентността на правата и задълженията на страните.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 46057/ 2020 г., по описа на Софийски районен съд, 51 2 състав.

УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в този срок не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл.

238, ал. 2 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3