Решение № 109 от 11.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Ловеч, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500191 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 42/20.02.2024 г. постановено по гр.д. 52/2023. на Районен съдТетевен е осъден Н. О. И. ********** от с. ***, Ловешка обл., Н. О. И., ЕГН **********, от с. ***, Ловешка област и В. О. Д., ЕГН **********, от с. ***, Ловешка област, да заплатят, на основание чл.410,ал.1,т.З от КЗ, на „Д.-О. ЗАСТРАХОВАНЕ", с ЕИК:**********,със седалище и адрес на управление н град ***, представлявано заедно от К. Х. Ч. и Б. А. В., чрез пълномощника по делото адвокат П. А. - АК-Плевен, сумата в размер на по 2 237.04/две хиляди двеста тридесет и седем лева и четири ст./лева всеки един от тях, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 27.01.2023 година до окончателното и заплащане, а за разликата до претендираната сума от по 2 242.04 лева, отхвърля исковете срещу ответниците, като неоснователни и недоказани, осъден е Н. О. И., ЕГН ********** от с. ***, Ловешка обл., Н. О. И., ЕГН **********, от с. ***, Ловешка област и В. О. Д., ЕГН **********, от с. ***, Ловешка област, да заплатят на основание чл.410,ал.1,т.З от КЗ, на Д.-О. ЗАСТРАХОВАНЕ", с ЕИК: **********,със седалище и адрес на управление н град ***,представлявано заедно от К. Х. Ч. и Б. А. В., чрез пълномощника по делото адвокат П. А. - АК - Плевен, сумата от 1 548.44/хиляда петстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и четири ст./лева, представляваща сторени разноски в производството.

1

Постъпила е въззивна жалба вх.№1440/8.03.2024 г. от адв.С. С., като пълномощник на Н. О. И. ********** от с. ***, Ловешка обл., Н. О. И., ЕГН **********, от с. ***, Ловешка област и В. О. Д., ЕГН **********, от с. ***, Ловешка област против съдебно решение № 42/20.02.2024 г. постановено по гр.д. 52/2023. на Районен съд-Тетевен . Считат, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, с молба да бъде отменено, тъй като съдът се е произнесъл по ИМ с неясен петитума, тъй като само позоваването на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ не е достатъчно, да се приеме, че на ответниците им е ясно, на какво основание се претендира обезщетение от тях, в съдебния акт не се сочи, къде е действителното място на ПТП - път и километър и дали делото е подсъдно на РСН-Тетевен.

Изтъква, че за да постанови обжалваното Решение, съдът е приел, че в случая са налице всички предпоставки за уважаване на регресния иск, като е посочил, че безспорно е установено елементите на застрахователното правоотношение, като е спорен въпроса за това, следва ли да се ангажира отговорността на ответника за причинените щети на основание чл.50 от ЗЗД, като в крайна сметка е приел, че следва да се ангажира тази отговорност, като е направил компилация между спорни гласни и писмени доказателства, експертни заключения, оспорени от страна на ответника, като се е позовал на писмени доказателства, които не са годни да бъдат ползвани като такива, с оглед непълнота и грешка при съставянето им. Счита този извод на съда за неправилен и това е довело до постановяване на едно неправилно и незаконосъобразно решение. Твърд и, че не е установено в хода на делото нито че О. И. О. е собственик, нито че е бил лице под чийто надзор се намира животното", поради което счита, че не са установени всички предпоставки, за ангажиране на деликтна отговорност на ответниците, тъй като след като по делото не са представени категорични доказателства, че О. И. О., б.ж. на с. ***, не е бил собственик на коня, съдът направилстранна интерпретация, с която нарушава правото им на защита, като приема, че О. И. О. е бил „лицето, под чийто надзор се намира животното".

Сочи, че съдът се позовава на протокола за ПТП, който с оглед на възраженията, направени още с отговора на ИМ е негодно доказателствено средство и не може да бъде ползван за постановяване на съдебен акт и по същата причина не могат да се ползват и НП и АУАН.

Изтъква, че в крайна сметка, за да ангажира отговорността на наследниците, съдът се е позовал на заключения, оспорени от тях, изготвени само въз основа на част от показанията на водача на автобуса БМС 220 ЦД pe г. №********** - Р.М.Е., за механизма на ПТП, като не е обърнал никакво внимание на факта, че по делото има снимка на автобуса, от която се вижда, че същият с цялата си дясна част е на банкета, а не на пътното платно, като в тази връзка съдът е следвало да кредитира с доверие показанията на Е. в частта за мястото на ПТП и към този извод води и снимките на щетите на МПС на Опис заключение по щета 44012131734422/02.11.2017 год., като се вижда, че деформацията е изцяло в дясната част на автобус с per. №**********. Твърди, че опитите на вещото лице да тълкува заявеното от св.

Емилов, не могат да променят заявеното от този свидетел, че коня т е бил на банкета.

Недоумява, след като единствения свидетел - очевидец на ПТП - Р. М. Е. признава 2 причината за ПТП, защо съдът постановява съдебен акт и приема друго.

По-голямо доказателство от това, свидетел на страната да признава неизгодни за него и страната факти, както в случая е с водача Р.М.Е. според мен н его и съдът следвало да постанови съдебен акт именно с оглед на фактите заявени от Емилов за мястото на ПТП, потвърдено и от снимката на автобуса, показващ местоположението му, от които факти безспорно се установи, че конят а от там и собственикът му не са станали никаква причина за случилото се и не следва да се ангажира отговорността им. Твърди, че застраховката „АВТОКАСКО" се дължи за щетите на автобус БМС 220 ЦД per. №**********, без регрес спрямо водача, само при условие, че не е употребил алкохол, а този факт е установен от полицейските служители, като безспорно от страна на Д.-О. ЗАСТРАХОВАНЕ", с ЕИК:********** се прави опит да се съберат суми, които не им се дължат от никого за щетата на автобуса.

Според него, правилният механизъм за възникване на ПТП е онзи, който е посочил в писмените с и бележки, кореспондиращ с част от твърденията на водача на автобуса и снимковия материал, а не от компилациите на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза. За него няма никакво съмнение, че на Д.-О. ЗАСТРАХОВАНЕ", с ЕИК:

********** им е било известно, че не са налице основания за предявяване на регресен иск, която е причината този иск да бъде предявен почти 5 години след случилото се, като недоумява, защо съдът постанови съдебен акт в противоречие с безспорните факти и доказателства.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното Решение на PC Тетевен и да им присъди направените разноски и в двете инстанции.

ПВ срок е подаден писмено отговор на въззивната жалба от "Д. - О.

ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: **********,със седалище и адрес на управление на дейността град ***, представлявано заедно от К. Х. Ч.-Главен изпълнителен директор и Б.

А. В.-Изпълнителен директор, чрез пълномощника си адвокат П. А. от АК-Плевен Съдебен адрес за призоваване, връчване на книжа и съобщения: ***, адв.П. А., с който оспорва жалбата, като счита, че същата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

Не споделя доводите на жалбоподателите за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение, като намира, че постановеното решение е законосъобразно, правилно и обосновано, доколкото съдът е мотивирал своите правни изводи в съответствие със събраните по делото доказателства.

Счита, че първостепенният съд правилно е установил фактите по делото, въз основа на които е направил правно обосновани изводи.

Цитира, че съгласно чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху веща, причинила вреди на застрахования по чл.50 от ЗЗД.

3

Сочи, че от събраните писмени доказателства било установено наличието на валидна имуществена застраховка „Каско" по отношение на увреденото моторно превозното средство към момента на причиняване на вредите, както и изпълнение от страна на застрахователя на задължението му по договора за изплащане на сумата за обезщетение на доверения сервиз на застрахователя, в който е извършен ремонт на автобуса.

Излага, че в жалбата си въззивниците релевират същите доводи за неоснователност на иска, които бяха поддържани и пред първостепенния съд.

Излага, че доводът, че съдът се е произнесъл по искова молба с неясен петитума и е неоснователен.

Сочи, че в обстоятелствената част на исковата молба достатъчно ясно са описани обстоятелствата, от които произтича отговорността на ответниците, в качеството им на законни наследници на деликвента О. И. О., както са описани и обстоятелствата, на чието основание е ангажирана отговорността на техния наследодател.

Счита и вторият довод, че районният съд не се е произнесъл с решението си къде е точното място на пътнотранспортното произшествие, а оттам индиректно релевират довод, че съдът е следвало да се произнесе по подсъдността на предявения иск също е неоснователен.

Сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично се установило мястото на ПТП - на около километър, километър и малко повече между разклона за с.*** от път 305 посока с.***, като съставителят на протокола за ПТП св.Х. Х. уточнил, че отразеното в протокола в километри е от разклона до местопроизшествието и в този смисъл са и останалите събрани гласни доказателства по делото.

Сочи, че искът е предявен пред съда, в района на който са постоянните адреси на тримата ответници, съгласно нормата на чл.105 от ГПК, поради което местната подсъдност на иска е правилно определена, а и в случая районният съд е извършил проверка на подсъдността съгласно нормата на чл.118 ал.1 от ГПК , поради което възражението на жалбоподателите в този смисъл е неоснователно.

Счита и третият довод на жалбоподателите относо наличието на всички предпоставки за уважаване на регресния иск, като оспорват извода на съда, че конят е бил под надзора на наследодателя им, както и твърдят, че ударът между автобуса и коня е станал на банкета край пътното платно, позовавайки се на приложени по делото снимки на автобуса и показанията на св.Р. Е.-водач на автобуса също за неоснователен.

Сочи, е приетите по делото снимки, представени с исковата молба, не са от местопроизшествието, а са направени впоследствие, на следващия ден - 02.11.2017 г., видно от самите снимки, на място, където са паркирани и други превозни средства, поради което твърденията в тази насока на жалбоподателите са манипулативни.

Счита за манипулативно позоваването на показанията на св.Р. Е., тъй като ползвания от жалбоподателите цитат е изваден от контекста на показанията му. Цитира, че в показанията си /стр.З от съдебния протокол/ св.Е. сочи, че „два коня бяха на средата на 4 пътя, натиснах спирачките , щото те бяха на средата на шосето".

Изтъква, че цитатът, който се сочи от жалбоподателите касае местоположението на коня при пристигането на служителите на Пътна полиция. Цитира, че че Св.Е. казва: „Преди да дойдат КАТ не съм местил автобуса да не преча на движението, от КАТ го завариха автобуса както си беше. Коня беше на банкета, като го блъснах и той падна там". Счита, че конят се е озовал на банкета след удара, а не както твърдят жалбоподателите, че ударът е станал на банкета. Цитира и, че св.С. С.-зет на ответника Н. И., който е посетил местопроизшествието също сочи, че ударът е станал на пътя, тъй като казва, цитирам: ,.Не съм чул коментар къде е ударен коня, но имаше видими следи от влачене по асфалта..........

Изтъква, че установено е по делото, че вредите са причинени поради пресичане траекторията на движение на автобуса от животно-кон, по отношение на което наследодателят на ответниците се явява собственик и на основание чл. 50 от ЗЗД следва да носи отговорност за тяхното възстановяване. Сочи, че от събраните гласни доказателства при разпита на св.Х. Х., разпитан в качеството им на полицейски служител, посетил произшествието, и св.Р. Е.-водач на автобуса, се установи, че наследодателят на ответниците О. И. О. е признал пред служителите на полицията, че упражнява фактическа власт върху коня в качеството на собственик, в резултат на което е вписан в това качество в протокола за ПТП и му е съставен акт за установяване на административно нарушение, които документи О. О. е подписал без възражения.