Решение № 761 от 01.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. София , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20201000502299 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 738 от 14.02.2020г., постановено по гр. д. № 193/2019г., Окръжен съд-Благоевград, ГО, 4 състав е осъдил Прокуратура на Република България да заплати на С. Г. К. сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнатото и поддържано обвинение по чл.123, ал.1, пр.2 НК по ДП №969/10г. по описана 01 РУП-Благоевград, за което е оправдан по нохд №343/16г. по описа на БОС, впоследствие потвърдено с решение по внохд №784/18г. по описа на САС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.09.19г. до окончателното изплащане на цялата сума, като е отхвърлил иска в останалата му част над уважения размер като неоснователен. С решението Окръжен съд-Благоевград, ГО, 4 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на С. Г. К. сумата от 1 538,89лв., представляваща мораторна лихва върху претенцията за неимуществени вреди за периода 02.12.18г. - 04.09.19г., като е отхвърлил иска в останалата му част над уважения размер като неоснователен. С решението Окръжен съд-Благоевград е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на С. Г. К. общо сумата от 4 000лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в сторените от ищеца разноски за адвокат в хода на образуваното срещу него наказателно производство, по което е оправдан, както следва: по 1500лв. за адвокатски 1 хонорар по ДП №969/10г. по описа на 01 РУП и нохд №343/16г. по описа на БОС и 1 000лв. адвокатско възнаграждение по внохд №784/18г. по описа на САС, като е отхвърлил иска над уважените суми до размера на предявените като неоснователен. С решението Окръжен съд-Благоевград е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на С. Г. К. сумата от 337,79лв., представляващи направени пред първата инстанция разноски, съобразно уважените части на исковете.

Срещу постановеното решение в частта, в която исковете са отхвърлени, е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – С. Г. К., чрез пълномощника му, с релевирани доводи за неправилност и необоснованост. В жалбата се излага, че неправилно съдът е приел в решението си, че ищецът е водил сравнително нормален всекидневен живот, макар и повлиян от наказателния процес. В тази връзка се сочи, че при преценка на свидетелските показания съдът превратно ги е тълкувал. На следващо място, се поддържа, че противно на приетото в първоинстанционното решение, по делото по убедителен начин е било установено, че смяната на работното място на ищеца е във връзка с действията на ответната страна. Изразява се несъгласие с приетото от първоинстанционния съд, че по делото не било установено дали преустановяването на практиката по алопатична медицина от страна на ищеца е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с действията на ответника. В тази връзка се твърди, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на св. К. и св. Х.. В жалбата се поддържа, че по делото е било установено по убедителен начин, че смяната на работното място на ищеца, както и преустановяването на практиката му, свързана с упражняване на алопатична медицина, са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото и поддържано незаконно обвинение от страна на ПРБ, като по този начин С.К. е претърпял неимуществени вреди в претендирания размер. Изразява се становище, че воденото наказателно производство срещу ищеца е намерило широк обществен отзвук, било е предмет на разгласяване в медиите, било е доведено до знанието на неограничен кръг от хора, засягайки по този начин името и авторитета му. Допълва се, че незаконното обвинение спрямо ищеца е хвърлило сянка върху професионалните му качества, като е довело до отлив и недоверие на пациенти към него. В жалбата се изразява несъгласие с редуцирания от първоинстанционния съд размер на обезщетението за имуществени вреди, като се поддържа, че това е недопустимо. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваните му части и да постанови ново, с което предявените искове да бъдат уважени в пълните заявени размери, ведно със законната лихва и разноски.

Срещу постановеното решение в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Прокуратура на Република България /наричан по-долу за краткост ПРБ/.

Въззивникът-ответник релевира оплаквания, че постановеното решение, в 2 обжалваната му част, е неправилно и необосновано. В жалбата се сочи, че всички действия от страна на прокуратурата са били законосъобразни и не са довели до претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди, тъй като са били извършени за разкриване на обективната истина при спазване изискванията на НПК. Релевира се възражение, че разпитаните свидетели не са доказали твърдените от ищеца факти, че именно от действията на прокуратурата на същия са причинени неимуществени вреди.

Поддържа се твърдение, че освен трагичния инцидент д-р К. е имал и сериозни здравословни проблеми, които са довели до освидетелстването му в ТЕЛК. Прави се извод, че това обстоятелство няма как да не е оказало влияние върху социалните му контакти, върху психическото му здраве, върху периодите на потиснатост и депресивност, като се сочи, че прокуратурата не може да носи отговорност за тези негови състояния. В жалбата се поддържа възражение, че по делото е останало недоказано твърдението на ищеца, че повдигнатото обвинение по наказателното дело е повлияло на частната му практика и това е довело да намаляване на пациентите му. Сочи се, че от разпита и на тримата свидетели се е установило, че в нито един период от време д-р К. не е загубил работата си или пациенти във връзка с действия на прокуратурата. Твърди се, че напротив през цялото време същият е имал трудови договори с различни болници и частна практика. В жалбата се излага, че по делото е останало недоказано обстоятелството, че преместването на ищеца в частната болница в Пазарджик е вследствие на воденото наказателно дело, а не поради други обстоятелства, като например предложено по - добро заплащане. Поддържа се твърдение, че от разпита на свидетелката - колежка анестезиолог от болницата в Пазарджик се е установило, че д-р К. не е имал проблеми с работата си, с колегите си, с пациентите си от 2014 г. до момента и тяхното отношение не се е променило дори и след като са разбрали за съдебното дело. Релевира се довод, че ищецът през цялото време е имал упълномощени адвокати и защитници, които са защитавали напълно интересите и правата му, поради това след оправдаването му на първа инстанция от Окръжен съд- Благоевград на 21.02.2018г. и неподаването на протест от прокуратурата, на адвокатите и на д-р К. им е било ясно, че положението му не може да се влоши нито в наказателната част, нито в гражданската част на присъдата. Твърди се, че по делото не е била установена причинно-следствената връзка между влошаването на психическото състояние на ищеца и воденото срещу него наказателно производство. Поддържа се, че от амбулаторния лист, който е с дата от 22.08.2019г., ставало ясно, че оплакванията на ищеца са били от лятото на 2019г., като се прави извод, че този момент е отдалечен от времето на издаване на оправдателната присъда от Окръжен съд Благоевград, която е от 21.02.2018г. Излага се твърдение, че тъй като Окръжна прокуратураБлагоевград не е подавала протест срещу присъдата, то не може да носи отговорност за продължаване на процеса след тази дата. В жалбата се поддържа, че воденото срещу ищеца наказателно преследване не е било 3 придружено с унижаващо и оскърбително отношение, респективно не е формирало отрицателно общественото мнение срещу ищеца по вина на прокуратурата - не са били правени пресконференции и не е била подавана информация от прокуратурата в медиите. С оглед изложените съображения се релевира възражение, че определеното от Окръжен съд- Благоевград обезщетение от 20 000 лева е силно завишено и не съответства на твърдените вреди и на установената съдебна практика по аналогични дела. В жалбата се оспорва и претенцията за заплащане на лихви преди подаване на исковата молба, като се поддържа, че прокуратурата не е била уведомена за искане за обезщетение преди тази дата. Оспорва се и иска за обезщетяване на имуществените вреди. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове, ведно със законните лихви.

В о.с.з. пред въззивния състав всяка от страните поддържа подадената въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на насрещната страна.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното:

Въззивните жалби са допустими – подадени са в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предмет на разглеждане са предявени при условията на обективно съединяване искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо в обжалваните части, което обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на разглеждане във въззивното производство е решението в неговата цялост.

По делото не се спори, а и от събраните доказателства, се установява, 4 че с постановление от 08.05.2014г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 969/10г. по описа на РУП - Благоевград за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Впоследствие на 23.06.2016г. е бил внесен обвинителен акт в ОС - Благоевград, с който С.К. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК за това, че на 03.08.2010г. за времето от 12,30ч. до 13,30 ч. в гр. Благоевград, в МБАЛ Благоевград АД, като лекар-анестезиолог в „Отделение по анестезиология, реанимация и интензивно лечение“ при МБАЛ Благоевград АД, причинил смъртта на Н. С. Т. на 30 години от гр. ***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - медицинска професия /по смисъла на чл.

183, ал. 1 от Закона за здравето/, изразяващо се в нарушение на подробно посочени разпоредби, като извършил неправилна интубация на пациентката и поставил интубационната тръба в хранопровода й, вместо в трахеята, вследствие на което командното дишане не е започнало, не е извършвал пряк и непрекъснат клиничен контрол, не е осъществил правилно монтиране на жизнените показатели на пациентката и не е проследил нейната дихателна функция, като предприетите от него реанимационни мерки са се изразили в сърдечен масаж и ръчно обдишване и пострадалата не е реинтубирана незабавно. От данните по делото се установява, че по така внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 343/16г. по описа на ОС Благоевград, което е приключило с присъда №918/21.02.2018г., с която С.К. е признат за невиновен в извършване на вмененото му престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от гражданските ищци. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с решение № 413/29.10.2018г. по ВНОХД № 784/2018г. по описа на САС и влязла в законна сила на 01.12.2018г.