Решение № 124 от 13.10.2026, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 197/2026
- Вид
- Решение № 124
- Подписан
- 13.10.2026
- В сила
- 13.10.2026
- Състав
- Петранка Стоянова Жекова, Калина Иванова Стоянова, Николай Иванов Кирков
Цитирани разпоредби
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.88а · Наказателен кодекс
- чл.281, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 124 гр. Ямбол, 13.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петранка Ст. Жекова
Членове:
Николай Ив. Кирков
Калина Ив. С.а при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262300600197 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Е. Е., депозирана чрез защитника му адв.М. А., против присъда № **/** ** ****г., постановена по нохд № ***/****г. по описа на РС- Ямбол.
С процесната присъда подсъдимият П. Е. е признат за виновен в това, че на ** ** ****г., около ** **часа, в с.*****, обл.Ямбол, близо до механа „*****“, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, причинил на М. Р. Р. от с.***** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в дясната половина на нейното тяло и счупване на възходящия й клон в ляво, които в съвкупност реализират самостоятелния медикобиологичен признак счупване на челюст довело до затрудняване на дъвченето и говореното, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр, ал.1, вр.чл.54 от НК е осъден 1 година лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от 3 години.
Подсъдимият П. Е. Е. е осъден да заплати на гражданския ищец М. Р. Р. сумата от **** евро, представляваща причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на престъплението ** ** ****г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата от уважения размер до предявения такъв, като неоснователен и недоказан е отхвърлен.
Подсъдимият П. Е. е осъден да заплати на гражданския ищец М. Р. направените по делото разноски в размер на *** ** евро.
Подсъдимият П. Е. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 228.54 евро, в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОДМВР – Ямбол, *** ** евро в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на *** евро.
1
Във въззивната жалба на подсъдимия се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на постановената присъда. На това основание се иска обжалваната присъда да бъде отменена и въззивният съд да постанови нова, с която подсъдимият да бъде изцяло оправдан.
Депозирано е становище- писмена защита от гражданския ищец и частен обвинител М. Р., чрез повереника му адв.М. Б., в която се оспорва въззивната жалба. Сочи се, че първоинстанционната присъда е обоснована и правилна, а наложеното наказание и присъденото обезщетение са справедливи и съответни на извършеното престъпление и на причинената телесна повреда. На това основание се иска присъдата да бъде изцяло потвърдена, както и да бъдат присъдените направените разноски за заплащане на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за неоснователност на депозираната въззивна жалба на подсъдимия, като се прави искане да се потвърди присъдата на районния съд.
Въззиваемият- граждански ищец и частен обвинител М. Р. участва чрез повереника си адв.Б., чрез който оспорва жалбата на подсъдимия. Излагат се съображения за правилност и обоснованост на присъдата, за справедливост на наложеното наказание и присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди и на това основание се иска същата да бъде потвърдена.
Въззивникът- подсъдим П. Е. участва в съдебно заседание лично и със защитника си адв.А., чрез която поддържа възивната си жалба с искане съдът да отмени присъдата и на основание чл.304 от НПК да го оправдае по предявеното му обвинение. Прави се и искане да се отхвърли изцяло и предявения граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Оспорва се анализа на събраните доказателства от страна на решаващата съдебна инстанция, като се сочи, че необосновано са кредитирани показанията на свидетелите П.Г. и Д.Г.а, като не е отчетено, че първият е кум на пострадалия а втората е жената, с която живее на съпружески начала. В същото време не се кредитират показанията на останалите свидетели, които не са заинтерисовани от изхода на делото.
Твърди се, че е налице противоречие между фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и приетия от съда механизъм на причиняване на телесната повреда. На това основание се иска въззивният съд да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане или ако счете, че допуснатите нарушения не са съществени да постанови нова присъда, с която да оправдае изцяло подсъдимия.
Окръжен съд - Ямбол в настоящия съдебен състав след като обсъди доводите във въззивната жалба, пледоариите на защитника на подсъдимия адв.А., на повереника на въззиваемия- граждански ищец и частен обвинител адв.Б. и на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от страна имаща право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като 2 се подкрепя от събраните по делото доказателства, като същата се приема проверяващата инстанция. изцяло от
Безспорно е установено, че на 17.02.2024г.вечерта свидетелите М. Р., П.Г. и Е. Е., както и съпругата на свГ. седели заедно на една маса в механа „*****“, с.*****, обл.Ямбол.
В един момент в резултат и на употребения алкохол между св.М. Р. и св.Е. Е. възникнал спор, който прераснал в конфликт. Двамата станали прави като Р. хванал тениската на Е. и я скъсал. Тези действия на Р. били видени от сина на Е.- подсъдимият П. Е., който се намирал във външното помещение на заведението. Подсъдимият се ядосал и решил да се саморазправи, но бил спрян от св.П.И. и св.Й.Д.. За да не ескалира конфликта св.П.Г. предложил на Р. да си тръгва и двамата излезли извън заведението. Св.Г.К. предложил да придружи св.Р. до дома му и около ** ** часа двамата тръгнали от механата. Преминали по намиращия се в близост до заведението железен мост, когато ги настигнал подс.П. Е.. Още с приближаването подсъдимият замахнал с юмрук и нанесъл силен удар в областта на лицето на Р. и по-специално в дясната половина на долната му челюст. Непосредствено след това при тях се приближил св.П.И. и хванал подсъдимия, за да го отдалечи от пострадалия Р. и да го върне обратно в заденението. През цялото време подсъдимият викал и отправял обиди по отношение на М. Р.. На мястото пристигнали и свидетелите Д. П. и Й.Й.. Чувайки виковете св.П.Г. се притичал на помощ на Р., като го придружил до дома му. Жената с която Р. живее на съпружески начала св.Д.И. видяла, че долната челюст на пострадалия е изкривена и от нея тече кръв и същия споделил, че това му е причинено от подс.П. Е..
На сутринта св.Илиева завела пострадалия Р. в клиника по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ „** ******“, гр *******, където му била извършена операция и били поставени две метални шини на двете челюсти.
От заключението на назначената по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р Й.С., както и допълнителната такава изготвена в хода на съдебното следствие е видно, че Р. е получил счупване на долна челюст в дясната половина на нейното тяло и счупване на възходящия й клон в ляво, които в съвкупност реализират самостоятелния медико-биологичен признак счупване на челюст, затруднило дъвченето и говоренето. Причинено е и охлузване на кожата на долната устна, в нейната дясна половина, изразен травматичен оток на меките тъкани в дясната половина на долната челюст, които травми са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Уврежданията се дължат на един единствен удар с твърд тъп предмет и добре отговарят да са получени чрез нанесен със значителна сила един удар със свита в юмрук ръка.
В хода на лечението е получено усложнение от продължителната междучелюстна фиксация изразяващо се в остър гингиностоматит, което е довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия.
Подсъдимият не е осъждан, тъй като е реабилитиран на основание чл.88а от НК.
За да приеме за установена изложената фактическа обстановка районният съд е направил пълен анализ на събраните доказателства, като е изложил убедителни аргументи 3 защо се кредитират част от събраните доказателства, а на останалите не се дава вяра.
Въззивният съд споделя напълно направения подробен и обоснован анализ на събраните доказателства, тъй като всяко едно от гласните и писмените доказателства са анализирани както поотделно така и в съвкупност със съпоставяне с останалите, поради което жалбата на подсъдимия в тази насока е неоснователна.
Неоснователно е твърдението на защитника на подсъдимия, че инкриминираното деяние е извършено в заведение пълно с хора, поради което решаващия съд необосновано е кредитирал единствено показанията на свидетеля П.Г. и на пострадалия. Това твърдение не кореспондира с фактическата обстановка, тъй като спречкването на пострадалия с бащата на подсъдимия св.Е. Е. е станало в механа „*****“ и това е видяно от свидетелите П.Г., Г.К. и Й.Й.. Това се потвърждава и от пострадалия и св.Е. Е.. Спречкването обаче е повода подсъдимия да извърши деянието, тъй като се ядосал от отношението на пострадалия към баща му и именно затова той взел решение да го последва на път за дома му и да му причини телесната повреда. На мястото на извършване на престъплението са били единствено подсъдимият, пострадалия и св.Г.К.. Непосредствено след това са пристигнали и св.П.И., който дръпнал подсъдимия и го върнал обратно в заведението. Там пристигнали и Д. П. и Й.Й., но това е станало след като подсъдимия е ударил пострадалия. Там пристигнал и св.П.Г., който придружил пострадалия до дома му, видял го е че „има промяна на физиономията“ имало е кръв и му казал, че П. го е ударил. Жената с която пострадалия живее на съпружески начала св.Д.И. го посрещнала в дома им и също потвърждава, че лицето му било направо изкривено и цялото в кръв и й казал, че П. го е ударил. Св.Г.К. дава уклончиви отговори дали е видял нанасянето на удара от страна на подсъдимия към пострадалия, като навежда отговорите към това за вероятност пострадалия да е паднал.
Вещото лице д-р С. е категоричен, че механизма на причиняване на телесната повреда е нанасянето на силен удар с юмрук в областта на долната челюст, тъй като при падане пострадалия би получил и други наранявания и охлузвания. На това основание съдът не кредитира показанията на св.Кръстев в тази част, тъй като са обективно невъзможни с оглед причинената телесна повреда.
За да приеме за установено авторството на деянието съдът напълно кредитира показанията на пострадалия М. Р., че подсъдимия му нанесъл един единствен удар с юмрук в областта на лицето, тъй като това е механизма на причиняване на телесната повреда посочен от вещото лице д-р С.. Непосредствено след удара пострадалия е споделил това със свидетелите Д.И. и П.И. и е логично непосредствено след нанасянето на удара пострадалия да посочи лицето което му е причинило това. Постр.М. Р. е от с.*****, познавал е всички присъстващи в заведението, поради което е нелогично той да каже, че подсъдимия го е ударил прикривайки „истинския“ извършител. На това основание съдът приема за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е ударил с юмрук в областта на долната челюст М. Р. и с това му е причинил инкриминираната средна телесна повреда.
Останалите събрани гласни доказателства не са в противоречие с този извод, тъй като свидетелите П.Г., Г.К., Й.Й. и П.И. са отишли до мястото на инцидента след като 4 подсъдимият вече е ударил пострадалия. Показанията на свидетелите косвено потвърждават авторството на деянието, тъй като същите са тръгнали след подсъдимия предполагайки, че ще стане инцидент между него и пострадалия, в противен случай е нелогично всички те да излязат от заведението е да проследят подсъдимия.