Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 03.02.2020, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
1292/2019
Подписан
03.02.2020
В сила
27.02.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр. Видин, 03.02.2020 г.

В И М Е

Т О Н А

Н А Р О Д А

Видинският районен съд, гражданска колегия, трети състав в публичното заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател : Милена Стоянова при секретаря Милена

Евтимова, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 1292 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното :

Делото е образувано по искова молба на «ВиК Видин» ЕООД – Видин против Л.Л.Т. ***, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че отношенията между „ ВиК

Видин” ЕООД и потребителите на предоставяните от дружеството услуги са облигационни отношения, които се регулират от

Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от „ ВиК Видин” ЕООД, издадени въз основа на Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. Посочва се, че ответницата е титуляр на партида с уникален абонатен № 014565 и адрес на потребление: гр.

Видин, ж.к. Химик бл. 21, вх. Б, ап. 30.

Поддържа се, че дружеството е изпълнило задълженията си да достави на потребителя вода с питейни качества и да отведе отпадъчните води, ответникът обаче не е изпълнил задължението си да заплати извършените от дружеството услуги.

Посочено е в исковата молба, че потребеното количество вода и отведени канални води са определени на базата на показанията на водомера на потребителя, а в месеците, в които е установена разлика между количеството питейна вода, отчетено от общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от ОУ, в месечната фактура е включено освен отчетеното изразходено количество вода и дължимата сума от разпределение.

С покана за доброволно плащане от 23.10.2018г., ищцовото дружество е поканило ответника да изпълни задължението си, като заплати дължимата сума. Поканата е получена от ответницата на 05.11.2018г. , видно от разписката, с която е изпратена същата, но до момента ответницата не е предприела действия по погасяване на дължимите суми.

Поради не плащане, ищцовото дружество се е снабдило със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но поради връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за дружеството възниква правен интерес да предяви настоящия установителен иск.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на „ВиК - Видин” ЕООД сумата от 390.24 лева, представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. Видин, ж.к. Химик бл. 21, вх. Б, ап. 30 по фактури за периода от 15.11.2015г. до

15.05.2016г., периода от 15.10.2016г. до 15.06.2017г., периода от 15.10.2017г. до 15.05.2018г. и периода от 15.07.2018г. до 14.09.2018г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.01.2019г. до окончателното плащане. Претендират се и разноските по заповедното и по исковото производство.

Ответницата чрез назначен особен представител в отговора на исковата молба е оспорила иска като частично неоснователен. Направила е възражение за изтекла погасителна давност на вземането за периода 2015г. – 2016г. като е развила съображения, че е приложима кратката тригодишна давност поради това, че вземането е за т.нар. периодични плащания.

По искане на ищеца с протоколно определение от 18.12.2019г. съдът е допуснал оттегляне на исковата претенция по фактура № ********** от 15.11.2015г. и по фактура № ********** от 14.12.2015г. за сумата в общ размер от 23.10 лева и е прекратил производството по делото в тази част. Претенцията на ищеца е останала за сумата от 367.14 лева.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно — счетоводна експертиза.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна :

Видно от приложеното гр.д. №

87/2019г. ВРС е издал Заповед № 87– РЗ от 16.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която ДЛЪЖНИКЪТ Л.Л.Т. с ЕГН ********** с адрес: *** е следвало да заплати на КРЕДИТОРА „В и К - Видин” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. Широка № 18 с ЕИК *********, представлявано от управителя Георги Владимиров Владов, представлявано от юрисконсулт Габриела Лилкова сумата от 390.24 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 15.01.2019г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и сумата 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.

37 от ЗПП и и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като делото не е с правна и фактическа сложност.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена доставена питейна вода и отведени канални води с адрес на потребление: гр. Видин, ж.к. Химик бл. 21, вх.

Б, ап. 30 с уникален абонатен № 014565 за периода от

15.11.2015г. до 15.05.2016г. , периода от 15.10.2016г. до 15.06.2017г., периода от 15.10.2017г. до 15.05.2018г. и периода от 15.07.2018г. до 14.09.2018г.

От представените по делото доказателства, се установява, че ответницата Л.Л.Т. е абонат на ищцовото дружество с абонатен № 014565 и адрес на потребление: гр. Видин, ж.к. Химик бл. 21, вх. Б, ап. 30.

Безспорно се установи наличието на облигационни отношения, по силата на Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите от «Водоснабдяване и канализация» ЕООД — гр. Видин.

От представените по делото 26 бр. фактури, се установява, че за процесния период на ответницата е начислявано потребено количество за изразходвана питейна вода и отведени канални води за сумата в общ размер от 390.24 лева.

От назначената и изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че за процесните периоди от 15.01.2016г. до 15.05.2016г., от 15.10.2016г. до 15.06.2017г., от 15.10.2017г. до 15.05.2018г. и от 15.07.2018г. до 14.09.2018г. , фактурите са издавани на база на показанията на индивидуалния водомер на ответницата. Размерът на дължимата сума е 367.14 лева, като плащане от ответницата не е постъпвало при ищеца. Според заключението на вещото лице издадените фактури са осчетоводени в месеца на издаването им.

По делото не се ангажираха доказателства, ответницата да е изпълнила задълженията си да заплати стойността на доставените В и К услуги в уговорените срокове.

По възражението на ответницата за изтекла погасителна давност на вземането, съдът намира следното:

Задължението по договор при общи условия за заплащане на доставена/отведена питейна вода за битови нужди съставлява периодични плащания по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011г, ОСГКТК, и чл. 111, б. «в», предл.

Последно от ЗЗД. Вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност, т.е. с изтичането на период на бездействие на кредитора от три години. Крайната дата на този срок е 15.01.2019г., когато ищецът – кредитор предприема първото действие за събирането на вземането си, като инициира процес за него – подава в съда заявление за издаване на заповед за изпълнине. Началната дата е датата на изискуемостта на всяка от месечните сметки, дължими в тридесетдневен срок от датата на фактурата, каквато ищецът следва да издава ежемесечно ( чл. 33, ал. 2 от Общите условия ), т.е., биха били погасени с изтичането на давност всички вземания на ищеца с настъпил преди 15.01.2016 г. падеж – вземанията по фактури, издадени редовно преди 15.12.2015г.

Така с падеж преди 15.01.2016г са фактура № ********** от 15.11.2015г. и фактура № ********** от 14.12.2015г. за сумата в общ размер от 23.10 лева, но в проведеното с.з. на

18.12.2019г. ищецът е оттеглил исковата претенция в тази част и производството по делото е прекратено. По отношение на останалите фактури, предмет на настоящото производство, не е настъпила погасителна давност на вземането, тъй като не са изтекли три години от издаването им. Така напр. по издадената фактура от 15.01.2016г., падежът на плащане настъпва на 15.02.2016г. , като към момента на подаване на заявлението в съда - на 15.01.2019г. тригодишния срок не е бил изтекъл.

С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира предявения иск за основателен и доказан и като такъв ще следва да бъде уважен, като ще следва да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 367.14 лева, представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. Видин, ж.к. Химик бл. 21, вх. Б, ап. 30 по издадени фактури за периода от 15.01.2016г. до 15.05.2016г., от 15.10.2016г. до 15.06.2017г., от

15.10.2017г. до 15.05.2018г. и от 15.07.2018г. до 14.09.2018г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.01.2019г. до окончателното плащане.

С оглед прекратяване на производството по делото в частта по отношение на фактура № ********** от 15.11.2015г. и фактура № ********** от 14.12.2015г. за сумата в общ размер от 23.10 лева, издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ще следва да се обезсили в тази част.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, с оглед правната и фактическа сложност на делото, както и разноски в настоящото производство за платена държавна такса в размер на 25.00 лева, разноски за вещо лице в размер на 60.00 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 282.24 лева, както и разноски за особен представител в размер на 188.16 лева. При определяне на разноските за особен представител и за адвокатско възнаграждение съдът съобрази размера на оттеглената претенция от ищеца в процеса на делото.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***: IBAN: ***, BIC: ***.

Воден от горното, Съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Л.Л.Т. с ЕГН ********** *** , че дължи на «В и К Видин» ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул.

„Широка“ № 18, представлявано от управителя Георги Владимиров Владов сумата от 367.14 лева, представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. Видин, ж.к. Химик бл. 21, вх. Б, ап. 30 по издадени фактури за периода от 15.01.2016г. до 15.05.2016г., от 15.10.2016г. до 15.06.2017г., от

15.10.2017г. до 15.05.2018г. и от 15.07.2018г. до 14.09.2018г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.01.2019г. до окончателното плащане по издадена Заповед № 87 – РЗ от 16.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 87/2019г. по описа на РС – Видин.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 87- РЗ от 16.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. по ч.гр.д. № 87/2019г. по описа на РС – Видин в частта над сумата 390.24 лева до сумата от 367.14 лева по фактури от 15.11.2015г. и от 14.12.2015г.

ОСЪЖДА Л.Л.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на «В и К Видин» ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.

Видин, ул. „Широка“ № 18, представлявано от управителя Георги Владимиров Владов разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Л.Л.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на «В и К Видин» ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул.

„Широка“ № 18, представлявано от управителя Георги Владимиров Владов разноски по исковото производство в общ размер от 555.40 лева.

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е: