Решение № 372 от 29.10.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. П., 29.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20231230200185 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. В. Т., ЕГН ********** от /населено място/, със съгласието на неговия баща В. Д. Т., ЕГН **********, против Наказателно постановление (НП) № 23-0314-000065 от 17.02.2023 година на Началник на РУ - П. към ОДМВР - Б., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Обществено порицание“, с което е заменено административното наказание „Глоба“. С жалбата се излагат бланкетни доводи, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения. Иска се неговата отмяна като се твърди, че вмененото административно нарушение не е извършено.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява, последният се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба. Навежда допълнителни съображения за незаконосъобразност на атакувания акт, като навежда, че при съставянето на АУАН и връчване на наказателното постановление липсват доказателства за присъствие на родителя на непълнолетния нарушител, като поддържа, че обстоятелството е абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразността на обжалвания акт, както и че наказващият орган е приложил неправилната материална разпоредба, като е квалифицирал 1 нарушението като такова по чл. 150 от ЗДвП, вместо правилната - чл. 150а от ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началника на РУ - П. към ОДМВР - Б., редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и потвърждаването му.

Районна прокуратура – Б., Териториално отделение - П., редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по жалбата.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи от фактическа страна следното:

На 02.02.2023 г. около 23:40 часа свидетелите В. К. Т. и Е. Б. К. изпълнявали служебните си задължения по пътния контрол в Община П. и били позиционирани на ул. „М.“ в гр. П.. Полицейските служители установили движение на лек автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. № ***, собственост на Д. Т. от гр. П., в гр. П. по ул. „М.“ с посока на движение от ресторант „К.“ към ул. „Е.Й.“, като водачът на автомобила не спрял при подаден сигнал със стоп палка от компетентния орган и продължил движението си към ул. „Е.Й.“. Изискано е съдействие от оперативния дежурен в РУ – П., който след извършена справка, установил собственика на процесния автомобил и неговия адрес. Служителите на реда - свидетелите Т. и К. посетили адреса, където установили жалбоподателя, дядо му и собственик на процесния автомобил, баща му и майка му. В процес на разговор на полицейските служители с установените на място лица, органите на реда установили, че автомобилът бил управляван от жалбоподателя, като последният и баща му били поканени в РУ – П. за изясняване на случая. В хода на извършената проверка е установено, че водачът на автомобила жалбоподателят е неправоспособен.

При тези фактически данни, актосъставителят възприел, че на 02.02.2023 г. в 23:40 часа в гр. П. по ул. „М.“ с посока на движение от ресторант „К.“ към ул. „Е.Й.“, Д. В. Т. управлява лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ***, собственост на Д. Т. от гр. П., като водачът е неправоспособен. Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на 03.02.2023 г. свидетелят В. К. Т., на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ - П., във връзка с възложените му функции е съставил против жалбоподателя Д. В.

Т. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GА № 777395. Това процесуално действие актосъставителт е извършил и с участието на колегата си – свидетеля Е. Б. К.. В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че нарушителят притежава СУМПС № 285842673, както и че водачът е неправоспособен, като нарушението е правно квалифицирано с разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП. АУАН е предявен на 2 жалбоподателя на същата дата - 03.02.2023 година, който бил подписан без възражения. Срещу така съставения акт в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

При съставянето на акта са иззети като доказателства СРМПС № 010137789 и 2 бр. регистрационни табели с номер Е 2449 МК.

След получаване на образуваната преписка от Началника на РУ - П. към ОДМВР - Б., на 17.02.2023 г. е издадено обжалваното НП № 23-0314-000065 от

17.052.2023 г.

В издадения санкционен акт, от административнонаказващия орган са възприети изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 150 от ЗДвП. На основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от същия закон (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „Обществено порицание“, с което е заменено административното наказание

„Глоба“.

Обжалваното наказателно постановление е връчено на майката на жалбоподателя - В.Ж.Т. на 10.03.2023 г. Възражения относно начина и формата на връчване на наказателното постановление не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на Началника на РУ към ОДМВР – Б., РУ П., да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, видно от която последният е бил оправомощен да издава НП и се явява носител на санкционна власт. АУАН е съставен от компетентно лице – В. К. Т. на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ П., който безспорно е длъжностно лице и е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителят В. К. Т. и свидетелят по съставянето на акта Е. Б. К..

Свидетелят Т. посочва, че на инкриминираните дата и час установили движещ се по ул. „М.“ в гр. П. лек автомобил с посока на движение от ресторант „К.“, като при подаден сигнал със стоп палка, водачът на автомобила не спрял и избягал, като продължил движението си по ул. „Е.Й.“ и покрай училище „А.З.“. Уточнява, че собственикът на автомобила и адресът му били установени след извършена справка, при което посетили адреса на собственика на автомобила. На място, полицейските служители установили нарушителя - младо момче и неговите баща, майка и дядо, като свидетелят е категоричен, че автомобилът бил управляван от младо момче. Т. уточнява, че установил нарушителя и въз основа на изречената фраза от бащата на жалбоподателя - „младо момче, прави грешки“, от което възприел, че бащата признал, че синът му е управлявал автомобила. Жалбоподателят, баща му и дядо му били поканени в РУ - П., където дали обяснения, жалбоподателят бил тестван за алкохол и наркотици, като пробите му били отрицателни. В РУ П., в присъствието на баща му, били съставени два акта против 3 жалбоподателя - първият за това, че не е спрял на стоп палка и процесният, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, за това, че е неправоспособен водач. Свидетелят допълва, че нарушителят бил непълнолетен, както и че при справка в системата се установило, че същият имал свидетел за управление на МПС от категория М - за мотоциклет, но не и такова за управление на автомобил, тъй като нямал необходимата за това възраст. Свидетелят К. изнася идентични факти и обстоятелства на установените от свидетеля Т.. Допълва, че при пристигане на място - на адреса на собственика на автомобила, установените там лица започнали да увъртат при отговор на въпроса от страна на полицейските служители кой е управлявал автомобила, като в последствие, при проведения разговор в сградата на РУ - П., жалбоподателят признал, че той е управлявал процесния автомобил и се движил по тези улици, за да избегне полицейския контрол.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, т.к. намира, че същите са обективни, еднопосочни и непротиворечиви, кореспондират помежду си и са дадени добросъвестно.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното наказателно постановление/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Разгледана по същество, съдът излага следните съображения.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка, относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, в рамките на правомощията си, съдът обсъди акта първо от формална страна, при което констатира следното:

В настоящия казус, Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – И.А.Т. – Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П., който към дата 17.02.2023 г. е бил оправомощен да издава наказателни постановления, видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно лице – 4

В. К. Т. на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ П., който безспорно е длъжностно лице и е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание. Ето защо неоснователно е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е спазено изискването на закона, касаещо непълнолетните, тъй като АУАН не е съставен в присъствието на законен представител на жалбоподателя като непълнолетно лице, както и че актът не е подписан от родител на нарушителя.

В тази връзка следва да се посочи, че и двамата свидетели са категорични, че актът, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, е съставен в присъствието на бащата на жалбоподателя, както и че последният е разписал акта в присъствието на своя баща. На следващо място, изрично в чл. 26, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че административнонаказателно отговорни са и непълнолетните лица, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. Въпросът за това дали непълнолетният нарушител е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си, се преценява относно всяко конкретно деяние, в съответствие с установените факти и обстоятелства по конкретния случай. Реда на чл. 52 – 58 от ЗАНН не предвижда задължителен способ за установяване на последното обстоятелство.