Протокол с решение от ОСЗ № 8909 от 14.10.2025, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 8909 гр. Пловдив, 14.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330101845 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Ищецът М. С. К., редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

С молба моли за ход на делото, моли да се приеме ССЕ. Увеличава размера на иска за сумата от 232 лв. Моли за присъждане на разноски в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар. Представя списък с разноски.

Ответникът СИТИ КЕШ ООД, редовно уведомен, не изпраща представител.

Вещото лице се явява.

Съдът счита, че липсват пречки по хода на делото, поради което СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се заключението на ССЕ, постъпило в срок.

Сне се самоличността на вещото лице.

Р. Г. Г. - 54 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без дела и родства със страните. Известна ми е наказателната отговорност, поддържам заключението.

С оглед липсата на въпроси съдът намира заключението на ССЕ за отговорило в срок на поставените задачи, поради което СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО в размер на 250 лв., платими от бюджета на съда, за възнаграждение на вещото лице.

На вещото лице се издаде РКО за 250 лв. от бюджета на съда, връчи се и вещото лице се освободи.

Докладва се молба от ответника, с която молят делото да се гледа в тяхно отсъствие, молят да се приеме ССЕ, взима отношение по същество и 1 моли да не се присъждат разноски. Докладваната молба не промяна изводите на съда до момента.

Основателна е молбата за увеличаване размера на иска.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

УВЕЛИЧАВА размера на осъдителния иск на сумата от 232 лв.

ПРИЕМА всички писмени доказателства.

СЛАГА КРАЙ на съдебното дирене.

ДАВА ХОД на устните състезания.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от М. С. К. срещу СИТИ КЕШ ООД, с която се иска от съда да осъди ответника да плати на ищцата сумата от 10 лв., недължимо платена по договор за кредит от 27.02.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Твърди, че договорът за кредит е в нарушение на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и нищожен на основание чл.

22 ЗПК. Счита, че уговорената неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че цената на иска е първоначална. В срок е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът на първо място моли да бъдат съединени други дела между същите страни. Счита иска за неоснователен, оспорва да е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи, че ГПР отговаря на законовите изисквания. Сочи, че е невъзможно изначално уговорената неустойка да бъде включена в ГПР, като потребителят бил уведомен за всички възможни суми, с които би се задължил към кредитора. Намира клаузата за неустойка също за действителна. Счита, че не се сочат никакви доказателства за извършени по договора плащания. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за основателността на който следва да се установи плащането на процесната сума без валидно правно основание за това.

Като безспорни факти между страните са приети сключването на договора за кредит и невключването на неустойката в ГПР.

Установява се от представения договор, че била уговорена неустойка в случай на непредстяване на обезпечение. Съдът намира, че тази клауза прикрива допълнителна печалба за кредитора, тъй като непредставянето на обезпечение не е свързано с реални вреди за кредитора, а само увеличава кредитния риск. Дължимостта на парична сума срещу поемането на по-висок риск от кредитора има характер на възнаграждение. Ето защо размерът на неустойката е следвало да намери отражение в ГРП. Това не е сторено, поради което са нарушени правилата на чл. 11, ал 1, т. 10 ЗПК. На основание чл. 22 ЗПК договорът за кредит е недействителен. При това положение от длъжника се дължи само чистата стойност на кредита.

Съгласно ССЕ общата сума, платена от длъжника, е в размер на 732 лв., 2 а главницата, реално получена от потребителя, е 500 лв. Разликата в размер на 232 лв. се явява получена от кредитора без основание. Искът в актуалния му размер от 232 лв. се явява напълно основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от 30.01.2025 г. до окончателното плащане.

При това положение право на разноски има ищецът. Същият обаче е бил освободен от ДТ и разноски.

По отношение на адвокатския хонорар, същият се претендира по чл. 38 ЗА. От приложените към делото писмени доказателства се установява обаче, че ищцата, противно на изложеното от нея в декларацията до съда, притежава жилище и ½ идеална част от земя, а месечно получава доход малко над 2000 лв. Констатира се също, че настоящото производство съединява три граждански дела, в които по един и същи договор са били предявени претенции по чл. 55 ЗЗД в минимален размер. Съдът намира, че в случая претенцията по чл. 38 ЗА съставлява злоупотреба с процесуални права, доколкото, на първо място, претенцията е била изкуствено раздробена в три производства, а на следващо – от имуществата на ищеца не може да се направи извод за материална затрудненост заради цитирания месечен доход, липсата на жилищна нужда и доброто здравословно състояние, удостоверено от самата ищца с декларация. Твърденията за много задължения не са довод в полза на исканията на ищеца по чл. 38 ЗА, тъй като срещу тези кредитни задължения ищецът първо е получил суми в заем. Отделно от това, е бил недобросъвестен в декларацията си по чл. 83, ал. 2 ГПК, като нито е декларирал притежаваните недвижими имоти, нито е заявил месечната сума, получавана от дивиденти, която е в размер на над 900 лв. Всичко изложено води до извод за неоснователност на искането по чл. 38 ЗА.

Ответникът следва да бъде осъден да плати разноски в полза бюджета на съда, а имено 50 лв. за ДТ и 250 лв. за ССЕ.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе" № 115Е, ет.5, да плати на М. С. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, по предявения от нея иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата в размер на 232 лв, която сума М. С.

К. е платила по Договор за потребителски кредит № ***/27.02.2023г., а „СИТИ КЕШ" ООД е получило без основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране исковата молба в съда – 30.01.2025г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, да плати в полза на Държавата, чрез бюджета на Съдебната власт, по сметка на РС Пловдив, сумата от 300 лв. – разноски за държавна такса и съдебно-счетоводна експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

3

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10,58 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

4