Решение № 18 от 25.03.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20231880200101 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба подадена от А. Г. Г. от с. М., обл. Х., ул. „...“ № , ЕГН **********, против Електронен фиш (EФ), серия К № 6813612 на ОДМВР София, с който за нарушение на чл. 21 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 100 лева.

В жалбата се твърди, че оспореният фиш е незаконосъобразен, защото са налице съществени процесуални нарушения при издаването му, както и поради допуснати противоречия с материалния закон. Пълномощникът представя писмено становище (молба), в което допълва съображенията изложени в жалбата.

Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София (ОДМВР), с подадена писмена защита чрез юрк. П. И., изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Към делото са приобщени административната преписка по обжалвания електронен фиш, ръководство на потребителя за автоматизирано техническо средство или система (АТСС) тип „ARH CAM S1“, снимков материал, писмо от директора на ОПУ София, ведно с приложена към него схема на хоризонтална и вертикална сигнализация, а също така и представени от ОДМВР София разпечатки относно мястото, на което е разположено техническото средство към момента на заснемане на процесното нарушение.

1

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 31.12.2022 г., в 13,44 часа, в с. Луково, общ. Своге, на път II-16, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, с автоматизирано техническо средство № 11743с1, е заснет лек автомобил „БМВ Х1 ХДРАЙВ 18Д“, собственост на жалбоподателя, с рег. № ...., със скорост от 66 км./ч. (л. 72 от делото) при ограничение на скоростта в населено място от 50 км./ч.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се моторни превозни средства на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. От съдържащия се в административнонаказателната преписка (АНП) Протокол за използване на АТСС се установява, че АТСС, посочено в процесния електронен фиш, е използвано на 31.12.2022 с начало на работа 10,38 часа и край на работа 14,00 часа, в с. Луково, общ. Своге, на път II-16, като посоката на движение на контролираните превозни средство е била в двете посоки – от гр. Своге към гр. София и обратно. Следователно възражението направено в молбата от 09.02.2024 г., относно посоката на движение на автомобил с рег.

№ ...., е без всякакво значение по настоящото дело, тъй като и в двата случая ограничението на скоростта е еднакво.

От приобщените доказателства безспорно се установява, че на 31.12.2022 г., в 13,44 часа, лек автомобил с рег. № .... е засечен със скорост от 66 км./ч., като уредът е разположен на км. 64+500 на републикански път II – 16. Обстоятелството, че км. 64+500 на републикански път II – 16 се намира на територията на населеното място с. Луково, се установява от писмото на директора на ОПУ София и приложената към него схема на хоризонтална и вертикална сигнализация. От справка за собственици на превозното средство се установява, че автомобилът е собственост на жалбоподателя.

В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е издаден срещу него ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 1 ЗДвП му е наложено, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка за работа на техническото средство от 3 км./ч. при скорост до 100 км./ч., отчетената скорост е редуцирана на 63 км./ч., т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение е с 13 км./ч.

По делото като доказателство е приобщено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Българския институт по метрология със срок на валидност 07.09.2027 г. От Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. и Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. – и двете на министъра на вътрешните работи и приложения образец на електронен фиш за налагане на глоба към последната се установява, че процесният съответства на утвърдения образец.

2

Към жалбата е приложено решение на Районен съд Димитровград, влязло в законна сила на 08.01.2022 г. С него е отменен EФ, серия К № 4154587. Следователно нарушението предмет на настоящото дело не е извършено в условията на повторност, както неправилно е посочено в EФ, серия К № 6813612.

Съдът приема жалбата за подадена в срок, тъй като н евъзможността да се докаже надлежното връчване на фиша винаги следва да се тълкува в полза на жалбоподателя.

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема, че подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Съображенията са следните :

Процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Същият отговаря на законовата дефиниция по § 6, т. 63 ДР ЗДвП, преповторена в § 1, т. 1 ДР ЗАНН – електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалвания електронен фиш отговаря на изискванията предвидени в чл. 189, ал. 4, изр, 2-ро ЗДвП. Същият съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство (МПС), собственика му, описание на нарушението (установената скорост, разрешената скорост в населено място и превишаването на разрешената скорост), нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и банковата сметка за доброволното й заплащане.

Неоснователно е възражението относно посоката на движение на автомобила, тъй като това обстоятелство е без правно значение, след като водачът се е намирал в рамките на населеното място, сигнализирано надлежно с пътни знаци. Дори в ЕФ изобщо да не беше посочено в каква посока се е движил нарушителят, това не би се отразило на законосъобразността на същия, доколкото посоката на движение на автомобила не е задължителен елемент от съставомерността на описаното нарушение. С други думи, дали ще се управлява с превишена скорост процесното МПС в населеното място с посока на движение от гр. София към гр. Своге или обратно е ирелевантно относно извода за наличие на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

На следващо място, не е възможно засечената скорост да е на друг автомобил, преминал едновременно с процесния, в каквато насока е изразено опасение в писмените бележки. Това е така, доколкото маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери (стр. 12 от Ръководство на потребителя) и за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушител при скоростен режим, в рамките на тези маркери се 3 допуска наличието само на едно превозно средство (стр. 34 от Ръководство на потребителя), а при несъответствия АТСС не отчита като валидни резултатите от измерването и преминаването не се записва (стр. 22, стр. 30 от Ръководство на потребителя). На приложения по делото кадър от снимка се установяват налични маркери, като резултатът от измерването е записан.

Освен това не може задният автомобил да се движи с по-голяма скорост от автомобила, който се намира пред него – този на жалбоподателя, тъй като би настъпил сблъсък или необходимост от изпреварване.

В случая, в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така измерената скорост 66 км./ч. е приспадната възможната грешка и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост от 63 км./ч. при разрешена 50 км./ч. и превишение от 13 км./ч., което е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена разрешената скорост на движение, скоростта на движение на автомобила, както и стойността на превишението, намалена с 3 км./ч. толеранс, поради което не е налице неяснота относно конкретните параметри на нарушението, още повече, че намалението е в полза на нарушителя.

Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В процесния случай собственикът не е посочил да е предоставил моторното превозно средство на друго лице.

От доказателствата по делото се установява, че нарушението не е извършено при условията на „повторност”, тъй като EФ, серия К № 4154587, е отменен. По тази причина нарушението следва да се преквалифицира от такова по чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 ЗДвП в такова по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, като се намали размера на наложената глоба от 100 на 50 лева. Налице е хипотезата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН и съдът прилага закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата.

По разноските :

Претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение е при условията на Закона за адвокатурата – оказана безплатна адвокатска помощ. В Административнопроцесуалния кодекс (АПК) не е включена хипотеза на изменение на акта, респективно на ЕФ. Поради това на основание чл. 144 АПК е приложима нормата на чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс, като разноските следва да се присъдят съразмерно на изхода от спора, в случая 200 лева (1/2 от 400 лева).

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

Изменя Електронен фиш, серия К № 6813612 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, с който на А. Г. Г. от с. М., обл.

Х., ул. „...“ № , ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 100 лева , като променя правната квалификация на нарушението от такова по чл. 182, ал. 4, 4 вр. с ал. 1, т. 2 ЗДвП в такова по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП и намалява размера на глобата от 100 лева на 50 лева.

Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, ЕИК 129009945, представлявана от директора, да заплати на адв. И. А. Д. от гр. С., ул. „...” № , личен номер ......., сумата от 200 лева – за оказана безплатна адвокатска помощ, присъдена съразмерно на изхода от делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 5