Протокол № 700 от 12.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 768/2024
- Вид
- Протокол № 700
- Подписан
- 12.12.2024
- В сила
- 12.12.2024
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.142,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 700 гр. Пазарджик, 11.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря П. Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500768 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Жалбоподател С. Х. Н., редовно призована, не се явява.
Жалбоподател Х. И. П., редовно призован, не се явява.
За двамата жалбоподатели се явява адв.Р. П., надлежно упълномощен от първата инстанция. Представя се договор за П.вна защита и съдействие за настоящата инстанция по отношение жалбоподателката С. Н., с приложени документи за заП.тено адвокатско възнаграждение.
Ответник повъззивната жалба И. И. П., редовно призован, не се явява.
За него се явява адв. П. Г., надлежно упълномощена от първата инстанция.
Адв.П. : Да се даде ход на делото.
Адв.Г. : Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Пазарджишки районен съд №904 от 10.07.2024г. постановено по гр.д.№20225220104016 по описа на същия съд за 2022г., По иска на И. И. П. с ЕГН ********** от с. Л., общ. Пазарджик, *** против Х. И. П. с ЕГН ********** от с. Д., общ. Пазарджик, *** и С.
Х. Н. с ЕГН ********** от с. З., общ. Пазарджик, ***, на основание чл.135 ЗЗД, СА ОБЯВЕНИ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на ищеца следните сделки между ответниците: - договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №175 от 20.12.2017г., том II, рег. № 3688, дело № 336/2017г. по регистъра на Ю. В. - нотариус с рег. № 436 в НК, по отношение на прехвърлената от първият ответника на втория ответник 1/2 ид. част от недвижим имот, представляващ: УПИ VII-419, в квартал 56 по П.на на с. Д., община Пазарджик, незастроен с площ от 504 кв.метра , с приложена регулация, при граници: изток - УПИ Х1-420, на запад - УПИ XIII - 415 и УПИ XIV - 414 , на север УПИ II-409 и на юг - улица, който по данни от КККР представлява поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 504, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор няма, с номер по предходен П.н: 419, кв.56, парцел XII, при съседи на ПИ: ***;
***; *** ; ***; ***;
- договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт №12 от 23.01.2018г., том I, рег. № 205, дело № 10/2018г. по регистъра на Ю. В. - нотариус с per № 436 в НК, по отношение на прехвърлените от първият ответник на втория ответник 1/4 ид. част от масивна жилищна сграда с идентификатор *** състояща се от един редовен жилищен етаж и един приземен етаж със застроена площ от 61 кв.м. /а по нот. акт - 55 кв.м/, както и 1/2 ид. част от полумасивна едноетажна сграда - лятна кухня с идентификатор ***, със застроена площ от 25 кв.м. /а по нот. акт - 18 кв./, които сгради са разположени в УПИ XIII-415, в квартал 56 по П.на на с. Д., общ. Пазарджик, целият с площ от 504 кв.м. при съседи на имота от изток : УПИ XII-419, от запад - улица, север УПИ-XIV- 414 от юг-улица, който по данни от КККР представлява поземлен имот с идентификатор ***, адрес: с.Д., п.к. 4405, ул. „С.
№43, с площ от 496 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), при съседи на ПИ: ***; ***; *** ;
***.; Със същото решение са осъдени ответниците Х. И. П. и С. Х.
Н. да заП.тят на ищеца И. И. П. съдебни разноски в размер на 2062 лв.
С определение №2534 от 05.09.2024г. постановено по същото дело и от същия съд , е
ОТХВЪРЛЕНА молбата на ответниците Х. И. П. и С. Х. Н. по чл.250 ГПК за допълване на постановеното по делото решение №904 от 10.07.2024г., както и молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението в 2 частта за разноските, И Е ДОПУСНАТА поП.вка на очевидна фактическа грешка в мотивите и в диспозитива на постановеното по делото решение №904 от 10.07.2024г., където вместо „УПИ VII-419“ навсякъде да се чете „УПИ ХII-419“.
Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№19351 от 29.07.2024г. подадена от С. Х. Н. и Х. И. П., двамата действащи чрез пълномощника адв.Р.
П. от АК-Пазарджик, с доводи за порочност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушени съществени процесуални П.вила. Според жалбоподателите нарушенията се състоят на първо място, че в исковата молба /ИМ/ и след прекратяване на производството с определение №830 от 03.04.2023г. относно Г. П., ищецът е можел да претендира относителната действителност по: а/ по сделката от 20.12.2017г. до размера на ½ ид.ч. от имот УПИ VII-419 в кв.56, незастроен на 504кв.м., с идентификатор *** по КККР на с.Д., и б/ по сделка от 23.01.2028г. до размера на: б.1./ - ¼ /една четвърт/ ид.ч. от масивна жилищна сграда на 61кв.м./по акт 55кв.м./, състояща се от един редовен жилищен етаж и един приземен етаж, с идентификатор *** и б2./- ½ /една втора/ ид.ч. от полумасивна едноетажна сграда-лятна кухня на 25кв.м./по н.акт 18кв.м./, с идентификатор ***, които са разположени в УПИ XIII-415 в кв.56 по КККР на с.Д., с идентификатор ***. Твърди се, че в откритото съдебно заседание на 07.03.2024г. и по проект за доклад, с Определение №191 от 24.01.2024г. е наП.вено възражение и е поискано от ответниците изменение на проекта за доклад, че със сделката от 20.12.2017г. не е продаден имот УПИ VII-419, а друг имот УПИ XII-419, както и по сделката на 23.01.2018г. са прехвърлени други имоти с различна квадратура, но съдът не изменил доклада като ищецът не възразил по доклада относно предмета на сделката от 20.12.2017г. Твърди се, че след обявена поисканата относителна недействителност на един от имот / УПИ VII-419/, който е различен имот от този по нот.акт от 20.12.2017г./УПИ-XII-419,поради което жалбоподателите считат, че решението е неП.вилно и следва да се отмени в тази част, тъй като в н.а.№175,т.II, рег.№3688,н.д.№336/20.12.2017г. на нотариус №436-Ю. В./вх.рег.№11881, дв.вх.рег.№11867, акт №10,т.40.н.д.
№6511 на СВп.Пазарджик/ не е предмет на сделката имот с идентификация У П И VII-419. На второ място, исковият съд не изложил съображения относно: т.2.- обстоятелството, с какво възмездна сделка от 20.12.2017г. е увеличила П.тежната неспособност/като неравностойна/ на Х. П., след като продажната цена от 5000лв била близо 3пъти по-висока от данъчната оценка на недостроения имот; т.2.2-че другата възмездна сделка от 23.01. 2028г. задължение за издръжка и гледане за минал период от 18месеца и бъдещо пожизнено издръжка и гледане, лично или чрез трети лица, изпълнявано добросъвестно, в пълен обем и до момента, спрямо родителите, които са били тормозени до безпредел от убития син Илия П., с което не се увреждал интереса на И. П. по личния дълг на Х. П. от25000лв; т.2.3. Акцентира се на обстоятелството, че и двете сделки от 20.12.2017г. и 23.01.2018г. са 3 противопоставими срещу невписаното решение по гр.д.№2279/2016г. на РСПазарджик, с което е обявена относителна недействителност на решението по гр.д.№3352/2014г. за разваляне на дарението от 02.08.2012г. спрямо наследодателя на ищеца; т.2.4 Неизложени съображения за обстоятелството, че е оборена презумпцията по чл.135 ал.3 от ЗЗД; На трето място, след прекратяване на производството срещу ответника Г. П., ищецът не е изменил петитума на исковата си претенция /обема и предмета/; че субективната пасивна легитимация на ответниците /страни в процеса/ е различна от предмета на исковата молба /броя на имотите и техния обем в квоти/, като с определение №830 от 07.03.2023г. са редуцирани само страните в процеса , но не е изменен петитума на ИМ относно предмета, поради което се навежда извода, че ищецът е претендирал обявяването на относителна недействителност на целия имот от сделката от 20.12.2017г. и на ½ една втора идеална част от сделката на 23.01.2028г.; Освен това съдът уважил иска по чл.135 от ЗЗД само за една част от претенцията по ИМ, като по сделката от 20.12.2017г.-до размера на ½ ид.ч. от имот УПИ VII-419 в кв.56, незастроен на 504кв.м., с идентификатор *** по КККР на с.Д. и няма диспозитив за отхвърляне на иска за останалата ½ ид.ч.; и по сделката от 23.01.2018г. до размера 1/4/една четвърт/ ид.ч. от масивна жилищна сграда на 61кв.м./по н.а.55кв.м./, състояща се от един редовен жилищен етаж и един приземен етаж, с идентификатор 21556.501. 415.1, без диспозитив за отхвърляне на иска за останалата ¼ до ½ ид.ч.; и за ½ ид.ч. от полумасивна едноетажна сграда-лятна кухня на 25кв.м./по н.а. 18кв.м./, с идентификатор *** и без диспозитив за отхвърляне на иска за останалата ½ ид.ч.
Твърди се, че лиП.та на отхвърлителен диспозитив по отношение на част от претенцията, предявена с петитума, представлявало не само непълнота и неП.вилност на решението, но и процесуално нарушение, водещо до неП.вилно разпределение на разноските. Счита, че след като исковият съд не е анализирал и преценил всички факти, обстоятелства, доказателства и доказателствени средства, той е допуснал съществено процесуално нарушение, и неП.вилно и необосновано е достигнал до извод за уважаване на иск по чл.135 от ЗЗД, основание за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Моли да се отмени решението и се отхвърли иска. Страна не сочи доказателства по реда на чл.266 от ГПК.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна, ищеца в производството пред първата инстанция И. И. П. чрез пълномощника си адв.П. Г. от АК- Пазарджик, с вх.№23370 от 24.09.2024г., в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Описва се установената по делото фактическа обстановка, извършените разпореждания с процесните имоти, родствената връзка между отв.Х. П. и С. Н. /баща и дъщеря/, качеството на пострадало лице от престъпление на ищеца И. П., и паричното вземане, което той има срещу длъжника Х. П., извършената трансформация на П.вото на собственост от длъжника и съпругата му в полза на дъщеря им С., установеното имуществено 4 състояние на ответника , от което ищецът кредитор не може да удовлетвори паричното си вземане което има, приложимостта на презумпцията за знание на увреждането по чл.135 от ЗЗД по отношение на приобретателя по сделките С. Н., намираща се в близки отношения с двамата прехвърлители по сделките.
Повтарят се изводите на съда изложени в мотивите към обжалваното решение и на установения намален актив на длъжника и увеличен пасив, с което е затруднено удовлетворяването на кредитора и че с двете сделки реално е увеличена П.тежната неспособност на Х. П., независимо от възмездния им характер и възможност лесно да бъде укрита получената цена на продадения имот при първата сделка от принудително изпълнение. Признава се за наличие на допусната от съда ОФГ и инициирано производство за поП.вката й . Оспорва се и лиП.та на отхвърлителен диспозитив който да влияе на размера на разноските по делото, както и че след частичното прекратяване на делото, съдът е ограничен само до частта на сделките, с която длъжникът прехвърля на трето лице своя идеална част от семейното имущество. И че извън предмета е останала частта от сделката, с която съпругата на длъжника се е разпоредила със своя идеална част от същото имущество и за тази час съдът не дължи произнасяне.
Обжалвано е с частна жалба от С. Н. и Х. П. чрез адв.Р. П. и определение №2534 от 05.09.2024г. постановено по същото дело.
В частната си жалбата си, с в вх.№24322 от 03.10.2024г. двамата жалбоподатели поддържат, че неП.вилно съдът е приел, че решението №904 от 10.07.2024г. не се нуждае от допълване; че липсва основание за изменението му в частта за разноските, и че е допуснал ОФГ относно номера на имота по П.на за регулация с идентификатор *** по КККР на с.Д., съгласно посоченото в документа за собственост УПИ XII-419, а не както е записано УПИ VII-419.
Разпечатката съдържа 38 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bf6a7eb5-8476-4b6c-a6c9-8add3ad582dd