Решение № 256 от 08.12.2020, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ........... град Шумен, 08.12.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова

Членове: Снежина Чолакова

Бистра Бойн при секретаря Р.Хаджидимитрова и с участие на прокурор О.Куздов от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 224 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Н.Б.Н.,***, депозирана чрез процесуален представител адв.С.Т.от ШАК, срещу Решение № 355/11.08.2020г. по АНД № 804/2019г. на Районен съд - град Шумен. С атакуваното решение е потвърдено Наказателно постановление № ЗЖ-17/21.04.2020г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр. Шумен, с което на касационния жалбоподател са наложени осем административни наказания «глоба», както следва: 300 лева на основание чл.449а от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), за нарушение на чл.51, ал.1, т.1 от

ЗВД; 500 лева глоба на основание чл.417, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.1 от ЗВД; 150 лева глоба на основание чл.471а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.3б от ЗВД;

200 лева глоба на основание чл.416, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.8 от ЗВД; 500 лева глоба на основание чл.417, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.13 от ЗВД; 200 лева глоба на основание чл.416, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.4 от ЗВД; 500 лева глоба на основание чл.417, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.10 от ЗВД; 500 лева глоба на основание чл.417, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВД. Със същото решение съдът е осъдил касационния жалбоподател да заплати по сметка на ОДБХ-гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на съдебния акт, по същество свеждащи се до постановяването му в противоречие с приложимия материален закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка се твърди, че в решението липсват ясни мотиви за нито едно от посочените осем административни нарушения. Навеждат се и доводи за непосочване на конкретната дата на извършване на нарушението в АУАН и НП, доколкото в същите е описано, че деянията са установени при проверка, започнала на 30.03.2020г. и приключила на 31.03.2020г. Твърди се, че съдът не е извел подробни мотиви, доколкото се е позовал на документите по административнонаказателната преписка, в които има разминаване относно част от предмета на нарушенията, както и не е индивидуализиран недвижимият имот, в който същите са реализирани, доколкото в границите на стопанския двор на с.Хитрино се намират няколко животновъдни обекта. Твърди се също, че част от нарушенията са производни на други установени от административнонаказващия орган с процесното НП такива, които няма как да са били осъществени от касатора. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваното съдебно решение и за постановяване на ново решение по съществото на спора, отменящо изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв.С.Т.от ШАК, редовно упълномощена, която поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения.

Ответната страна, ОДБХ-гр.Шумен, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. В приложени писмени бележки аргументира тезата за неоснователност на касационната жалба, отправяйки искане за отхвърлянето й, респективно за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.

220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за частично основателна, а именно: за основателна в частта й, с която се оспорва решението в частта му, потвърждаваща п.3 и п.7 от НП, респективно за неоснователна в останалата й част. Съображенията за това са следните:

С процесното решение съдът е потвърдил

Наказателно постановление № ЗЖ-17/21.04.2020г. на Директора на ОДБХ - гр. Шумен, с което на касационния жалбоподател са наложени осем административни наказания глоба, както следва:

300 лева глоба на основание чл.449а от ЗВД, за нарушение на чл.51, ал.1, т.1 от ЗВД; 500 лева глоба на основание чл.417, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.1 от ЗВД; 150 лева глоба на основание чл.471а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.3б от ЗВД; 200 лева глоба на основание чл.416, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.8 от ЗВД; 500 лева глоба на основание чл.417, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.13 от ЗВД; 200 лева глоба на основание чл.416, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.4 от ЗВД; 500 лева глоба на основание чл.417, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.10 от ЗВД; 500 лева глоба на основание чл.417, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВД.

За да постанови този резултат, районният съд е установил от фактическа страна следното:

Касационният жалбоподател бил регистриран като земеделски производител до 2017г. включително, като след тази година липсвали доказателства за наличие на такава регистрация. Същият отглеждал прасета в обект, намиращ се в стопанския двор на с. Каменяк. В тази връзка свидетелката В.Д.подала сигнал до ОДБХ - гр. Шумен, че Н.Н., в собствена сграда в стопанския двор, отглежда свине майки и продава малки прасета. Във връзка с установяване истинността на получения сигнал била назначена проверка. На място пристигнали инспекторите Н. Н. и Р.Р.– служители в ОДБХ-гр.Шумен. Контролните органи се свързали с касатора и в негово присъствие започнали проверка по получения в ОДБХ-гр.Шумен, сигнал.

Проверката била извършена в сграда, разположена в поземлен имот № 000275, собственост на касационния жалбоподател. Същата започнала на 30.03.2020г. и приключила на следващия ден. В рамките на проверката било установено, че в посочения обект Н.Н. отглежда 10 броя свине майки, 5 броя свине за угояване, 18 броя подрастващи свине с тегло от 20 до 40 кг и 16 бр. подрастващи под 20 кг. Последният не могъл да представи документи, че отглеждането на животните се извършва в животновъден обект. Такъв не бил и регистриран в ОДБХ - гр. Шумен, съобразно изискването на чл. 137 от ЗВД. Били установени и още нарушения на съдържащите се в ЗВД императивни изисквания, а именно, че деецът не е осигурил ветеринарномедицинско обслужване на отглежданите от него животни; не е сключил договор за обслужване на гледаните от него животни с ветеринарномедицински лекар; не е осигурил и спазил мерките за биосигурност в обекта; не води регистър на животните в животновъдния обект; не съхранява дневник по образец, в който ветеринарният лекар, обслужващ животновъдния обект, да записва проведените лечебно-профилактични мероприятия; не е уведомил ветеринарния лекар за новородени и закупени животни от видове, които подлежат на идентификация; не са извършвани имунопрофилактични мероприятия с отглежданите животни; всички животни не са идентифицирани, нямат средства за официална идентификация. Описаните нарушения били документирани в Констативен протокол за извършена проверка на основание чл. 129 и

130 от ЗВД, започнат на 30.03.2020г. и приключен на

31.03.2020г. Касаторът присъствал при съставянето на протокола и бил запознат със съдържанието му. За констатираните при проверката нарушения, на 31.03.2020г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 00000755/31.03.2020г., в който актосъставителят посочил, че Н.Н. е нарушил разпоредбите на чл. 51, ал.1 и чл. 132, ал.1, т.1, т.3б, т.4, т.8, т.10, т.13 и т.19 от ЗВД.

Актът бил съставен в присъствието на касатора, като му бил предявен и връчен. В него последният отбелязал в графата за възражения, че няма такива. Впоследствие не били депозирани и писмени възражения в законовия тридневен срок. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, Директорът на

ОДБХ - гр. Шумен издал процесното Наказателно постановление № ЗЖ-17 от 21.04.2020 г., възприемайки изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН.

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива.

Съдът е посочил, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е счел, че описаните в НП деяния съставляват административни нарушения по приложените административнонаказателни състави, като наложените за тях наказания са определени в предвидените законови рамки и в минималния размер, при съобразяване тежестта на извършените нарушения и обществената опасност на техния автор. По изложените съображения е потвърдил наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, с решението в частта му, с която е потвърдено НП по т.1, т.2, т.4, т.5, т.6 и т.8, въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи по отношение приложението на закона, които напълно се споделят от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал.

2 от АПК, съдът препраща към мотивите на атакуваното решение.

Обосновано районният съд е отхвърлил като неоснователни възраженията в касационната жалба за липса на допуснато нарушение на чл.51, ал.1, предл. второ от ЗВД по п.1 от НП. Според цитираната разпоредба, животновъдните обекти подлежат на регистрация по реда на чл. 137 от ЗВД. По делото е установено по безспорен начин, че касаторът е отглеждал общо 49 броя свине в стопански двор, за който е отреден парцел №000275, намиращ се в с.Каменяк, общ.Хитрино, обл.Шумен.

Установено е също, а и по същество не се оспорва, че обектът, в който са отглеждани посочените селскостопански животни, не е регистриран в БАБХ. Въпросният обект безусловно представлява животновъден такъв по смисъла, вложен в § 1, т.36 от ДР на ЗВД, доколкото според съдържащата се в цитираната разпоредба дефиниция, „животновъден обект" е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории. При това положение и доколкото чл.51, ал.1, предл.второ от ЗВД предвижда, че животновъдните обекти подлежат на регистрация по реда на чл. 137 от ЗВД, правилно наказващият орган е приел, че описаното неизпълнение на административно задължение е съставомерно по чл.449а, ал.1 от ЗВД, предвиждащ наказание глоба от 300 до 1000 лева за физическо лице, което отглежда селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл. 137 животновъден обект.

Правилен е и изводът на съда за съставомерност на нарушенията, санкционирани по п.2, п.4, п.5, п.6 и п.8 от НП. По п.2 от НП Н.Н. е подведен под отговорност за нарушение на чл.132, ал.1, т.1 от ЗВД. В чл.132, ал.1, т.1 от ЗВД е предвидено задължение за собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни, да осигурят ветеринарномедицинско обслужване на животните, които отглеждат, като сключват договори по чл. 137а, съответно по чл. 137б от с.з., а именно договори за профилактика, лечение и диагностика на болести по животните и за изпълнение на мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1 от ЗВД, сключени с регистрирани ветеринарни лекари. Доколкото касаторът е отглеждал селскостопански животни в животновъден обект (който факт е установен по делото), последният е бил длъжен да им осигури предвиденото в чл.132, ал.1, т.1 от ЗВД ветеринарномедицинско обслужване. След като не го е сторил, законосъобразно е бил санкциониран на основание чл.417, ал.1 от ЗВД, в качеството му на собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал.