Решение № 953 от 03.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 953 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20221100902330 по описа за 2022 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.51 от ЗМТА във връзка с чл.3 от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (Конвенцията).

Образувано е по иск на „И.Г. ООД (Лтд), със седалище Чешка република, срещу „Д.Ю.Б.“ ООД, със седалище България, за признаване и допускане до изпълнение на окончателно решение от 25.05.2020г. по дело № 600526-2018 на Арбитражната институция при Швейцарските Камари, с което ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата от 248500 щатски долари, дължима по договор за продажба № IGJUB/092013 от 23.09.2013г., ведно със законната лихва в размер на 10 % върху главницата от 27.07.2015г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 9729.73 щ.д. за процесуално представителство в производството пред арбитраж, 1005.20 евро разноски за преводи и 630.30 евро разходи за преписи.

Ищецът поддържа, че решението е постановено от компетентния арбитраж по силата на валидно арбитражно споразумение между страните по продажбеното правоотношение, обективирано в чл.11.2 от договора, че същото е окончателно и изпълняемо, поради което следва да се признае от българския съд и да се допусне изпълнението му на територията на страната.

Ответникът оспорва претенцията с твърдения, че представеното решение не е в оригинал, нито в заверен от постановилия го орган препис, както и че автентичността на подписите на арбитрите и тяхното качество не са били надлежно удостоверени.

Възразява, че решението не е било постановено от посочения от страните по договора арбитраж.

Съдът, след преглед на материалите по делото и при съобразяване на приложимия закон, установи следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.51, ал.3 ЗМТА исковете за признаване и допускане на изпълнението на решенията на чуждестранните арбитражни съдилища се разглеждат от Софийския 1 градски съд, като се прилагат правилата на чл.118-122 от КМЧП. Предвид цитираната разпоредба, както и правилото на чл.119, ал.1 от КМЧП компетентен да разгледа предявения иск се явява настоящия съд.

Признаването на чуждестранно арбитражно решение изисква проверка за наличие на положителните предпоставки за това, респ. изключване на отрицателните такива, като конкретно приложение намират разпоредбите на чл.117 КМЧП и чл. III-V от Конвенцията.

При преценка на предпоставките съдът установи следното:

Съгласно чл.119, ал.2 КМЧП, респ. чл.IV от Конвенцията, ищецът следва да представи арбитражното решение, чието признаване иска, както и арбитражното споразумение. Същите следва да са оригинал или надлежно заверен препис.

По делото е приложен заверен препис на договор за продажба № IG-JUB/092013 от 23.09.2013г., по силата на който ответникът продавач се е задължил да продаде и достави на ищеца боеприпаси срещу насрещното задължение на ищеца купувач да заплати цената за тях. Видно от чл.11.2 от договора в случай на спорове, произтичащи от изпълнението, респ. неизпълнението на договора, същите следва да се разрешават чрез преговори, а при невъзможност за постигане на съглашение, спорът следва да бъде отнесен за разглеждане пред арбитраж, сформиран съгласно Швейцарския международен арбитражен правилник на Търговската камара на Швейцария от трима арбитри, като мястото на арбитража е определен в гр.Цюрих. С това споразумение страните са приели, че имуществените им спорове, породени от сключения договор, ще бъдат разрешавани от арбитраж. По отношение валидността на арбитражното споразумение между страните не е имало спор и същото валидно обвързва страните по правоотношението.

Приложено е окончателно решение от Арбитражната институция при Швейцарските Камари, постановено по реда на Швейцарския правилник по дело № 600526-2018 от арбитри г-жа Н.Д.К. проф. С.Ч. и д-р С.Г., по силата на което „Д.Ю.Б.“ ООД, България, е бил осъден да заплати на „И.Г. Лтд, Чешка република, сумата от 248500 щатски долари, дължима по договор за продажба № IG-JUB/092013от 23.09.2013г., ведно със законната лихва в размер на 10 % върху главницата от 27.07.2015г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 9729.73 щ.д. за процесуално представителство в производството пред арбитража, 1005.20 евро разноски за преводи в производството и 630.30 евро разходи за преписи. Решението е подписано от тримата арбитри на 25.05.2020г. Същото е представено в заверен от Секретариата на Арбитражния съд на Швейцарския арбитражен център препис, изготвен на 17.06.2022г., към който момент е удостоверено, че издаващият орган е правоприемник на постановилия решението орган. Удостоверението е приложено към преписа от решение. Същото удостоверява и следните обстоятелства: че преписът е снет от оригинал на окончателното решение по дело № 600526-2018; че оригиналът на решението е получен в Арбитражния съд на 26.05.2020г. и същият се съхранява в Секретариата; както и че съгласно чл.32 (2) от Швейцарския правилник (изд.2012г.) арбитражните решения са окончателни и задължителни за страните. Положен е подпис на удостоверението от Л.Ф.И., в качеството му на юрисконсулт при Секретариата на Арбитражния съд, чийто подпис е бил нотариално заверен от нотариус М.М. С. от Нотариата на Цюрих на същата дата – 17.06.2022г. Удостоверяването е било извършено от нотариуса след проверка самоличността на представилия преписа от решение г-н Инеребнер. За направената заверка е издаден апостил и е направен превод на документа от заклет преводач. Нотариално заверени са били и подписите на 2 арбитрите, както следва: на г-жа Н.Д.К. и г-н С.У.Г. подписите са били заверени от нотариус в Цюрих на 10.08.2022г. (за арбитър г-жа Кул от нотариус М.М. С., за арбитър г-н Г. от нотариус Ф.К.), като заверката е скрепена с апостил от 16.08.2022г. и е направен превод от заклет преводач, а подписът на г-н С.Ч. е бил заверен на 19.09.2022г. от нотариус В.М.. Самият документ – решението и удостоверението, са приложени по делото в нотариално заверен от български нотариус препис, чиято удостоверителна функция следва да се зачете от съда. В този вид решението на арбитража и удостоверението са били представени в съдебно заседание на 31.01.2024г. след дадени от съда указания и предвид възраженията на ответника, че за да бъде признато арбитражното решение за изпълнение в България подписите на арбитрите следва да са нотариално удостоверени, както и да е удостоверено качеството им на арбитри, ако самият документ не е заверен от компетентната служба на МВнР, както е посочено в Определение № 743/28.12.2015г. по ч.т.д.№ 2415/2015г. на ВКС, II ТО.

Изложени са съображения,че тези изисквания към документа целят гарантиране на неговата автентичност, поради което при липса на заверка от МВнР, както повелява чл.119, ал.2 КМЧП, документът следва да е легализиран с удостоверението „Апостил“ по чл.4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Хагската конвенция), по която България е страна. Именно за покриване на тези изисквания към редовността на документа от външна страна ищецът е представил същия във вида, приет в съдебно заседание на 31.01.2024г. В заседанието е отбелязано, че заверката на подписите на документа на арбитрите г-жа Кул и г-н Г. е направена на гърба на страницата от документа, на която са положени подписите на арбитрите. С оглед така удостоверените обстоятелства, съдът намира, че са изпълнени изискванията на чл.119 от КМЧП и така представеното решение, ведно с удостоверението, съставляват редовни от външна страна документи, което обосновава извод за признаването му и допускането на изпълнение на решението на територията на страната.

В подкрепа на извода следва да се посочат и следните съображения:

Заверката на преписа на решение от негов оригинал, съхраняван от Секретариата на Арбитражния съд, е направена от юрисконсулт с посочени имена, чийто подпис е нотариално заверен. Обстоятелството, че лицето заема тази длъжност е потвърдено в писмо от представляващия същата институция – декларация от 17.01.2023г. (л.343 и сл.от делото), видно от която Л.Ф.И. е правен съветник (юрисконсулт) в Швейцарския арбитражен център, който е правоприемник на Арбитражната институция на Швейцарските Камари, и който правен съветник в това си качество има право да заверява решения. Предвид изложеното, съображенията на ответника, че не става ясно в какво качество е заверен подписа на това лице, което опорочава документа от външна страна, се явява неоснователен.

Нотариалното удостоверяване автентичността на подписа на арбитър С.Ч. не се оспорва от страните. Същата е направена от български нотариус на документа на английски език.

Нотариалното удостоверяване на автентичността на подписите на арбитрите Н.Д.К. и С.У.Г. е направена на гърба на страните от арбитражното решение, на лицевата част на която са положени подписите им. В този смисъл, отразяването на нотариуса, че заверката е на подписи, положени на гърба на документа, се отнася именно до подписите на двамата арбитри на решението, а не на друг неидентифициран документ, както се твърди от ответника.

Удостоверено е, че арбитражното решение, подписано от арбитрите на 3

25.05.2020г. е получено в Секретариата на 26.05.2020г. и касае процесното арбитражно дело, посочено с номера си. В този смисъл не намира подкрепа в документите по делото тезата на ответника, че става дума за две отделни решения с различни дати.

Неоснователно е и възражението на ответника по чл.V, б.“в“ от Конвенцията, че решението е постановено от непосочен в арбитражното споразумение арбитраж. Видно от чл.11.2 от договора за продажба от 23.09.2013г. страните са се съгласили споровете, произтичащи от договора, да бъдат решавани от сформиран съгласно Швейцарския международен арбитражен правилник на Търговската камара на Швейцария арбитраж.

В решението изрично е отбелязано, че именно по този ред е проведено производството, като арбитражът е сформиран от трима арбитри, единият от които е бил посочен от ответника, който впоследствие е бил известен както че този арбитър е приел назначението си, така и че арбитрите, посочени от страните по спора, са избрали за председател д-р Г.. Срещу състава от арбитри не са постъпвали възражения от ответника, въпреки дадената му възможност за това. Не са правени възражения и по отношение реда на разглеждане на спора и арбитражния съд, като всички тези обстоятелства са изложени в хронология по дати в самото решение. Актът е постановен от Арбитражната институция на Швейцарските Камари, като е удостоверено, че в резултат на осъществено преобразуване правоприемник на институцията се явява издателя на преписа на решението – Швейцарския арбитражен център – така в приложено удостоверение от Търговския регистър на кантон Цюрих, видно от което правоприемството е вписано на 27.05.2021г. – л.319 и сл. от делото. Документът също е скрепен с апостил и е придружен от превод. В допълнение към това и въпреки наличието на официален документ, по делото са приети като доказателства в същата насока декларация от представляващия Швейцарския арбитражен център, както и решението на събранието на сдружението за преобразуване – л.324 то делото.

Уместно е да се посочи, че начинът на заверка на преписи е определяем от приложимото право по местонахождение на издаващата институция, поради което при изграждане на извода дали представеното пред българския съд решение на чуждестранен арбитраж е автентично, е нужна преценка на приложените документи и направените удостоверявания в съвкупност. Съдът намира, че подписите на арбитрите за удостоверени като автентични чрез направените нотариални заверки на същите.

Качеството им на арбитри се удостоверява при представяне на оригинала на решението пред нотариус в Цюрих за заверка на преписа, че отговаря на оригинала, подписан от арбитрите и съхраняван в Секретариата на Швейцарския арбитражен център. Не може да се изисква заверката, извършвана от нотариус в чужбина да следва правилата на българския правен ред. Достатъчно е обстоятелствата, които се цели да бъдат удостоверени да произтичат от направените заверки. Противното не отговаря на смисъла на закона и би довело до грешна преценка за редовността на документа от външна страна, в случай, че същият няма определена форма. Горното произтича и от правилото за превес на съдържанието пред формата.