Решение № 2663 от 30.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2663 гр. Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20253110106888 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес: **, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк. Б. Т. - пълномощник на управителите, тел. **, имейл адрес: ** срещу А. Е. М., ЕГН **********, с адрес: **.

С исковата молба са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.

415, ал.4 от ГПК във вр. чл. 422,ал.1 от ГПК, за приемане за установено по отношение на А.

Е. М., ЕГН **********,че дължи на „А. Б. Б." ЕООД, ЕИК: **, следните суми: 1000 лева главница по Договор за паричен заем;207.52 лева - договорна лихва по договора за потребителски кредит от 27.05.2019 г. - 27.05.2020 г.;283.22 лева - законна лихва за забава по договора за потребителски кредит от 27.05.2020г. - 27.06.2024 г.;законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окочателното изплщане на вземането.

Моли за осъждане на ответника А. Е. М., ЕГН ********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 9398/2024г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ВАРНА, Гражданско отделение, и по настоящото производство на обща стойност от 312,80 лв.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

1

Във връзка с Разпореждане № 18958 от 09.05.2025 по ч.гр.д. № 9398/2024 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ВАРНА, Гражданско отделение, с което ищецът е уведомен, че Заповед за изпъленение по чл. 410 ГПК до А. Е. М., ЕГН ********** е връчена на длъжника, при условията на чл. 47 ал. 5, от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, в законоустановения срок, „А. Б. Б.“ с ЕИК: ** упражнява законовото си право да предяви иск, с който претендира от съда да признае за установено по отношение на ответника А. Е. М., ЕГН **********, че същата дължи на „А. Б. Б.“ с ЕИК: ** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 18958/2025 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ВАРНА, и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Моли съда да приеме от фактическа страна следното:

На 27.05.2019 година длъжникът А. Е. М., ЕГН: **********, е сключила Договор за потребителски кредит № 318905 със „С. К.“ ООД, по силата на който е получила сумата от 1000 лева, срещу което се съгласила да върне 12 броя вноски по 218 лева в срок до 27.05.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.75 %.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 318905 на 27.05.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се 2 съгласяват, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит е уговорено „С. К.“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, които ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори са сключени по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума Ответникът А. Е. М., ЕГН ********** не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „С. К.“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **.

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.

С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената 3 цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то МОЛИ да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС).

Ответникът А. Е. М., ЕГН ********** не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът А. Е. М., ЕГН **********, дължи на „А. Б. Б.“ ЕООД, с ЕИК ** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 9398/2024 г., а именно:

- 1000 лева - главница по Договор за паричен заем;

- 207.52 лева - договорна лихва по договора за потребителски кредит от 27.05.2019 г. 27.05.2020 г.

- 283.22 лева - законна лихва за забава по договора за потребителски кредит от 27.05.2020 г. - 27.06.2024 г.

- законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окочателното изплщане на вземането.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

В срока за отговор на исковата молбта, ответникът депозира отговор.

Отговорът е депозиран от А. Е. М., ЕГН: **********, с адрес: **, чрез адв. К. П. К., АК-Варна, със служебен адрес: **, назначен за особен представител.

На основание чл.131 от ГПК и в законоустановения срок от името на ответника А. Е.

М., представя писмен отговор на исковата молба, по която е образувано гр.д.№6888/2025г. по описа на Варненския районен съд.

4

Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не са изпълнени изискванията на чл.127,ал.2 от ГПК, съгласно който, ищецът трябва с исковата молба да представи всички писмени доказателства, и да посочи конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях. В конкретния случай не е изяснено по какъв начин ответницата не е изпълнила задълженията си по договора за кредит, кои точно задължения и кога не е изпълнила. Внасяла ли е някакви суми, т.е. има ли някакви погасителни вноски и ако има - какви, кога и с какъв размер суми, от кой момент има/няма плащане по отпуснатия заем и пр.?! Не е изяснено също така цялото ли задължение или част от него не са погасени, има ли въобще някакво погасяване или няма нито една парична вноска от А. М. и пр.?! Липсва твърдение от ищеца кога, как и по какъв начин ответника е бил уведомен за сключен Договор за цесия и прехвърлянето на вземането на друго търговско дружество, ищеца по делото. Няма посочени доказателства в подкрепа на всички изложени твърдения в исковата молба, което също води до една нередовна искова молба.

Така наведените възражения за нередовност съдът не приема за основателни, тъй като видно от наведените твърдения и представените писмени доказателства се установява, че по силата на сключен по електронен път Договор за паричен заем от 27.05.2019год. на ответницата е отпуснат заем в размер на 1000лева с дата на първо плащане 27.06.2019год. и дата на последно плащане 27.05.2020год. От представената към исковата молба разписка се установява, че в полза на ответницата е преведена отпуснатата й в заем сума. Ясно става на съда, че ответницата не е изпълнила нито едно от задълженията си тъй като се претендира за връщане цялата отпусната в заем сума, ведно с договорната лихва върху същата, считано от датата на отпускане на кредита до изтичане на крайния срок на договора. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът сочи, че ответницата не е изпълнила задължението до изтичане на крайния срок с оглед на което и предявява исковете след изтичане на крайния срок за погасяване, а не като предсрочно изискуемо вземане.