Решение № 317 от 18.07.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Плевен, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500444 по описа за 2025 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирани две въззивни жалби против решение № 210/18.02.2025 г. по гр.д. № 6798/2022 г. по описа на ПлРС, както следва: въззивна жалба от И. П. П. чрез пълномощника му адвокат Я. А. против решението на ПлРС, в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на С. В.

И., В. С. И. и С. С. И.а за уравнение на дяловете им общо разликата над сумата от 34 100 лв. до сумата от 46 750 лв. и въззивна жалба от С. В. И., В. С. И. и С. С. И.а чрез пълномощника им адвокат Ф. П. против решението на ПлРС, в частта, в която И. П. П. е осъден да им заплати уравнение на дела си в размер на 46 750 лв. вместо в размер на 54 192,04 лв. и въззивниците са осъдени да заплатят на И. П. П. за разноски и подобрения в съсобствения имот разликата над сумата от 5 566,32 лв. до сумата от 23 147,28 лв..

С въззивната жалба, депозирана от въззивника И. П. П. се иска отмяна 1 на решението на ПлРС в обжалваната част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се излагат подробни доводи относно неправилна преценка на събраните по делото доказателства във връзка със стойността на възложения му делбен имот. Според въззивника неправилно първоинстанционният съд е определил пазарната цена на делбения имот съобразно заключението на първата приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, тъй като в същата вещото лице е извършило оценка, съобразявайки два етажа на основната жилищна сграда, а във второто заключение на СТЕ е съобразило действителното фактическо положение по отношение на тази сграда и е съобразило продажбите на подобни имоти. Счита, че при съобразяване на заключението на втората СТЕ следва да се приеме, че пазарната стойност на делбения имот е 68 200 лв. и уравнението, което следва да заплати на ищците е в размер на 34 100 лв., а не в размер на 46 750 лв..

Според въззивника по делото липсват доказателства за увеличаване на стойността на делбения имот в хода на производството и изводите на първоинстанционният съд в тази насока са необосновани. В заключение иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да определи заплащане на уравнение на дяловете в размер на 34 100 лв.. Претендира направените по делото разноски.

Представя квитанция за внесена държавна такса по сметка на ПлОС в размер на 253 лв.. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците по тази жалба С. В. И., В. С. И. и С. С. И.а.

С въззивната жалба, депозирана от въззивниците С. В. И., В. С. И. и С.

С. И.а, уточнена с писмени молби от 25.03.2025 г. и 22.04.2025 г. се иска отмяна на решението на ПлРС в обжалваните части като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи относно неправилна преценка на събраните по делото доказателства във връзка със стойността на възложения делбен имот, направените в имота подобрения и необходими разноски и изтеклата давност по отношение на разноските. Въззивниците считат, че от приетото по делото трето заключение на СТЕ се установява, че стойността на имота с подобренията в него е 108 384,08 лв. и съделителят И.

П. следва да заплати на въззивниците общо за уравнение на дела си сумата от 54 192,04 лв., която е половината от стойността на имота. По отношение на останалата обжалвана част от решението въззивниците твърдят, че 2 неправилно са осъдени да заплатят 23 147,28 лв. за необходими и полезни разноски, признават само подобренията от 11 132,65 лв., извършени през периода 2019-2021 г., изразяващи се в СМР спалня през 2020 г., СМР дневна и кухня през 2020 г., ПВЦ дограма и алуминиеви врати, поставени през 2019 г., СМР трапезария с кухня през 2021 г., СМР дневна и кухня през 2021 г., ел. и ВиК инсталация, ПВЦ дограма и алуминиеви врати на лятна кухня през 2019 г. - 2021 г. и заключават, че задължението им към И. П. за подобрения в имота е в размер само на 5 566,32 лв.. Въззивниците считат, че оспорените вземания, възникнали през периода 2014-2017 г. са погасени по давност при предявяването им на 28.09.2023 г.. Твърдят, че всички подобрения и ремонти в имота са направени без тяхно знание и съгласие и дължат само подобренията в размер на 11 132,65 лв., с които се е увеличила стойността на имота. В заключение искат от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли исковете по сметките за разликата над 5 566,32 лв. до 23 147,28 лв. и да определи заплащане на допълнително уравнение на дяловете им за разликата над 46 750 лв. до 54 192,04 лв.. Представят квитанция за внесена държавна такса по сметка на ПлОС в размер на 509,56 лв.. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по тази жалба И. П. П..

В о.с.з. въззивникът И. П. не се явява, но чрез пълномощника си адвокат А. поддържа подадената от него въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на другата страна. Оспорва в първата инстанция в първото по делото заседание на втората фаза да е направено възражение за погасителна давност по отношение на вземанията по сметките и алтернативно оспорва основателността му. Претендира направените по делото разноски във въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивниците С. В. И., В. С. И. и С. С. И.а не се явяват, но чрез пълномощника си адвокат П. поддържат подадената от тях въззивна жалба и оспорват въззивната жалба на другата страна. Претендират направените по делото разноски във въззивната инстанция и представят списък на разноските по делото.

Плевенският окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени

3 в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 258 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Безспорно се установява по делото, че с влязло в сила на 28.06.2023 г. решение по първата фаза на делбата № 829/07.06.2023 г. по гр.д. № 6798/2022 г., ПлРС е допуснал извършване на делба между съделителите И. П. П., С. В.

И., В. С. И. и С. С. И.а по отношение съсобствен недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ********** по КККР на с. **********, с площ 405 кв.м., с адрес: с. **********, **********, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопанска сграда, представляващи съответно сгради с идентификатори **********.1, **********.2, **********.3 и **********.4 по КККР на с. **********, при равни права на съделителя И. П. П. от една страна и съделителите С. В. И., В. С. И. и С. С.

И.а, от друга, като е посочил, че първия съделител следва да получи един дял, а останалите трима съделители следва да получат един общ дял. В решаващите мотиви на решението е прието за неоснователно възражението на ответника И. П. за придобиване на собствеността върху имота по давност, като е прието, че по делото не са представени доказателства същият да е демонстрирал по отношение на останалите съсобственици през периода 20102022 г. намерение да свои имота, отблъсквайки владението на останалите и това намерение да е достигнало до знанието им.

Установява се от данните по първоинстанционното дело, че в първото по делото заседание във втората фаза на делбата, проведено на 28.09.2023 г. са приети за разглеждане предявените искове по сметките от съделителя И. П. П. по реда на чл. 349 от ГПК за сумата от 59 025 лв., представляваща направени СМР в имота през периода от 2012 -2021 г., както и направеното от него искане за възлагане. В същото заседание пълномощникът на И. П. - адвокат А.

/посочена като адвокат К./ е уточнила, че се претендират подобрения в имота, а ответниците по исковете по сметките чрез пълномощника си адвокат П. са оспорили основателността на същите поради липса на представени документи за извършване на разходите. Установява се, че с писмените бележки по делото, депозирани в последното по делото заседание на 06.02.2025 г. ищците в 4 производството по делба, ответници по исковете по сметките чрез пълномощника си адвокат П. са направили възражение за погасяване по давност на вземанията по исковете по сметките, тъй като е изтекла петгодишна погасителна давност считано от извършването им. Поддържали са, че подобренията в имота не са били необходими и са извършени без тяхно знание и съгласие.

С обжалваното решение, постановено във втората фаза на делбата ПлРС е приел за основателно искането на съделителя И. П. за възлагане на делбения имот при условията на чл. 349 ал. 2 от ГПК при заплащане на уравнение на дела на останалите съделители в общ размер на 46 750 лв.. Установява се, че ПлРС е определил пазарна стойност на имота, респ. размера на уравнението съобразно първото прието по делото заключение на СТЕ, съгласно което пазарната стойност на имота е в размер на 93 500 лв.. Съдът е приел, че не следва да възприема второто прието по делото заключение на СТЕ, което определя по-ниска пазарна стойност на имота като е съобразил разпоредбата на чл. 18 от ЗУТ относно „разгъната застроена площ“ /РЗП/ и е приел, че стойността на имота следва да бъде определена на базата на цялата застроена площ на жилищната сграда. Наред с гореизложеното е приел, че от изготвяне на заключението до постановяване на решението е изминал значителен период от време, през който цените на имотите са нараснали значително и първата определена оценка на имота се явява по-справедлива. По предявения иск по сметките ПлРС е приел, че същият е частично основателен и доказан. След обсъждане на свидетелските показания на свидетелите И. М. и П. М. относно извършваните в имота СМР, съдът и приел за доказано по делото извършването на твърдените от И. П. СМР в имота по негово възлагане. Съдът е приел, че част от направените разноски имат характер на необходими разноски по чл. 30 ал. 3 от ЗС, тъй като са направени за запазване на имота и при съобразяване на допълнителното заключение на приетата СТЕ във връзка със СМР е приел, че тези необходими разноски, направени за ремонт на покрива на лятната кухня през 2015 г. /съобразно поставената от ответниците по иска задача/ са на стойност 20 225,79 лв., а увеличават стойността на имота с 7 034,62 лв.. Приел е, че с оглед характера на тези разноски следва да се присъдят действително направените разходи, поради което е осъдил ответниците по иска по сметките С. И., В. И. и С. Н. да заплатят на И. П. общо сумата от 10 112,89 лв. или всеки от тях по 3 379,96 лв.. Приел е, че сумата 5 от 7 034,62 лв. следва да бъде приспадната от увеличената стойност на имота в размер на 33 103,43 лв. съобразно същото заключение на СТЕ /изготвено по задачите на ответниците по исковете по сметките/ и е осъдил ответниците по иска по сметките С. И., В. И. и С. Н. да заплатят на И. П. общо сумата от 13 034,35 лв. или всеки от тях по 4 344,80 лв.. При тези правни изводи ПлРС е приел, че по предявените искове по сметките ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца общо сумата от 23 147,28 лв., от която 10 112,89 лв. – необходими разноски и 13 034,35 лв. полезни разноски и е отхвърлил предявените искове по сметките за разликата над 23 147,28 лв. до 59 025 лв..

Решението на ПлРС като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в която е уважено искането на съделителя И. П. за възлагане по реда на чл. 349 ал. 2 от ГПК на делбения имот и са отхвърлени исковете по сметките, предявени от този съделител за разликата над присъдения до предявения размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.