Решение № 26 от 13.02.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. гр. Добрич, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500688 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна срещу решение №106/23.08.2024 г. по гр.д.№681/2023 г. на Балчишкия районен съд,с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Олд тауър 7“ ЕООД,ЕИК 201451191,със седалище и адрес на управление:с. К.,ул. „Д.“ №46,общ.

Б.,обл.Д. искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните,че ответникът дължи на ищеца сумата от 601,27 лв,представляваща главница за неплатена цена за мрежови услуги за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност за обекти на потребление с абонатни №№***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и кл. № ***,находящи се в с.К.,ул. „Д.“ №46,общ. Б.,обл.Д.,за периода от 22.06.2020 г. до 30.06.2021 г.,за която сума са издадени 80 бр. фактури в периода 13.08.2020 г.-05.07.2021 г.,както и сума в размер на 157,71 лв,представляваща сбора от мораторната лихва по процесните фактури за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи до 11.08.2023 г.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението в съда на 17.08.2023 г.,до окончателното изплащане 1 на задължението,за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК №217/04.09.2023 г. по ч.гр.д.№544/2023 г. по описа на Районен съд-Б.,респ. въззивникът е осъден да заплати на „Олд тауър 7“ ЕООД сумата от 400 лв,представляваща сторените в настоящото производство съдебноделоводни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

С доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение въззивникът настоява за отмяната му и уважаване на исковите претенции.Същият излага,че ответното дружество „Олд тауър 7“ ЕООД е небитов клиент,купуващ електрическа енергия за стопански нужди,поради което дължи заплащане на цена за мрежови услуги,в случая достъп до електроразпределителната мрежа,начислена на база предоставена мощност,за поддръжката на резервирания за него капацитет от мрежата независимо от моментната консумация при наличие на присъединяване към мрежата и при съобразяване,че правоотношението между страните за процесния период е предмет на регулация от разпоредбите на §15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ,бр.57/2020 год.,в сила от 26.06.2020 год./.Въззивникът настоява и за присъждане на сторените от него разноски в двете инстанции,като навежда възражение за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата страна „Олд тауър 7“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Претендира сторените в настоящата инстанция разноски.Излага доводи,че въпреки големия си обем жалбата е бланкетна,тъй като не съдържа конкретни основания,обосноваващи порочност на първоинстанционното решение,а представлява по съдържанието си писмена защита на въззивника по същество на спора.Сочи,че въззивната проверка следва да се ограничи само до такава за валидност и допустимост на обжалвания акт,доколкото конкретни нарушения на процесуалния и материалния закон от първоинстанционния съд не са визирани от въззивника.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд 2 установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 11.09.2024 г.,а жалбата му срещу решението е подадена на 13.09.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 25.09.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими установителни искове.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№681/2023 г. на БРС е образувано по повод искова молба с вх.

№4942/03.11.2023 г. /уточнена с молби вх.№5371/28.11.2023 г.,вх.

№5446/30.11.2023 г. и вх.№1699/10.04.2024 г. по описа на БРС/,с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД от „Енерго-Про Продажби“ АД,ЕИК 103533691,със седалище и адрес на управление гр.Варна,Варна Тауърс,бул.“Владислав Варненчик“ №258 срещу „Олд тауър 7“ ЕООД,ЕИК 201451191,със седалище и адрес на управление с.К.,общ.Б.,обл.Д.,ул.“Д.“ №46 за установяване в отношенията между страните,че ответникът дължи на ищеца сумите-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №217/04.09.2023 г.,издадена по ч.гр.д.№544/2023 г. по описа на РС-Б.,както следва:сумата от 601,27 лв,представляваща сбор от главници за незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност през периода от 22.06.2020 г. до 30.06.2021 г.,начислени по 80 бр. фактури,издадени през периода 13.08.2020 г.-05.07.2021 г.,за обекти на потребление с абонатни №№***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и за клиентски

№***,находящи се в с.К.,общ.Б.,обл.Д.,ул.„Д.“

№46,бл.10,ап.2,3,4,5,12,13 и 15,ведно със законната лихва върху 3 главниците,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,до окончателно изплащане на вземанията,и сумата от 157,71 лв,представляваща сбор от мораторната лихва върху главниците за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи /фактури/ до 11.08.2023 г.

Исковете са предявени в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.415 ал.4 от ГПК /заявителят „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна е получил на 19.10.2023 г. съобщение за определение №564/10.10.2023 г. по ч.гр.д.№544/2023 г. на заповедния БРС,съдържащо указания за предявяване на установителни искове в горния срок поради подаване от длъжника на възражение срещу заповедта за изпълнение,а исковете са предявени на 03.11.2023 г. при изтекъл едномесечен срок за това на 20.11.2023 г./.Налице е идентичност между страните в заповедното производство по ч.гр.д.№544/2023 г. на БРС /заявител и длъжник/ и страните в исковото производство /ищец и ответник/,както и между вземанията-предмет на заповедното производство и на настоящото исково производство.Предвид горното исковете са процесуално допустими.

Исковата молба е основана на твърдения,че през периода,за който се претендират вземанията,било налице между страните валидно облигационно правоотношение по доставка на ел.енергия в обектите на ответника в с.К..Ответникът бил небитов клиент по смисъла на §1 т.33 от ПЗР на ЗЕ.За сочения период за обектите нямало начислена сума за потребена ел.енергия.Небитовите клиенти заплащали цена за поддръжката на резервирания за тях капацитет от мрежата независимо от моментната консумация при наличие на присъединяване към мрежата.Стойността на услугата достъп до разпределителната мрежа зависела от предоставената мощност съгласно чл.33 ал.1 и чл.37 от Наредба №6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.Предвид горното за процесния период били начислени с издадените от ищцовото дружество фактури единствено суми за мрежова услуга

„достъп до електроразпределителната мрежа“,изчислени на база предоставена мощност.

В писмения отговор на исковата молба ответникът „Олд тауър 7“ ЕООД е оспорил исковите претенции като неоснователни.Твърди,че през периода,за който се претендират вземанията,не е бил обвързан от договор за продажба на 4 ел.енергия и за достъп до електроразпределителната мрежа относно процесните обекти на потребление.Такива договори били сключени с друго дружество „Темора Трейд Лтд“ Кчт,поради което и фактурите,на които ищецът се позовавал,били издадени за задължено лице „Темора Трейд Лтд“ Кчт.Не било ясно защо ищецът е решил да предяви претенциите си срещу ответник „Олд тауър 7“ ЕООД.Отговорността на ответното дружество можело да се търси само в хипотеза на правоприемство между него и абоната „Темора Трейд Лтд“ Кчт,но такова правоприемство между двете дружества не било налице.Между двете дружества имало спор за собственост относно процесните обекти-апартаменти,който приключил с влязло в сила на 05.12.2023 г. съдебно решение,с което исковете на „Олд тауър 7“ ЕООД били уважени.Владението върху имотите било предадено на последното дружество на 03.01.2023 г. с протокол за въвод във владение по изп.д.№20228110400198 по описа на ЧСИ Н.Ж..Признаването на правото на собственост и предаването на владението не водело до приемство на „Олд тауър 7“ ЕООД в неизпълнените задължения на „Темора Трейд Лтд“ Кчт към ищцовото дружество.Касаело се за облигационни отношения,които обвързват само страните по тях,а за трето лице договорите можело да породят задължения само в предвидени от закона случаи-при встъпване в дълг /чл.101 от ЗЗД/ и при заместване в дълг /чл.102 от ЗЗД/,каквито хипотези в случая не били налице.

Видно от договорите на листи 22-42 от делото на БРС,на 03.11.2015 г. са били сключени между електроразпределителното дружество „Енерго-Про Мрежи“ АД /сега „Електроразпределение Север“ АД/ и третото на настоящия спор лице „Темора Трейд ЛТД“ Кчт /клон на чуждестранен търговец/ в качеството на небитов клиент договори за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД при Общи условия за всеки един от процесните седем обекта на потребление в с.К.,ул.“Д.“ №46,бл.10 с посочено в тях предназначение на обектите за „стопанска дейност“.Съгласно извлечение от сметка към 11.08.2023 г. /на листи 43-44 от делото на БРС/ и представените по делото фактури /на листи 65-177 от делото на БРС/,с които са начислени вземанията-предмет на исковете,процесните обекти на потребление са били вписани в партидата на клиента „Темора Трейд ЛТД“ Кчт,респ. и задълженията за услугата достъп до разпределителната мрежа на база мощност за тези обекти за процесния период 5

22.06.2020 г.-30.06.2021 г. са фактурирани на името на получило услугата и задължено лице „Темора Трейд ЛТД“ Кчт,което е небитовият абонат за обектите съгласно договорите от 2015 г.

Предвид горните обстоятелства ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД следва да обоснове пасивната процесуална и материална легитимация на ответника „Олд тауър 7“ ЕООД по предявените установителни искове,като докаже,че ответното дружество е било лично обвързано от облигационно правоотношение по доставка и пренос на ел.енергия за процесните обекти на потребление през периода 22.06.2020 г.-30.06.2021 г. или че то е правоприемник /вследствие преобразуване,сделка или по силата на законова регламентация/ на обвързаното от такива правоотношения в рамките на посочения период задължено по цитираните договори от 2015 г. лице „Темора Трейд ЛТД“ Кчт.

Третото на спора лице „Темора Трейд ЛТД“ Кчт е било със сигурност по силата на горните договори от 2015 г. небитов абонат до 01.10.2020 г. /т.е. в рамките на част от процесния период 22.06.2020 г.-01.10.2020 г./.Според разпоредбата на чл.94а ал.1 от ЗЕ в редакцията й от ДВ,бр.57/2020 г.

/разпоредбата е в сила от 01.10.2020 г./ крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти,присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение,като при сравнение с предходната редакция на разпоредбата от кръга на снабдяваните клиенти са изключени изрично небитовите такива.Според §15 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ /ДВ,бр.57/2020 г.,в сила от 26.06.2020 г./ в 30-дневен срок от влизане в сила на закона крайните снабдители следва да изпратят уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с ел.енергия от 01.10.2020 г.,като според ал.2 в случай,че небитов клиент не сключи договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени цени до 30.09.2020 г. вкл.,доставката на ел.енергия се извършва от досегашния доставчик.Досегашният доставчик следва да сключи типов договор с клиентите,които до 30.09.2020 г. вкл. не са сключили договор с търговец на свободния пазар,като типовият договор следва да е със срок от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. /§15 ал.3 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ-ДВ,бр.57/2020 г.,в сила от 26.06.2020 г./.До сключване на типовия договор доставчикът осигурява доставката на ел.енергия при условие,че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката.