Определение № 288 от 31.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288 гр. София, 31.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600387 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 вр. Ал.1 вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Р. Б. Е. чрез защитника му адв.З. С. срещу определение от 16.03.2026 г. постановено по н.ч.д. № 1502/2026 г.по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

С жалбата се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна и уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.Твърди се,че неправилно първият съд е отказал да допусне условно предсрочно освобождаване на осъдения Е..Изтъква се,че оценката ,дадена на осъдения от страна на затворническата администрация е необективна,че същия не е допускан до работата в мястото за лишаване от свобода и,че отношението към него е тенденциозно.

Софийски апелативен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Същата е подадена и в законоустановения 7-дневен срок.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови определението си, първоинстанционният вярно е преценил фактите с отношение към предмета на доказване и е установил следното:

Р. Б. Е. с ЕГН ********** е български гражданин,който изтърпява наказание лишаване от свобода на територията на затвора гр.*** в общ размер от пет години,определено след приложението на чл.25 и чл.24 от НК по няколко отделни присъди,предимно за престъпления против собствеността.Към 16.03.2026г.(датата на 1 постановяване на определението на СГС) от горното наказание осъденият е изтърпял, както следва: фактически- 3 години , 8 месеца и 17 дни/от които 1 година, 5 месеца и 6 дни предварителен арест/ ,от работа-2 месеца и 14 дни. Остатъкът за изтърпяване от наказанието към същата дата е 1 година и 29 дни.

Е. търпи наказанието си при строг режим,съгласно присъдата.Осъждан е тридесет пъти,като пребиваването му в пенитенциарна изолация е поредно.

От приложения по делото доклад на ИСДВР е видно, че при постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 95 точки (висок риск) и е без значителна промяна и към момента на производството пред първия съд-89 точки .

По време на престоя на осъдения в мястото за лишаване от свобода са констатирани множество нарушения на реда и дисциплината/притежание на забранени вещи,,употреба на алкохол,,отправяне на заплахи,,нанасяне на побой,представяне на подправена служебна бележка,притежаване на забранени вещества/ за които е наказван дисциплинарно.Правно значение имат последните наказания за извършени нарушения на вътрешните правила в периода 24.06.2025г.-13.08.2025г.за които не намират приложение разпоредбите на чл.109 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.С оглед системно нарушаване на установените правила през същата година/2025г/ е бил изолиран в единична килия без право на участие в колективни мероприятия за срок от два месеца.

Награждаван е веднъж с писмена похвала през 2024г.

По време на престоя му в мястото за лишаване от свобода е назначаван на няколко работни позиции:в комунално-битовата дейност и в цех „Пликове и папки“.

Без образователен ценз,като две поредни години подава декларации за отказ от учебна дейност.

Фиксираните при осъдения проблемни зони са общо седем- сред които отношение към правонарушението ,взаимоотношения,криминално минало и умения за мислене.

Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е отрицателно.

При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:

Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.

Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения Е. е налице 2 първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание лишаване от свобода.Това се установява от приложената по делото справка от ГДИН и е несъмнено.

Първият съд обаче е отговорил отрицателно на въпроса дали осъдения е дал доказателства за поправянето си.Този негов извод се споделя и от САС,тъй като намира подкрепа в доказателствата,приложени към досието на осъдения.Докладите и справките за индивидуалния план на присъдата,предоставени от служителите на затворническата администрация,които пряко са ангажирани с корекционния процес на Е.,показват ,че той не е дал сериозни доказателства за поправянето си.

От посочените доказателства е видно ,че по време на престоя си в затвора рискът от рецидив не е коригиран в приемлива степен.Същият остава във високите стойности,без значителна промяна,което показва,че корекционната дейност не е постигнала необходимия резултат,въпреки,че Е. е изтърпял по-голямата част от наказанието си лишаване от свобода.

Не следва да се пренебрегва и факта,че към фактически изтърпяното наказание се прибавя и повече от година предварителен арест-период през които с осъдения не е извършвана корекционна дейност,поради което на практика работата с лишения от свобода е по малко от две години,в рамките на които същия многократно е нарушавал реда и вътрешните правила в мястото за лишаване от свобода.

Т.е. за отбелязване е,че по време на престоят си в мястото за лишаване от свобода ,осъдения не е показал дори задължителния минимум като поведение ,изискващ се от лишените от свобода.

На следващо място,проблемните зони при осъдения са повече от пет,видно от доклада на ИСДВР,като сред тях са отношение към правонарушението,образование и обучение и умението за мислене.Това не е без значение,тъй като настоящото правонарушение за осъдения е поредно и данните за всички негови осъждания,които в преобладаващата си част са все за престъпления против собствеността,индикират сериозен риск при излизане от затвора,той да се завърне към стари общественоопасни модели за поведение.

Предходната съдимост на осъдения повишава и изискванията към неговото поведение в мястото за лишаване от свобода.Необходимо е същия да покаже трайна положителна промяна в поведението си и да даде убедителни доказателства за поправянето си,за да се приеме,че корекционния процес е отбелязал значителен напредък.В конкретният случай от материалите в досието на осъдения не могат да се направят подобни изводи.Както бе отбелязано,при осъдения се констатира системно нарушаване на правилата в мястото за лишаване от свобода,слаб напредък в проблемните зони,висок риск от рецидив,поради което към момента не може да бъде формиран извод както за трайна,така и за стабилна личностна и поведенческа промяна,обуславяща прилагане на института на предсрочното освобождаване.

3

Твърденията в жалбата на защитника му в посока тенденциозност в отношението на затворническата администрация не намират опора в затворническото досие.Доколкото в жалбата не се пояснява в какво точно според защитникът се изразява тенденциозното отношение към осъдения,САС намира за нужно да посочи,че честите дисциплинарни наказания налагани на Е. са в резултат на системното нарушаване на вътрешния ред от страна на осъдения.

Не почиват на доказателствена основа и оплакванията в жалбата свързани с недопускането му на работа.Напротив ,осъдения е полагал труд в мястото за лишаване от свобода на няколко позиции/бакар,чистач и в цех Пликове и папки/.В докладите от затвора се посочва ,че е отказвал работа,поради което е преместван на друга,подходяща за него.

В обобщение на гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за условно предсрочно освобождаване на осъдения Е.,поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.03.2026 г. постановено по н.ч.д. № 1502/2026 г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Р. Б. Е. ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Да се уведомят страните за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4