Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 477 от 13.03.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4347/2019
Вид
Решение № 477
Подписан
13.03.2020
В сила
07.08.2020
Състав
ИВАН ГЕОРГИЕВ БЕКЯРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 14, ал. 1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл. 55 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
  • § 1 · Кодекс на труда
  • чл. 93 т. 9 · Наказателен кодекс

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 4 7 7 гр. Пловдив, 13.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ИВАН БЕКЯРОВ при участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 4347/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 16-002518/25.06.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Пловдив, с което на „Алфа бетон“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Раковски, ул. „Люлин“ № 45, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекс на труда /КТ/ вр. чл. 55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 8000 лв. за нарушение на чл.

14, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 54а от Наредба № 2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи /Наредбата/.

Жалбоподателят чрез представителя си моли да се отмени НП. Твърди се да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да се изразява в липсата на посочване в АУАН дали свидетелите при съставянето му са очевидци или само за съставянето на акта, за това актът да е блед и нечетлив и такъв екземпляр да е връчен на дружеството жалбоподател. По съществото на спора се възразява, че наличният проводник не е бил надлежно обозначен, включително и за съществуващият сервитут.

Евентуално моли да бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание развива доводите си в тази връзка.

Въззиваемата страна

Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ гр. Пловдив, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, като обсъжда възраженията на жалбоподателя.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 16.05.2019г. Б.Д. в качеството му на **** към ДИТ Пловдив извършил проверка на строителен обект в село Строево - стопански двор, складова база на „Тин Груп" ЕООД.

Строителният обект бил изпълняван от дружеството жалбоподател „Алфа бетон" ЕООД. При огледа на място и от обясненията на присъствалите Б.Ч. /*** на дружеството/ и П.Ч. е установил, че И.П.Х., работник на „Алфа бетон“ ЕООД е извършвал строително-монтажна дейност - „решел“ бетон на входа на складова база на „Тин груп“ ЕООД в стопански двор в село Строево. Той вдигал металната четка, с която извършва работата си, поставял я е върху шлайфания бетон и я е издърпвал към себе си, с което е набраздявал бетона. При последните си действия с четката, поради това, че дръжката й е с дължина около 5,45 метра, тя е достигнала в опасна близост до проводниците на минаващия над строителната площадка въздушен електропровод 20 KV, захранващ високата страна на трафопост.

Поради това, че четката е с метална дръжка, възникнала електрическа дъга между провода и четката и протекъл електрически ток през И.Х., което е причинило смъртта му. От инспектора били изискани документи от дружеството жалбоподател, които били предоставени. При извършена проверка по документи на 17.05.2019 г. в Дирекция „Инспекция по труда" Пловдив е установено, че „Алфа бетон“ ЕООД е изпълнител по договор за извършване на услуга „полагане и шлайфане на бетонова настилка“, сключен на 14.05.2019 г. с „Тин Груп“ ЕООД, гр. Пловдив. От извършената проверка на място на 16.05.2019 г. на строителната площадка село Строево и от представените документи на 17.05.2019г. в Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, Д. в служебно качество установил, че работодателят не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснал извършването на строителни работи – набраздяване на шлайфан бетон от И.Х. на строителна площадка в село Строево на входа на складова база на „Тин Груп“ ЕООД на 16.05.2019г. в сервитута на въздушен електропровод по смисъла на Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти на Министъра на енергетиката.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен АУАН № 16-002597/31.05.2019 г. срещу дружеството жалбоподател за нарушение на чл. чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 54а от Наредбата. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и *** на дружеството. На същото лице е връчен и актът и се е подписал на него.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на дружеството била наложена на основание чл. 413, ал. 2 от КТ имуществена санкция в размер на 8000 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Б.Д. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, договор за извършване на услуга полагане и шлайфане на бетонова настилка, трудов договор № 14/31.01.2019 г., писмени обяснения от Б.Ч. и П.Ч., писмо от Община Марица изх. № 11-00-852(1) от 26.11.2019 г. с приложените към него копие на част от ОУШ за землището на с.

Строево, копие на застроително решение на стопански двор в с. Строево и част от кадастрана карта на с. Строево, писмо изх. № 8509791-1-1/25.11.2019 г. от „ЕР ЮГ“ ЕАД ведно с приложените към него скица от АВ и извадка от Географска информационна система, заповед № З-0058/11.02.2014 г. на ИА „ГИТ“.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят Д. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че при проверката, е разпитал свидетели очевидци на инцидента, всички от които са му потвърдили механизма му на осъществяване, възникналата волтова, искрите от обувките на пострадалия. Спомня си, че площадката, на която е възникнал инцидентът, се намира до входната врата на складовата база, а в непосредствена близост до нея и до оградата, от външната ѝ страна, се намирал трафопост и електрически стълб, на който чрез поставена табела на около 2 метра от земята е обозначено напрежението на електропровода и наименованието му. Същевременно при посещението му на място свидетелят възприел фактическата обстановка и обстоятелството, че непосредствено над площадката за работа на починалия работник преминавал въздушен електропровод от посочения стълб, който представлявал усукан проводник без изолация. Въздушният електропровод преминавал през единия ъгъл на складовата база, който пресичал по диагонал. Всичките данни свидетелят лично възприел, когато изпълнявал служебните си задължения.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие по между си и с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на представените писмени обяснения на *** на дружеството Ч., който към момента на инцидента извършвал друга работа на площадката, както и на Ч., който в този момент идвал от кантара. Показанията му се потвърждават и от прието по делото писмо от „ЕР ЮГ“ ЕАД, съгласно което на извадката от Географската информационна система е посочено мястото на трафопоста и нанесен електропровод средно напрежение до него. Колкото до представените от Община Марица писмени документи съдът сметна, че същите не носят информация за релевантните обстоятелства, а именно наличието на въздушен електропровод. По тази причина те не следва да бъдат обсъждани и анализирани.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на

АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. По този повод съдът сметна за неоснователно възражението на представителя на нарушителя, свързано с изпълнението на разпоредбата на чл.

40, ал. 3 от ЗАНН. Смисълът на същата разпоредба е свързан с осигуряването на поне двама свидетели при съставяне на акта, при положение че те не са очевидци на извършване или констатиране на нарушението. В реда на изложеното следва да се отбележи и т. 10 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд, която гласи, че при наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина. Следователно посочването в акта на свидетели се свързва с възможността за разкриване на обективната истина. В този контекст се проверява дали при съставяне на акта е допусната нередовност.

Освен това, критерий за същественост на процесуално нарушение, допуснато в административнонаказателния процес е дали правото на защита е ограничено и за всеки конкретен случай подходът при преценката е индивидуален. В случая с непосочването на обстоятелството дали лицата са били очевидци или не на извършване и/или констатиране на нарушението правото на защита не е ограничено, нито нарушено във фазата на съставяне на АУАН, тъй като това непосочване не попречи да се разкрие обективната истина въз основа на събраните доказателства и писмените обяснения на очевидците. Следователно макар и актът да не е съобразен с всички изисквания на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, като е него не е посочено дали свидетелите са били очевидци на нарушението или не, то това нарушение не е от категорията на съществените и не може да обуслови извод за незаконосъобразност на издаденото НП, оттам и за неговата отмяна.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното юридическо лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл.

14, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 54а от Наредбата. Посочената норма гласи, че юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места, като изрично се забранява допускането извършване на СМР /строително-монтажни работи/, както и разполагане на производствени бази, складове и санитарно-битови помещения в сервитутната/охранителната зона на електропроводи, газопроводи и други продуктопроводи.

От обективна и субективна страна дружеството жалбоподател е осъществило всички съставомерни признаци на нарушението.