Решение № 3575 от 01.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3575 гр. София, 01.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20211100115470 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени осъдителни иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, съединени с акцесорен иск за лихва по чл.86 от ЗЗД .

Ищците Л. В. И., Б. Д. И. и Б. Б. И., действаща чрез настойника си Л. В. И., твърдят, че В. Б. И., дъщеря на първите двама ищци, и съответно майка на третата малолетна ищца, е постъпила при ответника В. С. А.-гинекологична болница за активно лечение „Шейново“ ЕАД гр.София на 14.01.2017г. за раждане. Пациентката била настанена в родилна зала, където не били установени сърдечни детски тонове. По спешност лекарите при ответника преминали към Секцио Цезариа, но плодът се родил мъртъв. След раждането родилката била преведена в реанимация, била отпусната, имала затруднено дишане, шум в ушите. Последвало изкървяване на матката, родилката загубила съзнание, била преведена в операционна зала и интубирана, но независимо от действията на екипа, починала в 4,20ч. Според ищците забавените действия на екипа, ненавременната диагностика, терапия и реанимационни мероприятия са в пряка връзка със смъртта на В. И..

Според ищците смъртта на И. е следствие на: отлепване на плацентата, амниотична емболия и маточна атония. Посочва се , че В. И. е имала високо рискова бременност, но никой не и отразил тези обстоятелства и данни. Сочи се, че са допуснати нарушения и грешки в диагностичния и реанимационен процес от страна на медицинските лица, участвали в действията по родоразширение и проведеното реанимационно лечение. Още при постъпването на родителката при ответника не е било правилно оценено нейното клинично състояние. Ищците считат също, че служителите при ответника не са спазили утвърдените в медицинската наука и практика методи и средства. Конкретно, уточняват, че д-р Й. Д. не е отразил в медицинската документация прогноза за раждане и план за акушерско поведение, в нарушение на Наредба №19 /22.12.2014г. за утвърждаване на медицински стандарт „акушерство и гинекология“, д-р В. И., непосредствено след оперативната интервенция не е назначил и съответно не са извършени изследвания на кръвната картина и хемостазата, д-р Б.К. след оперативната интервенция е назначил недостатъчни по обем инфузии за възстановяване обема на циркулиращата кръв, не е назначил изследвания на кръвна картина и коягулационен статус, закъснял е с поставянето на индикации за кръвозаместването и 1 извършването му.

Ищците посочват, че смъртта на В. И. и нейното бебе им е причинила много болки и страдания. Предявяват срещу ответника искове за заплащане на обезщетение за причинени от смъртта им неимуществени вреди , като претендират по 150 000лв., ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2017г. до окончателното изплащане.

Претендират разноски.

Ответникът В. С. А.-гинекологична болница за активно лечение „Шейново“ ЕАД гр.София оспорва предявените срещу него искове. Оспорва твърденията смъртта на пациентката и на плода да са настъпили следствие на лекарска грешка. Оспорва да е било налице отлепване на плацентата. Счита, че в случая се касае за нещастен случай, тъй като смъртта е настъпила в резултат на амниотична емболия, която не е била предвидима, а и да е била предвидима, не е била предотвратима. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си. Посочва, че състоянието на родилката е било извън контрола на лекарския екип, който не е допуснал грешки при лечението й. Оспорва размера на предявените искове като прекомерни. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на законната лихва за периода 15.01.2017г. – 15.01.2020г. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Трето лице помагач на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД оспорва исковете и моли съда да ги остави без уважение. Посочва, че претенцията на ответника не се покрива от Общите условия по полицата и счита, че затова не може да бъде ангажирана отговорността му, като моли производството по отношение на него да бъде прекратено. Отделно от това посочва, че застраховани лица са медицинския персонал на болницата, но не и самата болница, поради което отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана. По същество счита, че исковете не са подкрепени с убедителни писмени доказателства, удостоверяващи нарушение на правилата, нормите и медицинските стандарти по съответна клинична пътека за извършване на манипулации, оперативни интервенции и лечение, впоследствие на които да се е стигнало до усложнено или увредено състояние на пациента, а оттук и до трагичния край с пациентката и нейния плод. Оспорва и размера на исковете като завишени. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Ищцата Л. И. и Б. И. са родители на В. И., а ищцата Б. И. е нейна дъщеря.

Ответникът юридическо лице регистрирано в ТР с правна форма ЕАД, със собствен капитал, собственост е на Столична община, и с предмет на дейност осъществяване на специализирана болнична помощ по акушерство и гинекология. Ответникът е лечебно заведение за болнична помощ по см. на чл.19 от ЗЛЗ.

Не се спори, че В. И. е постъпила за раждане при ответника на 14.01.2017г. в 23,56ч. в 10-ти лунарен месец с термин на раждане 28.01.2017г., че приемащият лекар д-р Д. е установил, че е налице един жив плод, че на 15.01.2017г. в 0,27ч. е започнало цезарово сечение, като е изваден мъртъв плод, а в 4,20ч. в същия ден е починала и родилката, като причина за смъртта е амниотична емболия. Не се спори, че в екипа на ответника, ангажиран с раждането, са били д-р Д., д-р И. и д-р К.. Спори се дали същите са имали неправомерно поведение, което е довело до смъртта на родителката и нейното бебе, респ. в резултат на което за ищците са настъпили сочените от тях вреди.

По делото е събрана множество писмена медицинска документация във връзка с лечение и наблюдение на В. И. преди постъпването й при ответника за раждане, както и във връзка със самото раждане, които са били предмет на преценка и обсъждане от вещите лица в заключението им по комплексната съдебно медицинска експертиза /КСМЕ/.

Във връзка с установяване извършените от екипа при ответника медицински дейности по отношение на В. И. и нейното бебе, по искане на ответника, съдът разпита като свидетели д-р Д. и д-р И..

Д-р Й. Д., акушер-гинеколог, установява че е бил дежурен при постъпването на В. И.

2 в болница Шейново и си спомня нейния случай. Установява, че тя е постъпила в болницата с родова дейност, в задоволително общо състояние, адекватна, комуникирали нормално, придружителят й бил с нея в кабинета. И. не се оплаквала от нищо, не споделила че е лежала преди в болница. Свидетелят установил, че бебето е живо, дори пуснал апарата за ултразвук, за да чуят детските сърдечни тонове. При прегледа И. била в легнало положение, по гръб, прегледа не бил бърз, тъй като свидетелят трябвало да установи разкритието на маточната шийка, да направи ултразвук, да установи позицията на бебето. Спомня си, че при ставане от стола за преглед, на В. И. й станало лошо. Затова той изпратил персонал от родилката зала да я вземат и да я качат в залата и да й осигурят венозен път. Спомня си, че акушерката в кабинета премерила кръвното на И. и че то било с ниски стойности. Според него подобна отпадналост е била нормална, тъй като при напреднала бременност в легнало по гръб положение натежава матката, която пада върху аортата и мозъкът получава помалко кръв. Според свидетеля на 98% от жените им ставало лошо, докато се правят записите. Преместили И. на кушетката и свидетелят разпоредил на сестрата да й постави веднага абокат, за да й пуснат водно солеви разтвор и да докарат количка, за да я преместят в родилна зала. Качили И. в родилната зала, като според него от прегледа до настаняването в родилното отделение са изминали около 10 минути - кабинетът се намирал на І етаж, родилното - на ІІ етаж, а родилката се преоблякла преди да се качи в асансьора. След малко му съобщили, че чуват единични тонове на бебето, т.е намалена сърдечна дейност на плода.

Свидетелят и дежурният д-р И. установили на ултразвуков екограф, че бебето има единични сърдечни пулсации, т.е. няма нормална сърдечна дейност, и затова веднага предприели спешно родоразрешение. Направили спешно родоразрешение по нов метод – от момента на подаване на упойка за 2 минути бебето било извадено. Предали го на педиатъра, който направил реанимация. След това приключили операцията, като си спомня, че плацентата изпаднала изцяло сама, което означавало, че плацентата е отлепена. При отлепена плацента, храненето на бебето спира. След приключване на операцията, пациентката била преместена на легло в реанимацията, за да бъде наблюдавана от реаниматори и реанимационни акушерки. Била около половин час в пълна упойка. Свидетелят се обадил на близките на родилката, за да се видят. Майката на И., сега ищца, и мъжът, с когото И. е живяла на фактически начала, се качили при нея, разговаряли с нея. След като изпратил посетителите на И., свидетелят се качил в отделението. Обадили му се да слезе в реанимация, за да се поръчат кръвни банки. След като слязъл в реанимация, И. била все още в съзнание.

Анестизиологът поискал да я преместят на операционна маса. Тъй като преместването с леглото от стаята в операционната създало трудности, свидетелят взел И. на ръце и я пренесъл до операционната маса. Щом я положил, тя се изкашляла силно и изпаднала в клинична смърт. Веднага започнали реанимационни действия и мероприятия, но те не довели до нищо положително. Свидетелят и колегата му д-р И. правили сърдечен масаж, обдишване, но за съжаления, тя екзитирала. Според свидетеля състоянието й показвало дихателна недостатъчност – белодробна емболия. Досежно плода, свидетелят посочва, че не може с ултразвук да се установи отлепване на плацентата, едва при изваждане на плацентата патохистолог може да определи инфаркта на съдовете. В практиката на свидетеля е имало случаи при които бебета при 10% отлепване на плацентата остават живи, а друга – почиват.

Не всички бебета с отлепена плацента умират, те се наблюдават в болнична среда и майката ражда с родоразрешение. На зададените въпроси свидетелят посочва, че не е правилно всяка жена, в случай на някаква болка преди раждане, да бъде предсрочно оперирана. Има алгоритъм който се спазва – в случай че пациентката не се чувства добре, се поставя абокат, мери се кръвно налягане, пуска се венозно водно-солиев разтвор, гликоза, за да се върне жената в норма.

Св.В. И., акушер – гинеколог, също си спомня случая с В. И.. Установява, че го извикали в родилна зала за жена, на която не могат да се установят тоновете. На монитора в залата видял, че има единични пулсиращи тонове и веднага свалили жената в операционната. Според него транспортирането от родилна зала до операционната е отнело около 10-15 минути - транспортира се с асансьор през централното фоайе, поставя се упойка. Преди операцията свидетелят проверил дали е възможно И. да роди вагинално, но 3 нямало достатъчно разкритие, тоновете били единични и бил пукнал околоплодния мехур, затова предприели операция. Жената била интубирана, направили разрез, отворили матката, свидетелят извадил бебето. Според него бебето имало сърдечна дейност, но педиатърката и анестезиолога казали че няма. При мануалното изваждане на плацентата видели, че зад плацентата имало хематом, и че тя е започнала да се отлепва. Според него именно отлепването на плацентата е причината за смъртта на бебето. Възстановили по класическия начин матката. Нямало кръвозагуба. Приключили около 1ч. - 1.30ч., жената била преведена в реанимация за наблюдение. Около 3,20ч. го извикали защото жената била изкървяла.

Уточнява, че при секцио е нормално да има кръвозагуба, но в случая кървяло повече от нормалното. Свидетелят се обадил на дежурния лекар и на анестизиолога, за да се направи тампонада. Изискал да се направят кръвни изследвания в 3,20ч., поръчали кръв за кръвопреливане, тъй като в болница Шейново нямало кръвна банка. Докато разговарял с д-р Василев, жената изкървяла втори път, много. Започнали реанимационни мероприятия, но тя починала. Според него не е причина за смъртта кръвозагубата, и при голяма кръвозагуба жените не умират, вероятно е починала от емболия. Уточнява, че когато са правили секцио на родилката не са знаели, че тя 20 дни по-рано е лежала в отделението. Разбрали го покъсно, при проверките. Уточнява, че кръвта обичайно пристига след 20-30 минути, трябва да се затопли на апаратура, като това също отнема няколко минути. Посочва, че в Майчин дом и Окръжна болница има кръвни банки, но в болница „Шейново“ нямало. Не знае каква е причината, но знае, че е скъпо да се поддържа кръвна банка.