Акт от 18.11.2016, Районен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е № 711

18.11.2016 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Трети граждански състав на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в публичното заседание в следния състав:

Съдия : Нели

Иванова секретар Велислава Ангелова прокурор като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 706 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане”, пл.”Света Неделя” №7, представляван от изпълнителните директори Л.К.Х.и А.К., със съдебен адрес ***, адв.Жельо Денев Денев, против Т.Й.Г. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.79 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.

В исковата молба се твърди, че на 30.10.2012г. между страните е сключен договор за кредитна карта за бизнес клиенти, по силата на който банката издала на кредитополучателя кредитна карта и му предоставила кредит под формата на револвиращ кредитен лимит в размер на 4000лв. Съгласно т.2.6. от Общите условия за усвоената сума кредитополучателят заплащал на банката ежемесечно определена по размер в договора месечна лихва, начислявана ежедневно от датата на всяка транзакция, извършена в рамките на този отчетен период на клиентските плащания на база 360/360 дни. При условията на договора до изтичането на срока на действието му в рамките на периода на клиентските плащания /ПКП/ кредитополучателят имал право да възстановява суми по кредитния лимит, като бил задължен от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец от срока на договора да внесе минимална погасителна вноска /МПВ/ в размера по т.4.1. срещу усвояванията, извършени през предходния ПКП. Съгласно т.4.2. срокът на ползване на разрешения кредитен лимит бил до 30.10.2014г. Договорът не бил подновяван. Длъжникът изпаднал в забава от 04.2014г. при погасяване на минималните месечни вноски. Допуснатата забава била основание банката да обяви кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на падежа което и да е от изискуемите задължения по договора. На 30.10.2014г. изтекъл крайния срок на договора, поради което кредитът бил изцяло просрочен и изискуем. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 5225,97лв., представляваща 3629,61лв. – главница по договор №018/30.10.2012г. за кредитна карта за бизнес клиенти и дължимите лихви по договора в размер на 1596,36лв. за периода 26.04.2014г. – 07.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.04.2016г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

На 30.10.2012г. между страните е сключен договор за кредитна карта за бизнес клиенти, по силата на който на ответника е разрешен кредитен лимит от 4000лв. Уговорен е срок за ползване на разрешения кредитен лимит до 30.10.2014г. С исковата молба ищецът представя и общи условия за кредитни карти за бизнес клиенти с дата 30.10.2012г., подписани на последната страница, както и извлечение от сметката на ответника, от което е видно на кои дати са правени погашения и в какъв размер. По делото е приложено също така искането за издаване на бизнес банкова карта, подадено от ответника до ищцовата банка на 23.10.2012г.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че по сключения между страните договор е останала неизплатена главница в размер на 3629,61лв., договорна лихва в размер на 220,01лв. и просрочена лихва в размер на 1376,35лв. или общо към 08.04.2016г. неизплатеното задължение на ответника към ищцовата банка възлиза на сумата от 5225,97лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Не се спори, че между страните по делото са съществували договорни отношения, възникнали във връзка със сключен договор за кредитна карта 30.10.2012г., по силата на който на ответника е разрешен кредитен лимит от 4000лв. със срок на ползване до 30.10.2014г. Между страните е договорено също така, че кредитната карта може да бъде блокирана от банката на 31-ия ден от възникване на просрочието, както и при нарушение на всяко едно задължение на оправомощения държател /клиент по този договор. Не е спорен въпроса, а това се установява и от депозираното от вещото лице заключение, че ответникът не е изплатил дължимите суми, които е използвал като предоставен му кредитен лимит в уговорените срокове. В същото време се навеждат доводи от ответната страна за наличие на неравноправни клаузи в горецитирания договор за кредитна карта от 30.10.2012г. Съгласно Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, неравноправните клаузи в договора могат за доведат до недействителност на целия договор или на отделни негови части. В настоящия случай съдът намира за основателни твърденията на ответника, че са налице неравноправни клаузи в сключения договор, които водят до недействителност на целия договор. Независимо от наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, съдът намира същия за нищожен поради противоречието му с императивни норми на закона. По несъмнен начин в настоящия случай се констатират нарушения на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. На първо място в нарушение на закона, морала и добрите нрави в сключения на 30.10.2012г. договор за кредитна карта е отразено, че размера на таксите за закъсняло плащане и надвишен кредитен лимит са съгласно тарифа за таксите и комисионните на УниКредит Булбанк АД за юридически лица и еднолични търговци. От една страна ответникът, макар и сключил този договор в качеството си на земеделски производител, не е нито юридическо лице, нито едноличен търговец, а си остава физическо лице. От друга страна нито в самия договор, нито отделно, но като неразделна част от договора не е уточнен начина или механизма на разплащане от страна на държателя на кредитната карта.

Препращането към съответната тарифа предполага, че ответникът е запознат с тази тарифа още към момента на сключване на договора за кредитна карта, но такава нито е приложена към договора, нито впоследствие, за да се правят изводи дали е запознат потребителя със същата или не е. Съдът намира за основателно и възражението на ответника, че липсват негови подписи на страниците от общите условия, които също би трябвало да бъдат неразделна част от договора. Липсата на такива подписи отново сочи на извод, че ответникът не е бил запознат с тези общи условия в тяхната пълнота към момента на сключване на договора. Аргумент в тази насока е наличието на подписи на ответника на всяка една от страните на договора за кредитна карта и същевременно липсата на такива по страниците на общите условия. Тези данни по делото сочат на категоричния извод, че е налице нарушение на чл.5 ал.1 и ал.2 от